Работилницата на дявола

Стейси го погледна и за пръв път видя в него морския пехотинец от снимката зад барчето на баща му. В сините му очи блестеше енергията от младежките му години. После, също така бързо, както се бе появило, видението изчезна.

Изведнъж в далечината се видяха светлини, после се показа жълто-червеният нос на локомотива. Фаровете се насочиха към тях. Нощните птици и скитниците се умълчаха, докато скърцащото и стенещото чудовище тракаше по релсите.

Локомотивът мина покрай Стейси и Крис и земята под краката им се разтресе. Горещият вятър от тръбата за изгорели газове развя дрехите им като пустинен вятър. После се появиха товарните вагони с колите и на лунната светлина като огърлица заблестяха цветовете на дъгата.

— Сега! — извика Крис и хвана Стейси за ръката.

Хукнаха покрай един от вагоните, превозващи автомобили. Влакът се движеше само с осем километра в час и не беше трудно да тичат успоредно с вагона.

— Хвани се за дръжката. Пази си краката! — изкрещя Крис, после скочи на стъпалото, хвана се за перилата и се прехвърли във вагона.

Стейси също скочи, хвана се за перилата и стъпи на стъпалото.

Вагонът мина покрай групата скитници, които също тичаха успоредно с влака и се опитваха да се качат.

— Къде ще седнем? — попита Стейси. Сърцето й биеше силно от вълнение.

— Ела — отговори Крис.

Изкатериха се по малка червена стълба. Под тях тракаха огромните метални колела на влака.

— Внимавай да не се подхлъзнеш — предупреди я Крис. Качиха се на горния етаж на вагона, където имаше редица нови мерцедеси. Крис започна да се промъква покрай колите, докато не стигна до началото на редицата. После извади джобно ножче, измъкна хромираната лайсна от вратата на един бял мерцедес, бръкна в дупката и отключи. Отвори вратата и се вмъкна в автомобила, като се премести на седалката до шофьора, за да може Стейси да седне зад волана. Тя също се качи в колата и затвори вратата. Крис издърпа пепелника, извади ключовете, подаде й ги и каза:

— Запали.

Стейси включи двигателя. Крис се наведе, за да види колко бензин има.

— Резервоарът е пълен до половината — каза той, кимна доволно, включи климатичната инсталация и я нагласи на двайсет и три градуса. — Е, добре дошла в луксозния вагон на скитниците. Каква музика харесваш?

— Ами… рок енд рол — усмихна се тя.

Крис намери музикална станция на радиото и го пусна тихо, после се облегна назад.

— Пък аз мислех, че пътуването по товарните влакове е тежко и мръсно — каза Стейси.

— Всяко занимание има тънкости, дори пътуването по товарните влакове. Но в това има и прагматичен аспект. Предстои ни да минем през петкилометров тунел, където ще се задушим от липса на кислород, ако сме навън. Но тук в колата няма да усетим нищо.

Двамата се облегнаха назад и се заслушаха в музиката. Влакът продължаваше да се движи под безоблачното, осветено от луната небе на Тексас. След половин час влязоха в дългия тунел, и както бе обещал Крис, не усетиха смъртоносните дизелови изпарения.

Влакът излезе от тунела и Стейси погледна Крис, който замислено се бе вторачил в пейзажа през прозореца.

— Сигурно е било ужасно да загубиш дъщеря си по този начин — неочаквано каза тя, сякаш прочела мислите му. — Представям си колко много ти липсва.

Крис прехапа устни, но не каза нищо. Думите не можеха да изразят чувствата му.

37. Престолът до Господ

Робърт Вейл и Лудия тексасец рядко разговаряха, защото имаха съвършено различни мнения по основните въпроси. Робърт Вейл виждаше Фанън Кинкейд като спасител, богоподобен месия, който получава Божии напътствия. Лудия тексасец виждаше Фанън Кинкейд като друг вид избавление. Фанън му бе дал разрешително да убива и действията му на „прочистване“ облекчаваха ужасната болка в душата му.

Робърт Вейл и Лудия тексасец седяха зад диспечерската кула на разпределителната гара в Шривпорт, Луизиана, и чакаха началникът да изхвърли в боклука ненужните копия на пътните листове на товарните влакове. Гарата беше огромна. Шривпорт беше център на металните отпадъци и се бе разраснал като главна разпределителна гара, откъдето потегляха товарните влакове за Източното крайбрежие.

Двамата мъже не разговаряха и не се поглеждаха, сякаш неволният контакт можеше да съживи презрението, която изпитваха един към друг.

Бяха ги изпратили да вземат копията на разписанията на товарните влакове, превозващи мляко и идващи от Харисбърг, Пенсилвания. Харисбърг беше център на млекодобива, където товареха с мляко огромни хладилни цистерни, предназначени за големите градове в източната част на Съединените щати. Фанън внимателно бе избрал двата града, които възнамеряваше да атакува. Той заяви, че Детройт е столицата на нечистите раси, а Ню Йорк — свърталище на евреите, конклав, пълен с паразити на юдейска поквара. Сега му трябваха само индиговите копия, за да види накъде ще потеглят цистерните с млякото. И тази мисия той бе възложил на Робърт Вейл и Лудия тексасец.

Двамата седяха на сянка зад диспечерската кула и мухите бръмчаха над главите им и кацаха в косите им.