Първият гроб отдясно

— Нещо ставаше ли? — Внезапно усетих гъделичкане в стомаха. — Можеш ли да си по-конкретен?

Чичо Боб също застана нащрек.

— Преди няколко дни й се обади някой си отец Федерико. Обаждането много я развълнува.

Ахнах при споменаването на собственика на склада.

— Какво? — попита чичо Боб.

Барбър продължи:

— Хванах само нейните реплики по телефона и доколкото разбрах, тя трябвало да се срещне с него, но той не се появил.

Чибо ми отправи отчаян поглед.

— Джейни Уиър трябвало да се срещне с отец Федерико, но той не се появил — обясних аз.

Спряхме пред участъка.

— Изглежда никой не го е виждал напоследък.

— Мислиш, че там има нечиста игра ли?

— Възможно е. Да ти се е показвал в безплътен вид?

— Не. Но това не означава непременно…

— Ясно — каза той, отвори телефона и натисна бързо избиране, за да говори с един от детективите си. Този човек прекарваше повече време на телефона от тринайсетгодишните хлапета.

Обърнах се отново към адвокатите.

— Някой от вас да знае колко струва броня за додж „Дуранго“?

Барбър поклати глава. Елизабет се засмя.

Влязохме в участъка, за да репетираме операцията „Поставяне на Бени Прайс на колене“. Гарет стоеше в коридора и преглеждаше бележките си за деня.

— Знаете ли кое е смущаващото? — попита ни Гарет, когато го доближихме.

— Пристрастяването ти към детско порно?

— Никой не е виждал отец Федерико от дни — каза той, без да прави пауза. Очевидно беше задал реторичен въпрос. Да беше го казал, преди да си похабя духовитата реплика в отговор. Мразех да съм в грешка.

— Сестрата на Марк Уиър трябвало да се срещне с него преди няколко дни, но той не се появил — осведоми го чичо Боб.

Нещата започваха да се наместват. Ако Бени Прайс се е занимавал с трафик на деца извън страната, може би се беше добрал до Теди, племенника на Марк Уиър. И може би беше пипнал Джеймс Барийа, момчето, открито убито в задния двор на Уиър. Може би Джеймс се е борил, опитал се е да избяга и са го убили. Но защо, дявол да го вземе, бяха заровили трупа в задния двор на Уиър и го бяха накиснали за убийството? Той някаква заплаха ли представляваше за тях? Имах нужда от кофеин.

Напуснах срещата на умовете и се отправих към кафе-машината. Умовете ме последваха, направиха си кафе и за тях и ме поведоха към малка конферентна зала.

— Защо не мога да го подуша? — попита Барбър.

— Моля? — Поставих кафето си на масата и дръпнах столове и за тях.

— Кафето. Не му усещам аромата.

— Аз пък се опитах да помириша косата на племенницата си — рече Елизабет с тъга в гласа.

— И аз не знам — отвърнах. — Никакви миризми ли не усещате?

— Усещам — каза Елизабет и подуши въздуха. — Но не и на неща, които са точно пред мен.

— Поемате миризми от плоскостта, на която сте, а тя не е тази.

— Сериозно ли? — учуди се Барбър. — Мога да се закълна, че наскоро подуших печено. Дали отсам си правят барбекю?

Засмях се и се настаних до чичо Боб.

След двайсет минути спорове как да процедираме с Бени Прайс, аз предложих план. Бени притежаваше верига стриптийз клубове, наречена „Кюфтенца“. Самото име беше отвсякъде смущаващо. Бени си харесваше стриптийзьорките, но далеч повече харесваше себе си.

— Имам план — заявих, като мислех на глас.

— Наши хора вече го разследват — каза Чибо. — Добре е да се координираме с тях и да се възползваме от сведенията им.

— Те действат много бавно. Междувременно Марк Уиър седи в затвора, Теди Уиър се води изчезнал и имаме семейства, които чакат отговори.

— Какво искаш да направя, Чарли?

— Да устроиш ужилване.

— Ужилване? — повтори Гарет изумен.

— Дай ми шанс. Мога да набавя доказателства срещу онзи, преди слънцето да е залязло днес.

Гарет нервно се разшава на мястото си, но чичо Боб се наведе към мен с блеснал в очите интерес.

— Нещо си наумила, а?

— Детектив — смъмри го Гарет. — Дръж се сериозно.

Чибо сякаш се отърси от транс.

— Да. Беше просто хрумване.

— Ама, чичо Боб — размрънках се аз като дете, на което са отказали пони за рождения ден. Или порше.

— Не, той е прав. А и баща ти ще обяви награда за главата ми.

— Ама че си бъзльо — възкликнах разочаровано.

Трябва да го заболя. Не го наричах често така.

— Чарли, едва не те убиха днес — възрази Гарет с искрящ от негодувание сребрист поглед. Беше такъв мърморко. — И вчера също. А, да не забравя, и онзи ден. Не е зле да си дадеш малко отдих.

— Не е зле да ме целунеш отзад — срязах го и се обърнах към чичо Боб. — Мога да го направя и ти го знаеш. Имам известно предимство пред първия срещнат.

— Какво каза? — надигна глас Гарет. — Имаш известно предимство пред първия срещнат психопат? Съмнявам се.

Беше много грозно от негова страна.

— Какъв ти е планът? — попита чичо Боб, неспособен да пребори любопитството и аз цъфнах в тържествуваща усмивка. Тоя Гарет нямаше ли да се вразуми най-сетне?

— Каза, че не си могъл да поставиш подслушвателни устройства в офиса му, нали? — попитах.

— Така е. Нямаме достатъчно доказателства.

— Не мога да повярвам, че я слушаш — упорстваше Гарет.

— Ние също слушаме — обади се Барбър. Елизабет кимна в знак на съгласие.