Работилницата на дявола

Стейси приведена тръгна към сградата. Трябваше да намери лабораторията. Трябваше да я види със собствените си очи. Ако Макс бе работил там, Стейси щеше да разбере това. Все щеше да види нещо, оставено от него, някакво доказателство. Тя се приближи до сградата и си представи разположението на помещенията. Имаше отлична зрителна памет и това много й помагаше в колежа и в университета. Затвори очи и си представи указателя във фоайето и как изглежда местоположението на помещенията. Долу имаше няколко лаборатории — за примати, по биохимия и по още нещо. Но какво? И изведнъж се сети. Лаборатория по невротрансмисии. Една от специалностите на Макс беше невротрансмисии. Той бе написал няколко сензационни научни разработки за болестта на Алцхаймер и за приложението на невротрансмисията за стимулирането на отслабващата памет. Бе направил експерименти, които доказаха, че ако в мозъка се имплантират реконструирани участъци ДНК, това ще стимулира синтеза на ацетилхолин, който в много от случаите забавяше отслабването на паметта.

Освен това Стейси знаеше, че за да се приложи невротрансмисионна терапия върху плъхове или шимпанзета, е необходима пълна лабораторна екипировка и всякакви химични съединения. И точно такава би трябвало да бъде лабораторията на Декстър Демил.

Тя отново затвори очи и се опита да си спомни номера на лабораторията. Не можа да се сети, но беше убедена, че това помещение е в подземието. Затова реши да рискува и да слезе там. Бавно се промъкна в мрака, като внимаваше да не стъпва върху листа и сухи клонки, и стигна до сградата.

Вратата беше открехната, а стълбището — тъмно. Стейси бавно отвори и стъпи на площадката. Вдигна глава и видя, че на тавана няма крушка. Заслиза по бетонните стъпала. Сърцето й биеше като обезумяло. „Какво правя, по дяволите?“ — запита се тя, докато се промъкваше към светлината в дъното на стълбите. Стигна до мазето и спря. Стори й се, че чува гласове, затова се дръпна назад и се заслуша. И после отново чу мъжки гласове. Беше сигурна, че е намерила Фанън и Декстър, но беше хваната в капан. Ако останеше, където беше, те щяха да я видят, когато излезеха. Долу имаше още един етаж, където се намираше лабораторията за примати. Стейси слезе на пръсти по последните стъпала, застана на малката площадка, долепи гръб до студената бетонна стена и зачака.

* * *

Крис скочи на гърба на пазача, като в същото време уви дясната си ръка около гърлото му и пъхна в устата му шепа пръст преди той да успее да извика. После го стисна с всичка сила и усети как пазачът започна да трепери и да се гърчи конвулсивно, когато достъпът на кръв и кислород до мозъка му спря. Мъжът се съпротивляваше ожесточено, но Крис надделя. От пълната с пръст уста на пазача не излезе и звук. Ръцете му пуснаха оръжието и немощно се вдигнаха към гърлото, опитвайки се да откопчат пръстите на Крис. След двайсет секунди мъжът изгуби съзнание. Крис лежа върху него още трийсет, за да се увери, че човекът няма да помръдне, и се запита дали е мъртъв. Сетне внимателно взе оръжието му, опипа го и разбра, че е „Узи“.

— Добре ли си, Дейл? — прошепна в мрака друг мъж.

— Да — шепнешком отговори Крис, преправяйки гласа си, и допря два пръста до сънната артерия на мъжа под себе си. Не усети нищо.

Крис поклати глава, но мигновено забрави за убийството, което бе извършил. Така го бяха научили в специалните сили.

Стисна узито и започна да се промъква към мястото, където предполагаше, че се крие вторият пазач.

— Ти ли си, Дейл? — попита мъжът, скрит в храстите.

* * *

— Моля те… О, Боже! Господи. Не пъхай това нещо в мен — молеше Декстър.

Бяха го съблекли по бельо и го бяха сложили на един стол. Фанън включи в мрежата саморъчно направения си детектор на лъжата и нагласи реостата.

— Започваме от нулата — делово каза той и се приближи до Демил. — Свали си гащите, приятел.

— Моля те, моля те! Ще направя всичко каквото поискаш.

В същия миг навън се чу кратък откос от автоматично оръжие, последван от още един, с различна височина на тона.

— Две оръжия. Взимайте всичко! Изтегляме се! — заповяда Фанън.

Рандъл Рейдър грабна трите контейнера с прионите, натъпка ги в подплатена с дунапрен кутия, сложи я в раницата си и тръгна към вратата на лабораторията.

— Обуй си панталона! — изрева Кинкейд.

Декстър скочи и нахлузи панталона си, подскачайки от крак на крак. Бяха го спасили от ужасното преживяване с реостата, но след като чу изстрелите навън, той не знаеше от кое да се страхува повече.

— Да вървим! — извика Фанън и двамата с Рандъл помъкнаха Декстър, който държеше в ръка обувките си.

Тримата пазачи в коридора хукнаха към стълбището. Фанън, Декстър и Рандъл ги последваха. Отвориха вратата и побегнаха нагоре по металните стълби. Никой не забеляза Стейси.

Фанън, който държеше Декстър за ризата, опря пистолета си в гърба му и дрезгаво прошепна:

— Ще вървиш накъдето те бутам, инак ще застрелям жалкия ти задник и ще те смажа.

— Добре — с тънък гласец изписка Демил.

Фанън го блъсна навън и хукна до него, използвайки тялото му като щит.