Работилницата на дявола

Фанън погледна лъскавите нови автомобили, които се изнизваха пред очите му. Те бяха безбожна възхвала на безграничните човешки потребности от материални ценности. Колите бързаха да стигнат до пазара, където щяха да оправдаят търговските очаквания като фрапантни контейнери за надутата себичност на езичниците. А Фанън, новият месия и Божият ангел на отмъщението, изчакваше встрани, докато автомобилите минаваха покрай него. Но знаеше, че също като Исус и Мойсей преди него, когато падне на бойното поле, ще отиде на небето и ще бъде поканен да седне на престола до Господ.17

38. Шривпорт

От прозорците на белия Мерцедес Крис и Стейси видяха спрелия товарен влак с пшеница.

— Ето го — каза Крис.

— Мислиш ли, че Кинкейд още е в него?

— Това трябва да е влакът, на който се е качил. Поне според Джак Парния локомотив.

— Какво ще правим сега?

— Трябва да слезем. Той може да смени влака или да ни изчака да минем. И в двата случая трябва да проверим в разпределителната гара и в местния бивак за скитници. Оттук Кинкейд може да се отправи във всяка посока.

— Как ще слезем? — притеснено попита Стейси, защото влакът се движеше с повече от деветдесет километра в час.

— Влакът ще намали скоростта, когато мине покрай разпределителната гара в Шривпорт. Хайде!

Крис изключи двигателя на мерцедеса и отвори вратата.

Върнаха се по същия път и стигнаха до стълбата. Крис слезе пръв и помогна на Стейси. Застанаха на пода на товарния вагон, само на метър над релсите.

— Не говориш сериозно, нали? — попита Стейси и погледна чакълестия наклон, пробягващ отдолу.

Крис слезе по страничната стълбичка, хвана се за перилата и провеси десния си крак над релсите. Почти мигновено въздушното течение вдигна крака му и го удари в задника му.

— Какво правиш?

— Това е начин да разбера дали влакът се движи достатъчно бавно, за да скочим. Стар и изпитан метод — усмихна се Крис. — Още не можем да слезем. Влакът се движи твърде бързо.

Влакът наближи Шривпорт. Крис посочи една от старите дървени бараки, покрай които минаваха. На стената бе нарисуван някакъв знак.

— Виждаш ли това?

— Да — отговори Стейси.

— Такъв знак във формата на обърнато V на стена преди града означава, че ченгетата на гарата са гадни копелета, които ще те пребият преди да те арестуват. Това е предупреждение, оставено от скитници… Затова трябва да слезем преди да стигнем до товарната гара.

Неколцина скитници скочиха от влака и се претърколиха в прахоляка.

Крис отново провеси крак над чакъла, за да провери дали влакът е намалил достатъчно скоростта. Този път кракът му не се удари в задника.

— Добре. Да слизаме.

Той събра сили и скочи, после направи няколко несигурни крачки, падна и се претърколи през рамо. Без да се замисля, Стейси също скочи, падна на земята и се затъркаля като трън, понесен от вятъра.

Влакът намали още. Спирачките изсвистяха.

Крис вдигна Стейси и се усмихна.

— Току-що за пръв път скочи от влак, нали? Е, добре дошла при Рицарите на пътя. Ако още пиех, щяхме да полеем събитието.

— Господи, не е толкова лесно, колкото изглежда — усмихна се тя, въодушевена от преживяването.

Скитниците бяха изчезнали като по магия, досущ хлебарки в дъските на под. Стейси и Крис тръгнаха покрай релсите към близките дървени бараки. Крис посочи рисунките на стената на една от тях.

— Виждаш ли това? Стейси кимна.

— Скитниците ги рисуват, за да предупреждават събратята си какво ги очаква на разпределителната гара.

Той посочи триъгълник с две ръце от двете страни и обясни:

— Това означава, че ченгетата са въоръжени. После й показа друг символ — рисунка на котка.

— А това означава, че тук живее добра жена.

До котката имаше три триъгълника, всеки по-голям от предишния.

— А това? — попита Стейси.

— Това означава, че жената вярва на преувеличени истории и измислици. Лековерна е. Хайде да вървим.

Минаха покрай бараката с рисунката на котка, намериха вратата, отвориха я и прекосиха отрупания с ръждясали железни отпадъци двор. Крис потропа на задната врата на порутената къща, която отчаяно се нуждаеше от боядисване. След минута отвътре се показа възрастна жена с кърпа на главата.

— Я виж ти — усмихна се тя на Крис, после насочи замислен поглед към Стейси. — Мисля, че не съм ви виждала.

— Току-що скочихме от влака и се питаме дали ще бъдете така любезна да ни разкажете нещо повече за разпределителната гара тук.

— Стойте надалеч от Шривпорт, Тукашните пазачи са зли. Как те викат, синко?

— Аз съм Лъки, а тя е Стейси.

— Викат ми Пепеляшка — гордо каза старицата. — Заради саждите от влаковете.

— Приятно ми е да се запознаем — усмихна се Крис, после добави: — Искаме да знаем къде е бивакът и що за място представлява.