Работилницата на дявола

Синът му го погледна и Ричард видя в безучастния му поглед такава безнадеждност, че се уплаши.

— Всичко свърши, татко — с монотонен и отчаян глас каза Крис. — Не мога да започна отначало. Нищо не ми остана. Това е краят.

Първа част Стейси 1999

1. На изпит може да се случи всичко

Уендъл Кини стисна ръката на Стейси Ричардсън и й пожела успех.

— И запомни, че не трябва да бързаш — каза той. — Обмисляй добре отговорите си. Няма ограничение във времето, но Къртни обича да приключва на обяд. Деветдесет и осем процента от дисертацията ти са внушителни, затова би трябвало да минеш лесно. И не се притеснявай за Арт. Ще го обуздавам.

Беше осем сутринта във вторник и двамата се намираха в коридора на третия етаж на университета на Южна Калифорния пред кабинета на доктор Къртни Смит. Стейси Ричардсън се готвеше да се яви на устния изпит за доктората си по микробиология. През последната седмица бе спала само по два-три часа — преговаряше материала за последен път. Това вероятно беше грешка, защото трябваше да е свежа, но преговорът на изучаваната четири години микробиология беше труден и тежък.

Предната нощ бе говорила цял час по телефона със съпруга си Макс, който беше във Форт Детрик, Мериланд. Той я окуражи, припомни й научните й постижения и я увери, че щяла да се справи отлично. По едно време обаче по гласа му Стейси усети, че нещо не е наред, и го попита какво е станало.

След дълго мълчание Макс отговори:

— Тук нещата не стоят така, както очаквах. Не мисля, че мястото ми е тук, а и те със сигурност не ме искат.

Не добави нищо повече, защото не искаше да я разсейва с проблемите си в навечерието на изпита. Устният изпит беше последното препятствие и щеше да реши дали Стейси ще изписва пред името си „доктор“.

Доктор Макс Ричардсън беше декан на факултета по микробиология в университета на Южна Калифорния. Бяха се запознали през първата година на доктората й. Той ръководеше лабораторията по вирусология и Стейси слушаше лекциите му и се възхищаваше на сложната му научна мисъл, на личността, на мъжествеността и на телосложението му. Любовната им връзка предизвика скандал във факултета. Интимните срещи със студенти не бяха позволени. Преди да си навлекат сериозни неприятности, те се ожениха, узаконявайки връзката си, и слуховете стихнаха.

Половин година след сватбата срокът на отпуснатата му федерална стипендия свърши. Макс работеше в нова област на микробиологията и изследваше протеините убийци, наречени приони1. Научните занимания му спечелиха шестмесечна стипендия, за да учи във военноморския институт във Форт Детрик, Мериланд, при доктор Декстър Демил, водещия микробиолог в Съединените щати в изследванията на прионите.

Моментът беше крайно неподходящ. На Стейси й оставаха няколко месеца до устния изпит, а Макс не искаше да заминава, особено след като Арт Хикман, смъртният му враг във факултета, беше член на комисията, която щеше да я оценява. Арт също се бе кандидатирал за деканското място. Макс получи длъжността и оттогава Арт непрекъснато злословеше по негов адрес. Накрая Стейси и Макс решиха, че шансът да работи с доктор Демил във Форт Детрик е невероятна възможност и той трябва да приеме. Стейси заяви, че ще се скъса от учене, за да не може Арт Хикман да намери нито един пропуск в представянето й.

Уендъл Кини също беше в комисията. Той беше най-възрастният във факултета по микробиология и голям приятел на Стейси и Макс.

— И не забравяй — добави Уендъл, — по време на изпита може да се случи всичко. Къртни Смит обожава дисциплината си „Стерилизация и дезинфекция“, затова сигурно ще ти зададе въпрос от тази област. А Арт Хикман ще те разнищи с проклетите си паякообразни.

— Де да беше останал в храсталаците с шибаните си паяци — въздъхна Стейси.

Въздушното течение развя кичур от дългите й медно-руси коси. Тя го хвана и го прибра зад ухото си.

Фактът, че всички я намираха за поразително красива, не й помагаше. Веднага щом Стейси се записа в докторската програма, Арт Хикман се опита да й стане научен ръководител. Каза, че искал да я вземе под крилото си, но явно имаше предвид друг орган на тялото си. Стейси ловко отхвърли предложението му. Арт го понесе добре, докато тя не се влюби в съперника му във факултета и не се омъжи за него. Оттогава Хикман бълваше огън и жупел.

Вратата се отвори и на прага на кабинета си застана доктор Къртни Смит. Когато жена защитаваше дисертацията си в комисията винаги имаше жена. А изборът на кабинета й беше добавка към тази политика.

Къртни Смит беше мъжкарана и носеше панталони, които неизменно бяха няколко номера по-тесни, сякаш отчаяно се опитваше да се увери, че още е дванайсетгодишна, въпреки че отдавна бе преминала към по-големите размери. На раменете на костюма й имаше подплънки, за да внушат представата, че има тънка талия, което също беше илюзия. Сега Къртни Смит бе притиснала няколко папки до огромните си гърди.

— Дойде денят — усмихна се тя, показвайки редица сивкави зъби с формата на надгробни плочи.