Работилницата на дявола

Синьо-бялата каравана пристигна в Харисбърг няколко минути след дванайсет на обед и спря на паркинга до разпределителната гара.

Бъди още седеше на командирския стол и се опитваше да се превъплъти в образа на боец, както правеше в Малибу преди престрелките с боя. Той сядаше, издокаран в камуфлажното си облекло за петстотин долара, обясняваше правилата и разпределяше участниците, като се грижеше най-добрите да са в неговия отбор. Но сега не знаеше какво точно да направи и как дори да започне да дава указания на групата си. Мислеше само за ужасяващото усещане, което бе изпитал, когато във Ванишинг Лейк върху джипа се изсипа градушка от деветмилиметрови куршуми. Той се загледа навън през предното стъкло на караваната и видя стотици цистерни от неръждаема стомана — сигурно бяха пълни с бензин или петрол.

— Какво искаш да направим, Бъди? — бодро попита Алиша.

— Ами… не знам — произнесе Бъди неприсъщите за него думи и погледна Рейс за помощ.

— Ще отида да огледам наоколо — каза Рейс. — Ще ми кажеш ли по-точно какво да търся?

— Казах ти, че водачът им е със сребристобели коси и всички са облечени като скитници и имат татуировка ПТВА на ръцете. И вземи оръжие — отговори Бъди.

— Не е необходимо. Само ще огледам — провлачено каза Рейс, слезе и тръгна към редиците цистерни.

— Онзи Кинкейд е гадно копеле — предупреди Бъди. — Не можем да рискуваме. Най-важното е аз да ръководя операцията от караваната. Тук ще бъде командният ни център. Ще поддържаме радиовръзка и ще ви казвам какво да правите.

— Добра идея — каза Алиша и завъртя очи към тавана.

Зачакаха Рейс да се върне. Мина почти половин час. Бъди крачеше из тапицирания с плюш команден център и оглеждаше хората си. Както винаги, лицето на Джон Малката мечка беше безизразно и не издаваше мислите и чувствата му. Били Тюлена, чернокожият каскадьор, когото Бъди бе използвал в десет филма, невъзмутимо редеше пасианс. Алиша Профит четеше списание. Бъди обаче потрепваше нервно.

— Хванали са Рейс. Знаех си! — изведнъж извика той. — Нали само щеше да огледа наоколо? Мина половин час, по дяволите! А него го няма. Е, добре… Хванали са Рейс. Сега сме с един по-малко. Трябва да организираме нещо. Лично аз мисля, че ако са убили Рейс, трябва да се свържем с полицията. Алиша, обади им се.

Тя извади клетъчния телефон и започна да набира номера на „Справки“, когато вратата изведнъж се отвори и на прага застана Рейс. Бъди се стресна, отскочи назад и удари крака си в масата.

— Тук са. Над трийсет души. В другия край на разпределителната гара. Първо видях една група край административната сграда. Ровеха в боклука и вадеха някакви хартии. Проследих ги и видях останалите под един насип от другата страна на голямата водонапорна кула — каза Рейс.

— Търсят индигови копия — рече Бъди, демонстрирайки знанията си, придобити през двата дни с Крис Кънингам.

— Какво? — попита Алиша.

Търкайки с ръка ударения си крак, Бъди обясни как изхвърлените копия на пътните листове могат да бъдат използвани, за да се избере подходящ влак за пътуване.

— И имаш право, че са въоръжени — добави Рейс. — Имат цяла артилерия. Преброих най-малко шест-седем автоматични оръжия…

— Още ли искаш да се обадя в полицията? — попита Алиша.

Бъди кимна.

— Тактически това е правилният ход.

— Въпросът е там, че те сякаш се готвят да тръгнат нанякъде. Щом изровиха хартиите от боклука, настъпи раздвижване.

— Накъде тръгнаха? Отдалечават ли се от нас? — мрачно попита Бъди.

— Мисля, че тръгнаха натам.

Рейс посочи североизточната част на разпределителната гара.

— Добре, Алиша, обади се на ченгетата. По-добре аз да остана тук и да говоря с тях. Джон, Рейс и Били, вие вземете оръжия и тръгвайте. Не изпускайте от поглед тези бандити. След като разберете къде отиват, се върнете тук да обсъдим положението.

— Бъди, не че имам нещо против, но щом ще викаме ченгетата, предпочитам да не ме хванат с автоматично оръжие в ръце — каза Рейс.

— Ако ще се държиш като пъзльо, мястото ти не е тук — скастри го Бъди.

— Ти се криеш в караваната, задник такъв! — ядоса се Рейс и изведнъж атмосферата се вледени.

Всички се вцепениха, очаквайки Бъди да избухне. Членовете на екипа му никога не поставяха под съмнение нивото на тестостерона на шефа си.

— Виж какво, Рейс, не се крия, по дяволите — спокойно каза Бъди и всички си поеха дъх и леко се отпуснаха.

— Някой трябва да ръководи операцията, иначе ще настъпи пълен хаос. Не се тревожи за автоматичното оръжие. Аз имам разрешително за търговия с оръжие. Ще кажа на ченгетата, че снимаме филм… Всички обичат филмите.

Бъди се приближи до шкафа и извади снайперска пушка, но нито Джон Малката мечка, нито Рейс или Били не я искаха. Бяха донесли и един картечен пистолет „Узи“ и два „Хеклер и Кох“. Рейс и Малката мечка ги взеха, а Бъди грабна узито. Караваната се изпълни със звуците на добре смазани оръжия, когато всички започнаха да ги проверяват и зареждат. Бъди раздаде радиопредаватели и заповяда:

— И така, излизаме. Използвайте осемнайсети канал за връзка. Алиша, обади се на ченгетата.