Работилницата на дявола

Крис бе станал и крещеше неконтролируемо, а Зол го гледаше гневно. Омразата и чувствата на Крис бяха толкова силни, че всички в стаята се вцепениха. Нино Десилва отвори широко уста и се вторачи в него. После неочаквано Крис се хвърли, удари Зол с глава и разби веждата му. Върху униформата на адмирала закапа кръв. Командосите от Делта Форс хванаха Крис и го повалиха на пода. Единият затисна гърба му с коляно. Само Нино Десилва не помръдна. Изглежда, бе изпаднал в шок.

Зол спокойно извади носна кърпа от джоба си и я притисна до кървящата си рана, сетне погледна Крис.

— Съжалявам за пиридостигмина, който разработихме. Беше грешка да го пренасяме там. По онова време Саддам Хюсеин ни беше съюзник. Той го използва срещу Иран, където държаха американски заложници. После политическата обстановка в Средния изток се промени. Може да са го използвали срещу нас по време на войната в Персийския залив и да са пострадали наши момчета, американци. Не сме разбрали.

Зол говореше механично.

— Управлението по въпросите на воините ветерани още отрича всичко. Отказва да лекува ветераните, които страдат от синдрома на войната в Персийския залив. Защо не им наредиш да изследват това заболяване? — попита Крис. Единият от командосите натисна главата му към пода, но Крис продължи: — Няма да го направиш, защото ще изложиш на риск всичко, което правите тук! По-лесно е да зарежеш онези нещастници.

— Сигурно е хубаво да гледаш света от такава морално възвишена позиция — каза Зол.

— Хората, които нахлуха в лабораторията ти, са бели расисти. Те имат мостри от приона „Бледия кон“ и ще ги използват срещу определени групи от населението. И без това ще бъдеш разобличен — каза Стейси.

— Има ли липсващи мостри от протеина? — обърна се Зол към Читик.

— Всичко е тук — отговори полковникът.

— Декстър Демил имаше две стъкленици, скрити във водоустойчиви контейнери на дъното на Ванишинг Лейк. Те отидоха там след пожара и ги взеха — настоя Стейси.

— Декстър Демил е мъртъв — отговори Зол, но държането му леко се промени. Властният му тон отстъпи място на съмнение.

— Той е жив и със сигурност няма да те защити след онова, което каза на медиите за него — рече Стейси.

— Това обаче не променя отговорността ми към вас и капитан Кънингам. Вие двамата сте вън от уравнението. — Зол погледна Нино Десилва, който бе възвърнал стоическото си изражение. — Знаеш какво трябва да направиш.

Десилва кимна, а Зол се приближи до Крис и каза:

— Съжалявам за дъщеря ви. Но посоката, която сме избрали тук, е правилната. За съжаление, понякога се налага да се простим със смели войници.

— Я си го начукай — изръмжа Крис. — Извиненията и шибаните сантименталности не се приемат.

Стейси и Крис бяха на задната седалка. Караха ги към екзекуцията им. Двамата гледаха стъписани как Нино Десилва завива наляво, отклонява се от черния път и се насочва към една пуста част на базата, там, където щяха да бъдат гробовете им.

Десилва бавно спря, но не угаси двигателя, а сложи ръка на деветмилиметровия си пистолет „Берета“. Тримата седяха и мълчаха.

Сетне Нино Десилва погледна в огледалото за обратно виждане и изпитателно се вторачи в пленниците. Крис и Стейси бяха принудени да се прегърбят, защото белезниците им бяха закачени за метални скоби на пода на колата.

— Имаш добро военно досие — каза Нино на Крис.

— Да. И какво от това? Медалът, който ще ми дадеш сега, е с формата на куршум.

Десилва се обърна и погледна Крис и Стейси през металната решетка.

— Онова, което каза за затвора в Хънтсвил… и за биологичните оръжия, които сме разработвали тук през осемдесетте години… Вярно ли е?

— Не чу Зол да го отрече, нали?

— Не постъпих в армията, за да убивам американци — неочаквано каза Десилва.

— Никой от нас не е мислил, че ще прави това — рече Крис.

— Брат ми участва в Пустинна буря. И се разболя. Вече не може да прави нищо. Само лежи. Няма никаква енергия. По тялото му има обриви. Дори съпругата му го напусна. Управлението по въпросите на воините ветерани казва, че болестта е в главата му, нещо като психически шок, все едно мозъкът му е прецакан. Но това са пълни глупости.

Стейси разбра, че Десилва няма желание да изпълни заповедта на Зол, и каза:

— Биологичните оръжия, които те са разработвали, са причинили болестта на брат ви, капитане. И сега това оръжие е в ръцете на бели расисти, които няма да се поколебаят да го използват.

Но Десилва сякаш не я чу. Той явно повторно преживяваше нещо. Когато отново заговори, гласът му беше тих, почти шепот.

— Аз убих онзи индианец в Бадуотър, Тексас… Пазача. Той просто се изпречи на пътя ни. Но имах заповеди и го убих. Оттогава не мога да спя. — Той наведе глава и се вторачи в нещо. — И аз откраднах трупа на онзи млад скитник. А сега трябва да убия теб, носител на Сребърна звезда, морски пехотинец като мен, и една жена. Какъв е смисълът?

— Пусни ни. Зол няма да разбере. Когато ни намери, ще бъде късно.

— Затънал съм до гуша — продължи Нино. — Всичко се промени, откакто убих онзи индианец. Всичко.