Пророчеството на гарвана

— Не трябва да правим нищо! Просто оставяме Уелк да си чезне в гората така, както той е оставил Ноа!

Ганзи извърна отвратено глава и промърмори:

— Ами справедливостта?

— Точно това е справедливостта, Ганзи! Това е истинската справедливост! В тази гора всичко е такова, каквото трябва да бъде — истинско. Тук човек не може да бъде никакъв друг, освен напълно честен!

Но на Ганзи тези доводи му се струваха изначално погрешни — на пръв поглед звучаха като истина, но обърната с главата надолу. Колкото и да се опитваше да ги приеме, пак продължаваше да вижда пред себе си един мъртъв млад мъж, който приличаше кошмарно много на обезобразения скелет на Ноа. А от другата му страна беше Адам — на пръв поглед все същият, но не съвсем. В очите му имаше нещо ново. И в линията на устните му.

Ганзи усети как пред него се изправя призракът на непоносимата загуба.

В този момент Блу и Ронан също излязоха от дървото и Блу веднага покри уста при гледката на Уелк. Върху слепоочието на Ронан бе избила грозна подутина.

— Той е мъртъв — изрече простичко Ганзи.

— Мисля, че трябва да се махаме оттук — каза Блу. — Земетресения, животни и… Нямам представа какъв ефект оказвам върху всичко това, но нещата като че ли…

— Да — кимна Ганзи. — Трябва да тръгваме. Ще помислим какво да правим с Уелк, когато напуснем гората.

Почакай!

Този път всички чуха гласа. Беше на английски. Никой от тях не помръдна, несъзнателно изпълнявайки безпрекословно молба на гласа.

Момче. Scimus quid quaeritis.

(Знаем какво търсиш.)

И въпреки че дърветата може и да имаха предвид всички момчета, Ганзи усещаше, че тези думи са насочени конкретно към него. И изрече високо:

— Какво е онова, което търся?

В отговор последва истинско словоизлияние на латински. Думите буквално се затъркаляха една след друга. Ганзи скръсти ръце пред гърди и сви юмруци. Всички обърнаха очи към Ронан в очакване на превода.

— Казват, че тук от незапомнени времена се носели слухове за крал, заровен някъде по този път на духовете — преведе Ронан. Без да сваля очи от Ганзи, довърши: — Смятат, че това може би е твоят крал.

Четирийсет и осма глава

Беше прекрасен, слънчев ден в началото на юни, когато се събраха, за да погребат костите на Ноа. На полицията й беше отнело няколко седмици, докато приключи работата си по доказателствата, затова, докато разрешат погребението, дойде и краят на учебната година. Но между смъртта на Уелк и погребението на Ноа се бяха случили много неща. Ганзи бе успял да си вземе обратно дневника, който полицията бе прибрала като доказателство, и бе напуснал окончателно отбора по гребане. Ронан бе избутал успешно годишните изпити (за огромно задоволство на ръководството на „Алионби“) и бе поправил неуспешно бравата на вратата на апартамента им. Адам, вероятно с помощта на Ронан, се бе изнесъл от Манифактура Монмът и се бе нанесъл в стая на църквата „Света Агнес“ — на не особено голямо разстояние от тях, което обаче се отрази по съвсем различен начин на двете момчета. Блу триумфално бе посрещнала края на учебната година и началото на ваканцията, която щеше да й предостави повече свободно време за проучване на лей линията. Хенриета бе спохождана от токови удари общо девет пъти и от загуба на телефонен сигнал приблизително два пъти повече. Маура, Персефона и Кала прегледаха обстойно тавана и унищожиха всички предмети на Нийви. Бяха казали на Блу, че все още не са напълно наясно какво точно са сторили, когато са пренаредили огледалата й през онази съдбовна нощ.

— Искахме да я обезсилим — бе признала Персефона, — но накрая очевидно сме я накарали да изчезне. Много е възможно обаче на някакъв етап да се появи някъде.

И така, бавно, но сигурно животът им се върна към обичайния си ход, макар че самите те надали щяха да се върнат вече към нормалното. Лей линията беше събудена, а Ноа беше почти изчезнал. Магията се бе оказала напълно реална, Глендоуър също си беше съвсем реален и нещо започваше.

— Джейн, не искам да бъда груб, но това все пак е погребение! — обърна се Ганзи към Блу, докато тя крачеше през полето към тях. Двамата с Ронан приличаха на кумове в безупречните си черни костюми.

Поради плачевна липса на каквото и да било черно в гардероба си Блу бе пришила набързо няколко метра евтина черна дантела върху една своя зелена тениска, която преди няколко месеца беше преправила на рокля. И сега тя изсъска гневно:

— Това беше най-доброто, което успях да постигна!

— Като че ли на Ноа му пука — обади се Ронан.

— Донесе ли нещо друго за после? — попита Ганзи.

— Да не съм идиот? Къде е Адам?

— На работа е — отговори Ганзи. — Ще дойде по-късно.