Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Гулд пъхна палци в оръжейния си колан. От години не беше вадил меча си, но сега с охота щеше да го направи, ако се отвореше повод. Огледа замислено тълпата, вълната от лица, напираща във все по-плътен кръг около стражите. „Може да е всеки от тях. Хъхрещият просяк със зяпналата уста. Онези двама ловци на плъхове. Онази старица с всичките кукли на колана — някаква вещица, виждал съм я и преди, на всяка сцена на тези убийства, и сега няма търпение да започне със следващата кукла, единайсетата… разпитвах я май преди шест сутрини. Но пък има достатъчно косми на брадичката, за да я сбъркат с мъж. Или може би онзи чужденец с тъмното лице… с броня под финото наметало, добре изработено оръжие на колана… чужденец със сигурност, никой тук не използва едноостри ятагани. Тъй че би могъл да е всеки от тях, дошъл да огледа работата си на дневна светлина, дошъл да позлорадства над най-опитния страж в града в такива престъпления.“

— Кажи на негово величество, че вече имам списък на заподозрени.

Стул Офан издаде гърлен звук, което можеше да е израз на неверие.

Гулд продължи сухо:

— И уведоми крал Селжур, че намирам дворцовия му маг за доста полезен, въпреки че имам още много въпроси към него, поради което очаквам да посвети изцяло енергията си в отговор на питанията ми.

— Разбира се — отвърна Стул Офан. — На вашите заповеди, сержант, и по повелята на краля. — Обърна се рязко и се запъти към чакащата го карета.

Сержантът въздъхна.

„Списък на заподозрени. Колко магове има в Печалния Молл? Сто? Двеста? Колко се истинските Таланти между тях? Колко идват и заминават от търговските кораби? Чужденец ли е убиецът, или някой местен е станал лош? Във висшето общество може да се изровят неща, от които и най-спокойният ум може да се побърка. Или някой дух се е измъкнал на свобода, изпълзял е, гаден и нещастен, от някоя разбита гробница… някой строеж с дълбоки основи наскоро? Не е зле да се провери с Изравнителите. Духове? Не е в стила им, макар че…“

Камбаните закънтяха дивашки, след което изведнъж секнаха. Гулд се намръщи, после си спомни заповедта си към младия ефрейтор. „Проклятие, онова хлапе да не би да ме разбра буквално?“

Димът от огнището изпълваше тясното, но общо взето празно предно помещение на „Вкусния тезгях“ с воня на риба. Емансипор седеше на кръглата маса в дъното с Крийги и Дъли, които опразваха кана след кана, докато часовете се търкаляха към следобеда. Обичайната неприязън на Емансипор към двата пристанищни плъха стабилно намаляваше с всяко пълнене на халбата с пенлив ейл. Беше започнал дори да следи разговора им.

— Селжур винаги е бил бъзлив на трона — говореше Дъли и току почесваше издутата си като буре гръд под оцапаното със сол кожено яке. — Откакто джхеките взеха Стиг и той се ослуша да нахлуе. Сега имаме орда диваци оттатък протока, а Селжур само мрънка празни закани. — Намери една въшка и я вдигна пред очите си да я огледа, преди да я сдъвче.

— Диваци не е много точно — възрази провлачено Крийги и потърка четината, набола по изпъкналата му челюст. Малките му тъмни очи се присвиха. — Сложна работа са тая орда, джхеките. Цял пантеон, тъпкан с духове, демони и разни такива… а Бойният главатар слуша старейшините за всичко освен воденето на боя. Виж, той може да е нещо по-специално, при тоя негов успех — че то Стиг падна само за един ден и една нощ и Гуглата само знае с каква магия разполага — но ако старейшините…

— Това го остави — прекъсна го Дъли и махна с омазаната си ръка все едно пъди мухи. — Добре, че джхеките не могат да загребат право към Подветрията. Чух, че подпалили галерите на Стиг в пристаните им — ако това твърдоглаво тъпоумие не струва на Бойния главатар шапката му с пера, значи ония старейшини нямат мозък дори колкото морски таралеж. Само това казвам. Селжур е толкова бъзлив, че Печалният Молл може да стане лесна плячка.

— Благородниците сложиха букаи на града — настоя Крийги. — И на Селжур с него. Нищо, че единствената му наследничка е разпасана и похотлива и е решила да спи с всеки чистокръвен благородник в Молл. А и жречествата — от тях също никаква файда, с всичките им приказки за орис и разни такива глупости. Това е проблемът, и не е само на Печалния Молл. Всеки град на света е така. Наследствени господарски фамилии и хленчещи жреци — класически пример за разделена власт, дърлеща се над трохите на простия народ, а ние кретаме като мулета под ярема.

— Крал с малко повече доблест ни трябва на нас, това е — изсумтя Дъли.

— Това казваха и в Корел, когато оня надут капитан, Лудия Хилт, узурпира трона, ама много скоро взеха да не казват нищо, като измряха всички.

— Изключението потвърждава правилото…

— Не и в политиката, да прощаваш.

Двамата старци се изгледаха навъсено, а после Дъли сръга Крийги и заговори на Емансипор.

— Манси, пак ли работа си търсиш? — Двамата хамали се ухилиха. — Късмета на Момчето май ти бяга с работодателите. Богинята да не дава скапаният глупак да ти върти дълго тия номера — не че си ненадежден, разбира се.

Крийги се ухили още по-широко и оголи прогнилите си зъби.