Работилницата на дявола

Десилва дълго мълча, после угаси двигателя и извади беретата. Отвори вратата, слезе от колата и хвърли на задната седалка ключовете от белезниците.

— Какво ще правиш? — попита Крис.

— Ако ви пусна, мъртъв съм. Или ще гния в затвора до края на живота си — отговори Нино Десилва. — Трябва да изпълня заповедта. Отключете белезниците и слезте от колата.

Крис и Стейси се спогледаха. Погледът на Крис предупреди Стейси да бъде готова, защото той ще предприеме нещо. Тя кимна.

Двамата махнаха белезниците. Десилва отвори вратата и им направи знак да слязат. Държеше ги на прицел.

Крис слезе и се опита да се приближи до него, но Нино беше добре обучен и мигновено отстъпи назад.

— Не мърдайте. На колене — заповяда Десилва. — Ще го направя така, че няма да усетите нищо.

— Както направи с Макс Ричардсън ли? — попита Стейси.

— Не знам нищо за това. Ник Зинго ми каза, че той се бил самоубил.

— Макс беше убит — възрази Стейси.

— Не исках да убия индианеца — тихо рече Десилва. — Не мога да се примиря, че го убих.

Нино вдигна пистолета и погледна в дулото. Крис нямаше какво да губи и реши да се хвърли върху него, почти към сигурна смърт. Надяваше се, че Стейси ще използва атаката и ще избяга. Но точно когато Крис се готвеше да пристъпи към действие, Нино Десилва отпусна пистолета и тихо каза:

— Не мога. Не мога да го направя отново. Изчезвайте.

Крис кимна, хвана Стейси за ръката, дръпна я и хукна в мрака. После се обърна и погледна Нино Десилва. Капитанът стоеше с наведена глава.

— Понякога човек пада, но добрите отново се изправят — каза Крис и продължи да бяга.

Нино Десилва ги гледа, докато не изчезнаха в мрака.

48. Как да убиеш върколак

— Ти прави филми за доене на крави и бране на цветя, а аз ще правя филми за чукане и дрогиране и ще видим кой ще спечели повече пари — изръмжа Бъди на Алиша Профит.

Тя говореше за един филм, който харесваше, направен от сантиментален италиански режисьор, починал в киностудията, и възхищението й към него ядоса Бъди. Той искаше много повече лоялност от членовете на екипа си. Но Алиша, която той мислеше за твърде красива и млада, за да е толкова умна и самоуверена, не отстъпваше.

— Само за пари ли става въпрос, Бъди? Ти имаш пари. Искаш да видиш колко голяма ще стане купчината ли? Или колко ферарита можеш да караш едновременно? Не знам защо не довърши „Търсещият“. Щеше да бъде хубав филм. Един човек търси себе си, преди да умре. Беше изпълнен с патос и човечност. Трябваше да се бориш за него.

— Патос? Това да не е колумбийски сериал? Сценарият беше адски скучен. Старец, който умира. Че на кого му пука? Няма динамика.

Всъщност Бъди харесваше сюжета, но хората от киностудията го разубедиха, след като подписа договор за шест други филма. Те искаха касови филми с голям бюджет. От време на време Бъди изваждаше сценария на „Търсещият“ и го прочиташе. Да, наистина, защо, по дяволите, не се беше борил за него?

— Мисля, че „Търсещият“ щеше да промени представата на хората за теб — продължи Алиша. — Също както когато Спилбърг направи „Списъкът на Шиндлер“. Той преоткри себе си с този филм.

Пътуваха през Гетисбърг, Пенсилвания. Шофираше Джон Малката мечка. Били Тюлена седеше до Алиша и Рейс край сгъваемата маса. Бъди усещаше тежест в раменете и умора в очите. Знаеше, че това е начало на настъпваща депресия. Изсмърка няколко дози кокаин в опит да я предотврати, но организмът му изгаряше наркотика като доменна пещ. Той ставаше все по-потиснат и разговорът с Алиша и фактът, че бяха в Гетисбърг, не му помагаха.

Последния път, когато беше тук, бе едва на двайсет и две години. Тъкмо бе завършил колежа за филмово изкуство и беше изпълнен с велики идеи да промени киното. Бъди посети този исторически град, отбелязал повратната точка на Гражданската война, и засне документален филм, използвайки петте хиляди долара, които бе спестил, докато работеше през ваканциите. Даде всичко до последния цент, но успя да устои на предизвикателството. Филмът се казваше „Двата ястреба на Гетисбърг“ и се разказваше за Гражданската война, като тук-там се промъкваха социално-икономическите и расовите проблеми в живота на Америка сто години след битката. Бъди бе проследил съдбата на двама души — чернокож войник от Съюзническата армия на име Евън Хоук20, загинал, бранейки крехка, но изпълнена с надежда мечта, и на правнука му, Рубен Хоук, работник във фабрика в Гетисбърг. Животът на Рубен не бе осъществил нито една от мечтите на прадядо му. Сид Шийнбърг бе нарекъл филма „седемдесет минути забележително киноизкуство“ и го бе сравнил с първия филм на Спилбърг, който му бе спечелил място като режисьор в телевизията. Но Бъди се страхуваше да режисира отново. Това беше първият му холивудски компромис, когато предпочете да избира, вместо да произвежда.