Пространството на откровенията

— Изричане на факт. Ако обръщахте повече внимание на това, което става на другите места в колонията, щяхте да знаете, че Жирардио планира насочен срещу вас ход. Говори се, че този ход е много по-близо, отколкото си мислите.

Космите на тила му настръхнаха.

— За какво говориш?

— За преврат. За какво друго? — Слюка мина покрай него и се насочи към стълбата, по която щеше да се изкачи нагоре по кладенеца. Когато постави крак на първото стъпало, тя се обърна към другите двама студенти; те вършеха съсредоточено работата си по изкопаването на обелиска. — Работете колкото си искате, но не казвайте, че никой не ви е предупредил. И ако не сте наясно какво е да се озовеш насред пясъчна буря тук, хвърлете поглед на Силвест.

Един от студентите вдигна смутено очи.

— Къде отиваш, Слюка?

— Да говоря с другите членове на екипа по разкопките. Може би не всички са чули за съвета, който ни е даден. Когато научат за него, мисля, че малцина биха пожелали да останат.

Понечи да продължи изкачването си, но Силвест протегна ръка и хвана тока на ботата й. Слюка го погледна. Беше сложила отново маската, но тя не скри презрителното й изражение.

— С теб е свършено, Слюка.

— Не — отвърна тя като продължи да се изкачва. — Тепърва започвам; Тревожа се по-скоро за теб.

Силвест изследва собственото си състояние и откри — това бе последното, което бе очаквал — че е абсолютно спокоен. Но това бе като спокойствието, съществуващо в металния водороден океан на гигантските газови планети отвъд Павонис — поддържано единствено от смазващия натиск отгоре и отдолу.

— Е? — обади се Паскал.

— Налага се да говоря с един човек — отговори Силвест.

Силвест се качи в своя кролър. Другият беше пълен с екипировка и кутии с открити при разкопките находки, с хамаци за неговите студенти, натъпкани в миниатюрните незаети ниши. Налагаше се да влизат в машините, защото някои от разкопките в сектора — като тази — се намираха на един ден път от Мантел. Кролърът на Силвест бе значително по-добре обзаведен като една трета от пространството бе отделена за лично негово ползване. В останалата част бяха струпани други товари и две по-скромни жилищни пространства за неговите главни работници или гости, в този случай — Паскал и Слюка Сега обаче целият кролър бе само за него.

Ако човек видеше кабината му, нямаше да повярва, че се намира в кролър. Стените и бяха покрити с червено кадифе по полиците стояха точни копия на научни инструменти и реликви. Сред тях бяха големи, елегантно надписани меркаторни карти на Ризургам, където бяха отбелязани местата с най-важните амарантински находки; други части от стената бяха покрити с бавно осъвременявани текстове: подготвяна научна документация. Неговото бета-ниво вече вършеше по-голямата част от мръсната работа по документацията; Силвест бе тренирал симулацията до степен, когато тя бе в състояние да имитира стила му по-добре от самия него, като се имат предвид отвличащите вниманието му събития, подобни на това сега, например. По-късно, ако имаше време, щеше да се наложи да докаже тези текстове, но засега не ги удостояваше с повече от един поглед, докато се придвижваше към писалището в помещението.

Силвест отвори едно чекмедже и извади един симулационен филм без никакво означение, подобен на керамична плочка патрон. Върху горната повърхност на писалището имаше тънък отвор. Беше достатъчно само да вкара патрона, за да повика Калвин. Въпреки това се поколеба. Беше минало известно време, поне месеци, откакто не бе викал Калвин от света на мъртвите, а последната им среща беше протекла невероятно зле. Беше си обещал да говори с него отново само при сериозна криза. Сега трябваше да прецени дали кризата бе настъпила действително и дали бе толкова сериозна, че да пристъпи към викането на духове. Проблемът с Калвин беше, че на съветите му можеше да се разчита само в половината случаи.

Силвест пъхна патрона в отвора.

Насред стаята се очерта фигура от светлина: Калвин, седнал на голямо господарско кресло. Видението беше по-реално от холограма, до финия ефект от създаването на сянка, тъй като се генерираше посредством пряко манипулиране на зрителното поле на Силвест. Симулацията в бета-ниво представяше Калвин по начина, по който бе останал в спомените от периода на най-голямата си слава, по времето, когато бе само на петдесет години, неговият разцвет в Йелоустоун. Странно, изглеждаше по-възрастен от Силвест, макар образът му да беше с двайсет години по-млад във физиологичен смисъл. Силвест караше осмата година от третото си столетие, но средствата за увеличаване на дълголетието, от които се бе възползвал на Йелоустоун, бяха далеч по-напреднали от средствата, с които бяха разполагали по времето на Калвин.