Работилницата на дявола

— Наричат го „Черното леговище“ и е много опасен. На изток оттук е, край реката. Там има много бандити. Миналата година убиха двама скитници. Ченгетата не направиха нищо и слухът се разпространи. И оттогава бивакът се пълни с членове на ПТВА. Три километра по-нататък вдигат нов бивак, казва се „Нуждая се от повече“. Там е по-безопасно. Нещата не са като едно време. Сега всички имат оръжия. Тази сутрин скитници застреляха един от пазачите.

— Сериозно? — попита Крис.

— Да. Цял ден говорят за това по телевизията. Казаха, че е застрелян с деветмилиметров пистолет.

Крис си спомни, че докато беше във водите на Ванишинг Лейк, Кинкейд бе насочил срещу него деветмилиметров пистолет.

— Далече ли е разпределителната гара от железопътната линия? — попита той.

— Не. Няма и километър. Но в момента пазачите са побеснели. Ще пребият всеки, който прилича на скитник.

— Имате ли нещо против, ако приятелката ми постои при вас, докато аз свърша някои неща?

— Не, разбира се — усмихна се възрастната жена. — Винаги се радвам на компания.

— Няма да се бавя — каза Крис на Стейси.

Тя го последва до портата на градината и попита:

— Какво ще правиш?

— Ако хората на Кинкейд са убили пазача, обзалагам се на каквото искаш, че са търсили копия на пътните листове на товарните влакове. Ще отида в бивак „Черното леговище“, за да проверя дали още са там. Ако ги намеря, може да разбера на кой влак смятат да се качат. Искам да стоиш тук и да се ослушваш за влака с пшеницата. Трябва да мине всеки момент. Излез и огледай вагоните. Търси празен вагон и гледай под всичките. Понякога скитниците пътуват под вагона или на покрива. Бандитите на Кинкейд са четирийсетина и вероятно пътуват в два-три вагона. Ако още са на влака, ще ги забележиш.

— Щом мислиш, че са на влака, защо не се промъкнем да проверим?

— Не мисля, че са там, защото иначе нямаше да отидат в диспечерската кула и да убият пазача, но за всеки случай трябва да проверим. Освен това, докато отидем чак дотам, влакът сигурно ще потегли. Огледай го, докато минава. Ще гледам да се върна бързо.

Той й се усмихна и излезе. Стейси чу стъпките му по чакъла.

Тя се обърна и погледна възрастната жена, която прибираше побелелите си коси под забрадката, за да е по-представителна пред гостенката си. Стейси имаше чувството, че е Алиса в заешката дупка. Намираше се в нов свят, където не беше в сила нито едно от правилата в предишния й живот. И не разбираше нищо.

39. Изкушението

Крис застана пред къщата на Пепеляшка и се опита да определи накъде е изток.

През петдесетте и шейсетте години Шривпорт беше голям център на метални отпадъци и в резултат на това се бе превърнал в главната разпределителна гара на Юга. И сега, поради множеството железопътни линии, тук имаше всевъзможни фабрики, произвеждащи всичко — от топки до мебели. Постройките бяха сгушени сред дървета с огромни корони.

Въздухът беше влажен. Крис вървя към реката, докато фланелката не му плувна в пот. Повечето сгради, покрай които мина, бяха строени през петдесетте години и приличаха на мотели. Тук-там имаше по някоя хубава къща, строена преди Гражданската война.

След час Крис намери Черното леговище. Щом го зърна, разбра, че предупреждението е вярно. Нямаше кучета, нито деца, което беше лош знак. Освен това колибите бяха временни и по-импровизирани от обикновено. В другите биваци скитниците често строяха бараки от вехтории и откраднати материали и после ги оставяха на идващите след тях. В този бивак нямаше „постоянни жилища“. Всички бяха неприветливи коптори, направени от неприветливи хора. След като временните им обитатели се преместеха, копторите мигновено се разграбваха.

Крис съблече фланелката, която беше неподходяща с монограма си на кон и ездач, и я завърза на кръста си. Някога стегнатите му мускули бяха изтънели. Той все още имаше атлетично телосложение, но беше много отслабнал. Крис протегна ръка, взе малко кал от реката и натърка главата и лицето си. Така изглеждаше мръсен, сякаш не се беше къпал от няколко седмици. После събу хубавите си испански кожени мокасини и ги скри под мъха на едно дърво.

Бос и гологръд, Лъки Кънингам влезе в бивак „Черното леговище“. Никой не го закачи. Той се бе преобразил в един от тях. В този си вид Крис не беше интересен за никого като плячка за ограбване. Поглеждаха го веднъж и преставаха да му обръщат внимание.