Работилницата на дявола

Групата побегна вдясно от сградата. Изведнъж по улицата изрева джип. Вътре седяха двама командоси от Делта Форс.

Рандъл Рейдър и Лудия тексасец откриха огън веднага щом откритият джип зави. Смъртоносният поток от деветмилиметровите им автоматични оръжия покоси командосите. Телата им политнаха назад и паднаха на земята. Последните куршуми изсвистяха и рикошираха в джипа, откъсвайки парчета метал от още движещото се превозно средство.

Джипът измина още двайсетина метра и се блъсна в табелата, на която пишеше:

СГРАДА НОМЕР 1666

ЕСТЕСТВЕНИ НАУКИ

ВОЕННОМЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ

ПО ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

— В джипа! — изкрещя Фанън.

Всички се втурнаха натам. Изведнъж отново прозвучаха автоматични откоси. Пламъкът на дулото блесна на четирийсетина метра от тях.

Стреляше Крис Кънингам. Той повали двама от членовете на Християнския хор. Единият беше Лудия тексасец, който се олюля, когато десет куршума разкъсаха стомаха му. Лудия направи още две несигурни крачки и падна на задната седалка на джипа. Робърт Вейл скочи вътре и изхвърли Лудия на земята. Фанън блъсна Декстър на задната седалка и седна зад волана. Рандъл Рейдър се обърна към мястото, където лежеше Крис, и започна да стреля. Куршумите откъснаха парчета от бетонната стена и ги запратиха някъде в мрака.

Джипът потегли. Гумите разпръснаха огромни буци пръст и туфи мокра трева. Крис се изправи и стреля по него. Фанън угаси фаровете. Крис не чу куршумите му да поразяват метал.

* * *

Стейси чу стрелбата и се замоли на Бога Крис да е невредим. Започна да изкачва стъпалата към по-горния етаж на подземното ниво и намери лабораторията, в която мъжете бяха работили. Лампите още светеха и вратата беше отворена. Стейси влезе вътре и в същия миг стрелбата спря. Тя бързо огледа помещението и видя работния плот. Приближи се и погледна бележките, които Декстър бе забравил. Това бяха карти на ДНК. Но Стейси нямаше време да ги разчита. После видя нещо, от което кръвта й се смрази. Протегна ръка и взе една от стъклениците. Етикетът бе надписан с почерка на Макс. Тя погледна и другите стъкленици. Всички бяха надписани от Макс.

Той бе работил в тази лаборатория. Макс бе изследвал проби ДНК. И за какво бе използвал ацидоза? Дали бе помагал на Демил да прицели прионите в определени етнически групи? Беше й трудно да повярва, че съпругът й е работил в Дяволската работилница.

После чу викове и още изстрели, хукна нагоре по стълбите и излезе от сградата.

Застана отпред и се зачуди накъде да побегне. Някъде наблизо потегли кола.

Крис се върна на мястото, където бе оставил Стейси, но тя не беше там.

— Стейси! — извика той.

— Тук съм — отговори тя от сенките.

— Да тръгваме!

Хукнаха обратно по пътя, по който бяха дошли, към полето и горичката.

— Какво стана? — задъхана попита Стейси.

— Не говори.

Тя едва успяваше да догонва Крис. Изведнъж луната се показа от облаците и ги освети.

Във Форт Детрик прозвуча сирена, сетне край сграда номер 1666 блеснаха светлини, но Стейси и Крис вече бяха далече.

Най-после стигнаха до гората и Крис се обърна. По улиците на базата шареха фаровете на двайсетина коли.

— Какво стана? Уплаших се, че са те застреляли — рече Стейси.

— Казах ти да ме чакаш — ядосано отговори Крис.

— Чух стрелба.

Той поклати глава в недоумение и насочи вниманието си към маршрута им за бягство.

— Не можем да останем тук. След няколко минути ще намерят мъжете, които убих.

— Убил си хора?

— Да, така мисля — огорчено каза Крис. — Трябва да вървим. Тук е опасно. Ако командосите от базата са ходили в същото училище като мен, ще намерят следите ни в мократа трева и ще ни хванат за нула време.

— Когато бях тук, видях един път, който минаваше покрай оградата от източната страна на базата. Забелязах го, докато ме извеждаха от щаба на батальона за сателитни комуникации.

— Покажи ми го.

Тръгнаха между дърветата на хълма. Крис погледна релсите и с изненада установи, че призрачният Бял влак е изчезнал.

Хукнаха през поляната към оградата в източната част на базата, за която Стейси бе споменала. Зад тях се чу бръмчене на хеликоптер.

— Да се върнем под дърветата — извика Крис и дръпна Стейси.

От запад се появиха два хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“ и се насочиха към неканените гости. Прожекторите им ги осветиха. До гората оставаха петдесет метра.

— Арестувани сте — прогърмя глас от мегафона на единия хеликоптер.

И после картечницата изстреля поток от трасиращи куршуми, които взривиха тревата на десет крачки от тях и запалиха малък огън, който бързо угасна.

— Легнете по очи! — заповядаха им по мегафона. Крис и Стейси стояха неподвижно. Лицата им бяха вдигнати към заслепяващата светлина.

Единият хеликоптер кацна и Крис разбра, че бягството е невъзможно. Той кимна на Стейси и двамата изпълниха заповедта.

Командосите изскочиха от хеликоптера и се втурнаха към Стейси и Крис, които лежаха по лице на земята. Другият хеликоптер кръжеше над тях. Въздушната струя развяваше дрехите им. Командосите им сложиха белезници, грубо ги дръпнаха да станат, повлякоха ги към хеликоптера и ги блъснаха вътре. Двигателят изрева и хеликоптерът излетя в мрака.