Първичен страх

— Какво общо има това с Лерой Нелсън и тази твоя машина? — попита Наоми.

— Камерата е моят Дик Хикок. Накрая, като противопоставим Лерой на камерата, ще се доберем до истината. Виж, Наоми, хората никога не помнят точно какво са казали. Те си мислят, че помнят, но всъщност не е така. Аз мога да цитирам един свидетел от някоя страница със записки, да преразкажа цитата и повечето хора ще се закълнат, че точно това са казали, дума по дума, понеже си мислят, че аз съм го записал и им го чета дума по дума. И така, аз записах Лерой три пъти. А, ето я и другата. Три пъти аз го питам какво се е случило, три пъти той ми разказва историята си, прави някои малки грешки в подробностите, но това е нормално. Освен една. Това е касетка номер едно.

Той включи телевизионния монитор и натисна копчето на видеото. Лерой Нелсън се появи в близък план — висок, мършав мъж, който изглеждаше два пъти по-стар. Побелялата му кафява коса беше сплъстена и неподстригана и когато говореше, обикновено завършваше изреченията си с въпросителна интонация, сякаш се извиняваше за нещо. Той имаше уморени, капнали очи, адамовата му ябълка се движеше като тапа нагоре-надолу по дългия, тънък врат; имаше кожа като излят метал, която вече не беше човешка кожа, а по-скоро груба животинска кожа.

ВЕЙЛ: Разкажи ми за пистолета.

НЕЛСЪН: Е, почти бях забравил за това.

ВЕЙЛ: Защо не ми каза за това?

НЕЛСЪН: Е, както вече казах, той беше откраднат преди няколко месеца, така че не мислех за пистолета.

ВЕЙЛ: И така, ти не си виждал пистолета от няколко месеца?

НЕЛСЪН: Точно така. Откакто беше откраднат.

ВЕЙЛ: Защо носеше пистолет?

НЕЛСЪН: Не носят ли всички?

Вейл извади касетката и я замени с друга.

— И така, в първата касетка той ми казва, че пистолетът е бил откраднат месец преди обира, но не е намерил време да го съобщи. В касетка номер две една седмица по-късно аз не го питам за пистолета, а и той не го споменава. Сега ето я касетка номер три — това е десет дни по-късно, окей? И аз леко го баламосвам. Не можеш да ме видиш, но аз си чета записките.

ВЕЙЛ: Окей, нека поговорим отново за пистолета. Това е много опасно, Лерой, да ти прикачат пистолета.

НЕЛСЪН: Казах ти, продадох го на едно момче, което срещнах в здравния клуб, обаче не го познавам. Това беше просто едно момче, което търсеше да купи пистолет, а на мен ми трябваха пари.

Вейл спря видеото и се обърна към Наоми.

— Видя ли — каза той. — Лерой си мисли, че аз гледам записките. Той е забравил, че ми е казал, че пистолетът е откраднат. Това, което повтаря, е историята, която е разказал на ченгетата.

— И така, приемаме, че Лерой лъже?

— Той лъже някого…

— Сега какво ще нравим?

— Трябва да изясня тази работа с пистолета.

— Мислиш ли, че го е направил той, Марти?

— Съдът ще ни каже.

— Ще поддържаш ли в пледоарията си, че не е виновен?

— Дотук да.

— Ти вероятно ще го спасиш.

— А, чуй сега с какъв тон го казваш. Ти вече си решила, нали? Виновен, така ли?

— Може би. Но теб това изобщо не те интересува. Ти ще го защитаваш независимо дали е виновен, или не.

— Това ни е работата тук, Наоми. В случай, че не си забелязала през последните седем месеца ние защитаваме клиенти, които обикновено хората приемат за виновни.

— Не успях да свикна с това, все още. Искам да кажа, винаги се усещам сякаш, ъ-ъ, знаеш, струва ми се, че ще имаш един вид…, глупости, Марти, знаеш… морален проблем с това?

— Аз съм адвокат, а не скапан моралист.

— Но нали за това е законът?

— Законът, драга Наоми, няма нищо общо с морала. Виж, да приемем, че те арестуват за притежание на марихуана. Не е работа на съда да реши дали да пушиш марихуана, или не, или дали това е добро, или лошо за теб. Съдът се произнася само по въпроса за притежанието, понеже в това си обвинена. Моралът не се вмества тук.

— С други думи, можеш да я пушиш, но е противозаконно да я притежаваш.

— Точно така.

— Струва ми се глупав закон.

— Съвсем вярно. Има доста глупави закони и доста лоши закони… но не е наша работа. Това, което правим ние, е да пресметнем най-добрия начин как да използваме закона — добър, лош, глупав, какъвто и да е — за да защитим най-добре клиента си.

— И така, какво ще кажеш за марихуаната?

— Ще отхвърлим това. Незаконно претърсване. Те идват без разрешение за обиск и казват, че искат да говорят с Лерой долу в града. Влизат в къщата, тършуват наоколо малко, виждат една синя чанта с цип и поглеждат вътре. Късмет, две унции от тревата. Той не е бил обвинен в нищо. Бил е отзивчив. Чантата е лежала на пода, където тършували. Без никаква причина.

— Окей, какво ще кажеш, ако го осъдят по късата процедура?

— По късата процедура? Трябва да се оправим с пистолета. Това е всичко, което имат.

Телефонът започна да звъни и Вейл се обърна отново към касетките, докато тя отиде да отговори. Може би, мислеше си той, имаше нещо в тези интервюта, което той е пропуснал. Нещо дребно, което може да му помогне в този момент.

Наоми се върна в стаята.

— Търсят те.

— Запиши какво искат, в момента съм зает.

— Не мисля така.

— Какво искаш да кажеш с това не мисля така?