Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Може Качулатия да те направи свой Вестител. Мислил ли си за това? Случва се, знаеш. Малко гадатели плющят Колодата напоследък, тъй че няма как да се разбере всъщност. Господарят на смъртта сам си ги избира, нали така, и нищо не можеш да направиш.

— Крийги е прав, мда — рече Дъли. — Първият ти работодател как си отиде? Удавен в леглото си, чух. Дробовете пълни с вода и следа от ръка на устата. Дъх на Гуглата, що за начин да пукне човек…

Емансипор изсумтя и заби очи в халбата си.

— Сержант Гулд напипа истината, Крийги. Беше убийство. Луксор се беше забъркал в лоша игра с неподходящи хора. Гулд разкри убиеца много бързо и кучият син се беше закачил на куката му дни преди да се изплъзне от кордата. — Замълча и отпи в памет на проклетия Луксор.

Дъли се наведе към Емансипор и кървясалите му очи блеснаха.

— Ами другият, Манси? Резачът каза, че сърцето му се било пръснало. Представяш ли си? А беше толкова млад, че можеше да ти е син.

— И толкова дебел, че можеше да обърне каретата, ако не седи в средата — изръмжа в отговор Емансипор. — Трябваше да го очаквам — нали аз го тиках вътре и го измъквах. Животът ти е какъвто си го направиш, казвам аз. — Допи останалия ейл в памет на горкия дебел Септрил.

— А сега и Балтро Търговеца — рече Крийги. — Някой му изтръгнал червата, чух, и езика, за да не могат разпитваните да накарат духа да проговори. Разправят, че личният маг на краля отишъл да души заедно с Гулд.

Емансипор примига.

— Личният на краля? Сериозно?

Дъли го изгледа, повдигнал вежди.

— Ама те хвана вече шубето, а?

— Балтро беше от кралската кръв. — Крийги потръпна. — Какво са му направили между краката…

— Млъкни — сопна се Емансипор. — Беше добър човек посвоему. Вятърът не става попътен, като плюеш в морето, не забравяй.

— Още по едно? — попита Дъли, колкото да го успокои.

Емансипор се намръщи.

— Откъде ги взимате всички тия пари, между другото?

Дъли се усмихна и зачовърка зъбите си.

— Изхвърляме труповете — обясни и се оригна. — Никакви души, нали? Никакви следи къде са се дянали. Все едно изобщо не ги е имало. Тъй че само месо, викат жреците. Никакви ритуали и почести, колкото и да е платило семейството предварително. Жреците не щат и да пипнат телата.

— Работата ни е да ги носим на брега — допълни Крийги и щракна със зъби. — Угояваме раците, да са по-вкусни.

Емансипор го зяпна.

— Ловите раците? И после ги продавате!?

— Че защо не? Вкусът им не е по-различен, нали? Три емола за фунт — добре се оправяме.

— Това е… ужасно.

— Работа като всяка друга — рече Дъли. — И ти пиеш от парите, Манси.

— Тъй де — добави Крийги.

Емансипор потърка лицето си. Беше започнало да изтръпва.

— Е добре де. Аз съм в траур.

— Ей! — рече Дъли и се надигна. — Видях една обява на площада. Някой си търси прислуга. Ако можеш да вървиш по права линия, що не идеш да я видиш?

— Чакай… — понечи да го спре Крийги, но Дъли го сръга с лакът в хълбока и продължи:

— Просто ти казвам. Тя твойта не обича да си без работа, нали? Не че ти се бъркам, разбира се. Просто да помогна.

— На централния стълб?

— Аха.

„Дъх на Гуглата. Да ме съжаляват тия двама продавачи на раци!“

— Прислуга, а? — Емансипор се намръщи. Карането на карети беше добра работа. Обичаше конете повече от хората. Но прислуга… това означаваше по цял ден да се кланя и угодничи. Все пак… — Сипи още по едно, в памет на Балтро, и ще ида да погледна.

Дъли се ухили.

— Това е духът на… ъъ… — Лицето му се изчерви. — Нямах предвид на Балтро, разбира се.

Вървенето до Рибарския площад му показа, че е прекалил с ейла. Виждаше достатъчно прави линии, но не беше лесно да кара по тях. Целият свят кръжеше около него и щом примигнеше, умът му все едно пропадаше безкрайно в някакъв тъмен тунел. И някъде в дълбините му чакаше Събли… която все повтаряше, че щяла да го догони и през портата на Гуглата, ако смъртта му я остави в дълг или други затруднения… почти я чуваше там долу, как хока демоните. Изруга и се зарече да държи очите си отворени.

— Не мога да умра — измърмори. — Пък и е само от пиенето. Никакво умиране, никакво падане… още не, работа му трябва на човек, пари му трябват, има 'тговорности.

Слънцето почти беше залязло и площадът се опразваше — продавачите и кърпачите на мрежи затваряха сергиите си, а гълъби и чайки щъкаха на воля из натрупаната през деня смет. Дори Емансипор, подпрян на една стена в края на площада, усещаше припряността на продавачите на риба — в мрака в Печалния Молл дебнеше нов ужас и никой не беше склонен да се мотае навън в удължаващите се сенки. Зачуди се защо не изпитва никакъв страх. Куражът от ейла, несъмнено. А и това, че дирята на Качулатия вече толкова се бе доближила до жизнения му път, някак си го убеждаваше, че нищо зло няма да го сполети точно тази нощ.

— Разбира се — измърмори той, — взема ли работата, всички залози отпадат. И ще си държа очите отворени, да.

Войник от градската стража го загледа как се заклатушка към стълба за обяви в центъра на площада, близо до Фонтана на Беру. Емансипор му махна небрежно и му викна: