Работилницата на дявола

— Това ми е работата, Крис. Така служа на моята висша сила.

Лъки се качи на горния етаж, легна в леглото на Кланси и се запита колко време ще мине, докато започнат халюцинациите.

23. Висшата сила

Буболечките започнаха да пълзят по тялото му на сутринта, докато си приготвяше закуска. Беше десет часът и той пържеше яйца и поглеждаше неспокойните дрипави хора, изпълнили трапезарията. Лицата им приличаха на избелели пластмасови маски, показващи празнотата в душите им. Неколцина от тях, с които бяха пили заедно през годините, му кимнаха и се отдалечиха. Не се зарадваха, като го видяха, нито бяха щастливи, че се е върнал. Просто минаха покрай него, тътрейки крака, и тръгнаха да търсят хубави места на тротоара, където да стоплят кръвта си на слънцето, досущ пустинни влечуги.

Първата голяма, космата буболечка се материализира на ръката му като специален ефект във филм. Крис спря да бърка яйцата и силно разтърси ръка. Но огромният паяк се вкопчи в плътта му и я разкървави. Крис изкрещя от ужас.

Двама от мъжете в кухнята го хванаха, а другите хукнаха да извикат Кланси. После заведоха Крис в отделението за делириум тременс — стая с бетонни стени в мазето на Мисията. Много алкохолици се бяха борили с демоните си в това студено, тясно помещение.

Крис се гърчеше и тресеше като обезумял, докато гадините пълзяха по него. Някои напираха към очите му, други се бяха вкопчили в гладко боядисаните стени, трети висяха на тавана над главата му и чакаха реда си. Той крещя, докато не прегракна.

Едва следобед съзнанието му леко се проясни. Кланси седеше до него, държеше ръката му и го окуражаваше. Крис повръща, докато от стомаха му започна да излиза само жълт сок.

Най-после заспа и се събуди след няколко часа. Отвори очи, но не помръдна, защото беше убеден, че още е нападнат от насекоми. Нещо пъплеше по кожата му, но Крис не видя космати осмокраки паяци. Опита се да стане, но нямаше сили и отчаяно се нуждаеше от алкохол. Искаше да се качи в линкълна и да се прибере в Пасадина. Не можеше да престане да мисли за барчето в дома на баща си и за редиците бутилки с пъстри етикети — водка, шотландско уиски, бърбън, ром. Устата му се изпълни със слюнка. Той облиза устни и се опита да отвори вратата на бетонната стая. След минута ключът се превъртя и вратата широко се отвори. На прага застана възрастен мъж с пясъчноруси коси.

— Как си, братко?

— Трябва да се махна оттук — отговори Крис и се опита да мине покрай него.

— Кланси иска да говори с теб.

— Трябва да тръгвам. Мъжът забърза по коридора.

Крис се качи по стълбите до вратата на Мисията. Бавно тръгна надолу по стъпалата, като се държеше за металните перила. Колата беше на отсрещната страна на улицата и Крис фокусира зрението си, за да стигне до нея.

— Лъки!

Той се обърна и видя, че Кланси стои на вратата. Явно бе станал от леглото, защото беше само по гащета.

— Къде отиваш?

— Трябва да вървя.

— Ти премина състоянието на делириум тременс, момче. И сега ти се иска да пийнеш нещо. Всички правят така. Не бъди като тях. Прочисти организма си. Вдигни чело! Уповавай се на висшата си сила. Можеш да го направиш!

Крис беше толкова немощен, че краката му трепереха. Налагаше се да се държи за перилата, за да не падне.

— Трябва да вървя, Кланси — тихо каза той. — Трябва да си отида вкъщи.

— Никъде няма да ходиш.

Черната атака беше шейсетгодишен и тежеше само шейсет и осем килограма, но още имаше широките рамене и тънката талия на боксьор. Той пъргаво се приближи до Крис.

— Не ме карай да те бия, Лъки. Влез вътре. Крис облиза устни.

— Хората, които са направили онази гадост в Персийския залив, ти се подиграват, Крис. Мотаят се в големите си къщи и ти се смеят. „Държим в ръцете си скапания Крис Кънингам, защото той не може да служи на висшата си сила. Ще пикаем върху него и върху мъртвата му дъщеря.“

Крис погледна Кланси с умоляващ поглед, сетне тръгна към линкълна. Кланси се придвижи мълниеносно, както навремето правеше на ринга, застана пред него и го блъсна в гърдите. Двамата се вторачиха един в друг по средата на безлюдната, влажна от мъглата улица.

— Не мога да го направя, Кланси. Не мога.

— Те казват, че Крис Кънингам е мухльо. Казват, че ще пикаят на гроба на момиченцето му.

Крис замахна към Кланси, който ловко избегна удара и отново го блъсна в гърдите. Крис се преви на две и започна да хрипти. Кланси го сграбчи за ризата и го изправи.

— Да. На Крис Кънингам никога не му е пукало за друг освен за него. Всичко е за горкия Крис. Той се самосъжалява и се дави в алкохол. А дъщеричката му? Не, Крис не го е грижа за нея. Затова можем да я заразим с каквото си щем и да я напълним с тумори. Това няма да има никакво значение, защото Крис Кънингам се притеснява само за себе си. Той няма висша сила.

Крис се разрида. Кланси сложи ръка на рамото му. Сърцето му се късаше от мъка, като го гледаше.

— Не мога — изхленчи Крис.

— Искаш ли да се обзаложим? — попита Кланси и поведе приятеля си обратно към Мисията.