Работилницата на дявола

Крис тръгна по насипа покрай релсите, опитвайки се да види какво става. Когато се приближиха на триста метра, той приклекна във високите треви и се вторачи в Белия влак. Стейси залегна на земята до него.

— Струва ми се, че изпомпват нещо — каза Крис, като видя огромните гумени маркучи, прикрепени към горната част на вагоните-цистерни и изчезващи в асфалтовата площадка на земята. Чуваше се далечно бръмчене на електрически помпи.

— Трябва да намерим лабораторията на Декстър Демил. Ако са в базата, Фанън и хората му са отишли там. Тя е в сграда номер 1666. Макс каза, че там разработвали свръхсекретни неща. Не му позволявали да влиза там, но ми каза, че Декстър Демил работел в онази лаборатория.

— Знаеш ли къде е?

— Преди няколко дни бях в лабораторията за примати. Мисля, че ще я намеря.

— Да вървим.

Стейси тръгна приведена в посоката, в която бяха поели Фанън и хората му. Двамата с Крис скоро намериха същата пътека в гората и стигнаха до поляната, където Кинкейд бе чакал завръщането на Рандъл и Лудия тексасец. Крис видя нещо на земята и го взе.

— Какво е това? — попита Стейси.

— Фас. Те са били тук.

— Как разбра?

— Поради две причини. Фасът още не е влажен. Бил е хвърлен преди малко. Освен това повечето скитници сами свиват цигарите си. Този фас е хвърлен от някой от хората на Фанън. Преди час са били на това място.

46. Дяволската работилница

Декстър бе приключил с превръщането на прионите в биологични оръжия. Това му отне по-малко от трийсет минути. Той провери протеиновите смеси с измервателния уред за pH.

Всичко изглеждаше наред. Демил погледна Фанън Кинкейд, който се бе облегнал на плота и се бе вторачил в него.

— Готово — каза Декстър, опитвайки се да избегне всевиждащия, ужасяващ, лазерен поглед на проповедника. Устата му беше пресъхнала.

Фанън се приближи до него и погледна трите нови метални контейнера, които Декстър бе приготвил и надписал.

— Това е за афроамериканците — обясни Демил. — А този — за евреите. Разделил съм го на две — за евреите ешкенази18 и за евреите сефарди19.

И погледна Фанън с надежда. Искаше да го зарадва, но не виждаше никаква реакция.

— Няма такова нещо като афроамериканци — мрачно каза Кинкейд. — Има негри и американци.

— Имаш право — съгласи се Декстър. Мъчеше се да не гледа металния катетър, който се подаваше от джоба на Фанън.

После внезапно Кинкейд го изгледа гневно и изръмжа:

— А сега събувай гащите, Декстър!

Лицето на Демил се зачерви и в същото време го обля студена пот. Той поклати глава, но от устата му не излезе звук.

— Рандъл, помогни на Декстър да си събуе панталона — тихо каза новият Мойсей.

* * *

Стигнаха до сграда номер 1666. Крис спря на стотина метра от входа, внимателно огледа терена и се опита да реши как би влязъл в сградата, ако беше на мястото на Фанън Кинкейд. От онова, което бе чул досега, му беше ясно, че проповедникът действа с военна прецизност. Това означаваше, че е оставил на входа пазачи. Ето защо Крис трябваше да разбере къде са позициите им и да ги обезвреди.

— Да вървим. Какво чакаме? — каза Стейси.

Крис сложи пръст на устните си и тя кимна. Постояха неподвижно.

— Слушай — прошепна в ухото й той. — Щурците не пеят. Уплашило ги е нещо, което не живее тук.

Крис направи знак на Стейси да залегне, после вдигна три пръста и изчезна в мрака. Тя предположи, че той ще се забави три минути.

Изведнъж й стана студено и се почувства ужасно самотна. Представи си как Макс работи в лабораторията на сградата, която застрашително се извисяваше пред нея. Знаеше, че в подземието Декстър и екипът му са разработили ужасни заплахи за човечеството. Нещо повече, в съзнанието й отекваше нещо, което бе казал Крис. Но Стейси не можеше да си позволи дори да предположи, че Макс е участвал в това. Тази мисъл беше безумна. После луната изведнъж се скри зад тъмен облак и Стейси се озова обгърната от непрогледен мрак.

Крис бавно обиколи сграда номер 1666, като се придържаше колкото е възможно по-далеч от стените. Въздъхна с облекчение, когато луната се скри зад облак, осигурявайки му прикритието на мрака. Напрегна и слуха, и зрението си и изведнъж чу изтракване на метал. Определи позицията на противника инстинктивно и безшумно запълзя по корем натам през високите треви. Но придвижването през тревите беше рисковано. Луната можеше изведнъж да се появи от облаците, да го освети и да го превърне в лесна мишена. Крис се промъкна до живия плет покрай сграда номер 1666 и чу, че някой се изкашля. Звукът го стресна, защото се оказа, че мъжът е само на няколко крачки от него.

Крис замря; дишаше само през устата. След миг се приближи още няколко сантиметра и най-после видя силуета на мъжа. Човекът лежеше по корем в храстите и държеше автоматично оръжие.

Крис се опита да си представи телосложението му и колко място заема в мрака, за да прецени дали е сам, или има и друг. Обходи с поглед сенките наоколо и реши, че човекът е сам.

* * *