Първичен страх

— Не, аз съм почти на четирийсет и почвам да ставам практична на стари години. Просто не искам да започна да се чудя всяка сутрин, когато отивам на работа, дали ще се чукам, или ще помагам.

— О, хайде. Няма да бъде по този начин.

— О, да, рано или късно, разбира се, че ще стане така: Ще се прокрадваме горе за по веднъж набързо между показанията под клетва. После ще си взема тук дрехи в случай че реша да остана. Аз си обичам работата, Марти. Обичам си шефа, получавам доста добра заплата. Обичам съседите. Нека да не объркаме всичко, окей?

— Беше така ужасно хубаво, Наоми.

— Винаги е така ужасно хубаво, Марти.

— Това са бабини деветини.

— Но аз съм една стара бивша съпруга — тя се пресегна и го погали по бузата. — Окей?!

Той вдигна рамене. Какво можеше да каже? Кой можеше да спори в четири часа сутринта.

— Окей? — повтори тя някакси печално.

— Да, разбира се. Окей.

— Разбира се — каза тя с усмивка, като стана да си тръгва, — това не значи, че няма да вземем пак становище но въпроса.

Така че напрежението още съществуваше. Нищо не беше отминало, то просто продължаваше да ги владее.

— Изглеждаш направо зашеметяваща тази сутрин, Наоми — каза Вейл. — Искам просто да знаеш това, преди да започнем.

— Недей да почваш.

— Не почвам нищо. Не мога ли да ти направя комплимент?

Тя си затвори очите, стисна зъби и издаде лек ръмжащ звук. После каза:

— Нещо не си добре. Да не си стоял до късно снощи?

— Отидох до кино „Силвър“ снощи, сам. Гледах два от най-любимите ми филма. „От миналото“ и „Чужденеца“. Чудесни копия. Никакви смущения, звукът беше кристален…

— Ще се задушиш, като ходиш в тази стара дупка.

— Ходя в тази стара дупка, откакто се преместих в този студен леден град. И така…

— И така, няма задачи за деня. Днес си свободен. Ти мислеше да работиш върху обжалването, помниш ли? Както и да е, ти си отбелязал с молив въпросителна срещу Лерой.

— А, Лерой. Окей, прочети основните факти за Лерой, късия вариант. — Той-запали цигара, облегна си главата назад и затвори очи. Страшно я биваше да редуцира всички отегчителни подробности от едно досие до хубаво, сбито, хронологично, подробно резюме.

— Лерой Нелсън — започна тя. — Грозно момче. Бял, от мъжки пол, двайсет и шест годишен. Работи в леярната „Еймс“, живее с майка си на авеню Рейлроуд — развел се е преди шест месеца. Съден два пъти преди. Първия път за обикновен побой, сбиване в един бар, бил е осъден, заплатил глоба от петстотин долара. Втория път за притежание на крадена собственост. Хванат с краден телевизор и видео, арестуван за притежание на крадена стока, не е бил в затвора, дали му шест условно. Това е било преди осемнайсет месеца. Оттогава е чист.

— Не е нещо особено — каза Вейл.

— Окей. На двайсет и пети ноември, в деня след Деня на благодарността, Лерой яде с майка си остатъци от храна. В седем през нощта едно момче със скиорска маска напада една бензиностанция. Това е на четири преки от дома на майка му. Идва полицейски патрул, крадецът се паникьосва, служителят на бензиностанцията започва да се бори с него, сваля му маската и крадецът избягва през задната врата, като хвърля пистолета си, докато бяга от сградата. На базата на рисунка от художник и на описанието на служителя полицаите спират до дома на майката и прибират Лерой. В процеса на ареста те намират две унции с марихуана в една чанта с цип. Сега Лерой си има два проблема: опит за въоръжен обир и притежание на незаконна субстанция. Лерой твърди, че е грешно индентифициран и сладкото му старо майче му осигурява алиби. Тук вече се намесваме ние.

— Три седмици по-късно ние преобръщаме нещата — каза Вейл.

— Точно така. Оказва се, че Лерой е купил пистолета от един заложен магазин в Илендър преди около година. Неговото обяснение в полицията е, че той го е продал на едно момче няколко месеца преди обира.

— И така, сега трябва да се оправим с пистолета — въздъхна Вейл. — Той продал ли го е, или не?

— Няма разписка и няма купувач досега — отговори тя.

— Да влезе капитан Видео — каза Вейл.

— А… адската машина — каза Наоми.

— Чела ли си някога „Хладнокръвно“ от Труман Капоти? — попита Вейл, докато се движеше със стола си по твърдия дървен под към лавицата, където беше включен неговият видеокасетофон. — Не. — А би трябвало — каза той. — Велика книга. Почти можеш да я използваш като учебник по техника на разпита.

— Техника на разпита? Труман Капоти?

— Да! — Той намери една от касетките, които търсеше, и я сложи настрани. — Капоти описва как успял да събере наедно всички подробности за масовото убийство на едно семейство в Канзъс. Извършителите били една двойка злодеи на име Пери Смит и Дик Хикок. Смит си падал по Капоти, а Хикок никога не казвал много. И така Капоти говорел със Смит, когото той познавал като патологичен лъжец, после предавал разказа на Хикок и Хикок, който бил честен, но дяволски невротичен, казвал: „Не, това не беше така, ето как беше“. И така, като ги е противопоставял един на друг, Капоти най-накрая успял да напише подробна книга за престъплението. А, ето и касета номер две.

Той я сложи при първата касетка.