Работилницата на дявола

Запознаха се на един купон в дома на Чарли Шийн — Гари седеше на бара и раздаваше рецепти за всичко от атаракс до ксанакс. Бъди реши, че това е твърде хубаво, за да е истина. Същата нощ закара доктор Айвърсън в дома си, а когато разбра, че бившата съпруга на Гари е взела къщата им, го настани в къщичката до басейна си. И Айвърсън започна да му пише рецепта след рецепта. В замяна Бъди му осигуряваше елитни проститутки от публичния дом на Хайди Флайш, като го лъжеше, че са актриси. Когато Гари стана толкова ненадежден, че загуби повечето си клиенти и изпадна в опасност да загуби и разрешителното си за медицинска практика, Бъди му плати да се лекува в клиника „Уиндсонг Ранч“ в Монтана. Самият той вече три пъти бе ходил на лечение там.

Доктор Айвърсън се върна след двайсет и осем дни, освежен и готов за подвизи, и двамата започнаха от там, където бяха спрели. Решението беше идеално за Бъди — вече получаваше рецептите си за морфин, секонал или гама-хидроксил барбитурати само като извървяваше пътеката в градината си. Бъди се отказа от уличните наркотици с техния потенциал за сериозен медицински и съдебен риск и премина на сигурните рецепти на доктор Айвърсън.

Проблемите се появиха от съвсем неочаквано място. Бъди се бе съгласил да финансира трансплантация на коса на оплешивелия Гари. След като се върна от „Уиндсонг“, Айвърсън се бе отказал от вредния навик и само от време на време дръпваше от нечия цигара с ганджа или смъркаше половин доза кокаин. Но болката от трансплантацията бързо го принуди да започне да си предписва главозамайващи болкоуспокояващи средства. После взе да си инжектира торадол, който обаче предизвика депресии, затова започна да взима и прозак за повишаване на настроението, но това му причиняваше безпокойство и Гари включи и вистарил и така нататък. Сега Айвърсън едва вдигаше дрогирания си задник от леглото, за да отиде да се изпикае. Нещо по-лошо, очите му не можеха да се фокусират достатъчно, за да напише рецепта на Бъди, който с умиление си спомняше за добрите стари дни, когато се срещаше с дилъра си и после се надрусваше в тоалетната на най-близката бензиностанция.

— Майк е мъртъв — каза Бъди. Разчиташе на ефект от шока, но не се получи.

— Кой, по дяволите, е тоя Майк?

— Ти спиш в спалнята му, задник такъв! Майкъл, синът ми… е мъртъв! Закарали са тялото му в моргата в Санта Моника. Отивам там.

— Аха — рече Гари и от тона му Бъди разбра, че това ще е цялата му реакция.

— Трябва да се срещнем там. Ставай от леглото и тръгвай. Ако си твърде замаян, накарай Консуела да те закара.

— Защо да бързаме?

— Той е в моргата в Санта Моника. Трябва да отидем там! Още не знаем къде се намира, затова вземи адреса от телефонния указател.

— Починал ли е, или са открили начин да го съживят, ако незабавно отидем там?

„По дяволите, той има право“ — помисли Бъди и дръпна крака си от педала за газта.

— Виж какво, Гари, искам да знам защо синът ми е мъртъв и не желая онези касапи да го режат и шият. Искам го… цял за погребението… Смятам да го погреба както е редно. В синагогата. Да поканя всички. Трябва да дойдеш в моргата и да ги убедиш да не правят аутопсия. Оскверняването на трупа е против религията ми — каза Бъди. Беше забравил, че от десет години не е стъпвал в синагогата. — Трябва да го направиш. Ти знаеш как да говориш с лекарите.

— Главата ми ще се пръсне — изхленчи Айвърсън.

— Не заспивай, Гари. Заспиш ли, ще те изгоня и ще пишеш рецепти под някой мост — каза Бъди и затвори.

Преди да стигне до Олимпик, Алиша Профит му се обади отново и му каза адреса на моргата.

— Но казаха, че не може да влезеш там. Не било отворено за обикновени граждани.

— Аз не съм обикновен гражданин! — ядосано се сопна той и затвори.

Моргата се намираше на Линкълн Булевард, на половината път между Уилшър и Олимпик. Бъди паркира на място, обозначено „Само за лекари“, и тръгна към правоъгълната пететажна бетонна сграда, която сякаш бе проектирана от конструкторите на „Лего“.

Още не се беше съсредоточил върху загубата на единствения си син. Надяваше се, че ще прояви някаква емоционална реакция и може би дори ще се разплаче, и несигурното му самочувствие няма да претърпи още един удар. Но не изпитваше нищо. От друга страна познаваше сина си съвсем бегло. Майк беше дете на любовта му с красивата, но празноглава манекенка Тоува Конти. Тя не искаше бебето, защото й беше трудно да се чука с настоящия си любовник, италиански принц, с хлапе, смучещо другата й цица. В продължение на шест години Бъди се изплъзваше от законното бащинство. После Тоува нае Глория Олред и тази зла кучка го преследва с документите, докато накрая не го принуди да даде кръв. Неговата ДНК подпечата бащинските му задължения и Майк стана негово законно отроче, което означаваше, че Бъди трябваше да плаща образованието му и летните лагери, докато Тоува пътува из Европа и се скъсва от чукане с нейния макаронаджийски принц. Накрая бившата му съпруга загина в инцидент с моторница край брега на Кан. Произшествието не намери място дори в „Ю Ес Ей Тудей“.