Не знаеше за колко време стигна до североизточния край на разпределителната гара. Сетивата му бяха изострени докрай и адреналинът замъгляваше представата за време.
И изведнъж видя Фанън Кинкейд. Проповедникът стоеше до една цистерна с мляко й гледаше нагоре. Бъди се прицели и стреля, но не го улучи. Фанън рязко се обърна и също стреля. Първият куршум уцели Бъди в стомаха и го повали по гръб, а вторият се заби в десния му крак. Бъди се претърколи и видя, че на покрива на третата цистерна стоят други трима души, които изливат нещо в млякото.
Бъди беше прострелян, но не усещаше нищо. Знаеше, че е ранен смъртоносно, но беше твърдо решен да изпълни мисията си докрай. Вдигна немощно дясната си ръка и стреля по мъжете на покрива на третата цистерна, но не ги улучи. В долната част на цистерната зейнаха няколко дупки, откъдето бликна мляко. Фанън насочи деветмилиметровия си пистолет и стреля по Бъди, който видя пламъка от дулото на оръжието му и почувства пронизителна болка в рамото. После тялото му се разтърси от още няколко куршума, които пробиха смъртоносни дупки в бъбреците, белите дробове и черния му дроб.
Бъди се намираше в къщата, висяща на километър и половина над каньона. Двамата с Майк вървяха по решетките и също както преди, не падаха.
— Сега най-после можем да правим всичко, което винаги сме искали, татко — каза Майк. — Ще ходим на дълги разходки и ще споделяме чувствата си. Ще бъдем баща и син, но и най-добри приятели.
Стигнаха до басейна, висящ на хиляди стъпки над плодородната долина, застанаха на решетките и се вторачиха в зашеметяващата гледка.
— Ела, татко, ще ти покажа пътя — каза Майк и го хвана за ръката.
И Бъди и синът му се понесоха като ангели над зелената долина, обляна в мека бяла светлина.
50. Жезъл железен
Фанън проповядваше от Откровението на Йоана. Членовете на Християнския хор бяха под един мост близо до железопътната линия, на около двайсет и пет километра южно от разпределителната гара в Харисбърг, където бяха оставили четирима мъртъвци, сред които Рандъл Рейдър, Ангела на пергамската църква. Декстър ближеше раната на ръката си.
— „И ще ги пасе с жезъл железен; като глинени съдове ще се строшат“ — четеше Кинкейд от Откровението на Йоана 2:27, след като половин час бе говорил против американското правителство.
Последователите му стояха в прахоляка под железопътния мост и мълчаливо слушаха, всеки потънал в мислите си.
Декстър бе започнал да се примирява с неизбежната си смърт. Той образно си представяше края на живота си. Но наред с това го завладя и отдавна сдържан гняв и негодувание.
Фанън затвори Библията и я сложи в раницата си, сетне свали очилата без рамки, внимателно ги пъхна във вътрешния си джоб и огледа паството си.
— Не можахме да отровим негрите и евреите, но все още имаме възможности за избор. Трябва да извършим едно последно бойно действие. Ще атакуваме Сатаната в свърталището на бесовете и нечистите духове. Във Вашингтон.
— Моля? Какво? — попита Декстър.
— Чу какво казах, грешнико.
— Да атакуваме Вашингтон, окръг Колумбия? Това ли каза? — Декстър не вярваше на ушите си.
— Точно така. Ти имаш най-голяма заслуга за провала ни, но сега маршрутът ни е предопределен. Само трябва да следваме очертания от Бога път. „От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл.“21
— Неприятно ми е да го кажа, но във Вашингтон, окръг Колумбия, има повече полиция и въоръжени военни сили, отколкото във всеки друг град на света. Там има над деветнайсет полицейски и военни агенции, вариращи от армията до ФБР и ченгетата в парковете.
— Победата ми е обещана в Откровението на Йоана — заяви Фанън.
— Откровението на Йоана? Това е единствената книга, която са прочели задници като теб и Дейвид Кореш22
. — Декстър преминаваше границата. Гласът му стана писклив. Не можеше да се овладее. — Планът да се отровят евреите и чернокожите беше лудост. Слава Богу, че онзи тип с картечния пистолет „Хеклер и Кох“ в Харисбърг го осуети. Прионите са или на земята, или изтичат през дупките от куршуми в цистерните. Ченгетата и адмирал Зол ще разберат какво си намислил. Онзи тип, който и да беше, сложи край на революцията ти, Кинкейд!— Преподобни Кинкейд! — извика Фанън.
— Щом аз не съм доктор, и ти не си преподобен. Не съм виждал сертификата за ръкополагането ти.
В очите на двамата блестеше безумие. Фанън бавно се изправи, извади пистолета си и го насочи към Декстър.
— Това е отговорът ти на всичко, нали? — развилня се Демил. — Застрелваш, убиваш и унищожаваш всичко и всеки, който не е съгласен с теб. Откровението на Йоана! Знаеш ли, че тази книга е писана триста години след смъртта на Исус? Знаеш ли? Повечето теолози не я понасят. Това е лудост!
Членовете на Християнския хор ги гледаха стъписани. Декстър бе отишъл твърде далеч, за да спре.
Фанън го прикова с поглед. Във вманиачените му очи се четеше ужасяваща злоба и лудост.
— Откровението на Йоана не е част от Библията. Това е безумие, написано от смахнат! — изкрещя Декстър.
Фанън освободи предпазителя.