Работилницата на дявола

Той започна да се мотае из бивака, като залиташе, сякаш беше дрогиран или пиян. Желанието му да пийне нещо нарастваше. Устата му се напълни със слюнка и стомахът го заболя. Някъде беше чел, че ако си на диета, трябва да стоиш далеч от кухнята, защото влезеш ли в помещение, където си свикнал да се храниш, започваш да изпитваш глад. Крис беше вечно пиян в тези биваци и сега го обзе замъгляваща съзнанието жажда за алкохол. Той усети, че решителността му отслабва, затова продължи да върви, спомняйки си Кениди и обещанието си да отмъсти за нея. Но ръката му беше в джоба, където имаше достатъчно пари, за да си купи бутилка от скитниците. Тези противоречиви мисли се въртяха в главата му, докато очите му оглеждаха временните обитатели на бивака.

И в следващия миг видя Бен Брук Боб и Пулман Хлапето. Те бяха край езерото, настрана от останалите. Крис ги познаваше от няколко години. Бен Брук Боб беше гаден кучи син, който бе висок колкото него и тежеше най-малко сто и двайсет килограма. Нещо по-лошо, той беше откачен. Веднъж изпадна в ярост и нападна с чук един скитник. Беше почти размазал на пихтия мъжа, когато неколцина скитници успяха да го дръпнат настрана. А Пулман Хлапето имаше детска физиономия и беше хомосексуалист, лична собственост на Боб. По товарните влакове пътуваха малцина педерасти, както и малко жени.

Крис реши, че вероятно ще изтръгне повече от Пулман Хлапето, ако го отдели от Бен Брук Боб, който ревниво пазеше кльощавия си любовник. След двайсетина минути Пулман стана и остави Боб сам край реката. Крис го проследи, промъквайки се между дърветата покрай бивака. Скоро разбра, че Хлапето отива в гората по голяма нужда. Пулман извади от джоба си бутилка и я сложи на земята. Сетне разкопча колана си, смъкна панталона си до глезените и клекна. Крис стоеше сред дърветата недалеч от него. Вниманието му беше раздвоено между клекналия Пулман и бутилката уиски, която примамливо лежеше пред очите му. После сигурно несъзнателно разбута зелените листа и Хлапето погледна право към него.

— Здрасти — ухили се Крис. — Отдавна не сме се виждали. Хайде, свърши си работата, после ще поговорим.

Крис излезе от скривалището си и взе бутилката. Стомахът го присви само при допира с алкохола. Представи си как огнената течност се стича в гърлото му и сгрява тялото му.

Пулман Хлапето го погледна учудено, бързо стана и вдигна панталона си.

— Не те познавам — каза той. На продълговатото му лице беше изписан страх, но и вълнение.

— Запознахме се преди няколко години в бивак „Оглозган кокал“ край Денвър. Още ли ходиш с Бен Брук Боб? — сладострастно се ухили Крис: опитваше се да изкара Хлапето от равновесие с държането си.

— По-добре се разкарай. Ако Боб те види, че говориш с мен, ще те убие.

— Боб няма да разбере, че сме разговаряли, ако не направиш глупостта да му кажеш. Искам само малко информация. Чух, че Фанън Кинкейд е бил в този бивак. Искам да знам къде е отишъл.

Без да съзнава, Крис отвъртя капачката на бутилката и я вдигна към устата си.

— Махай се от мен, по дяволите! Имаш ли представа какво ще стане, ако Боб те хване с мен? — Хлапето изпадна в паника.

— Само отговори на въпроса ми. Виждал ли си наоколо Кинкейд?

Крис отпи глътка, но я задържа в устата си — нещо не му позволи да я преглътне. Дълбоко в подсъзнанието си той чу гласа на Кланси. „Той ще разбере, ако се провалиш, затова недей да пиеш. Ти ще сразиш онзи лайнар.“ Той стоеше, без да може нито да изплюе алкохола, нито да го преглътне. Накрая друг взе решението вместо него.

— Какво правиш с приятеля ми, да ти го начукам? — прониза тишината гласът на Бен Брук Боб.

Крис рязко се обърна, но беше късно. Огромният скитник го удари в лицето и Крис се строполи на земята, като изплю уискито. Претърколи се вдясно секунда преди ножът, хвърлен с безпогрешна точност, да се забие на мястото, където лежеше. Крис скочи, но Бен Брук Боб заби рамо в стомаха му, като крещеше от ярост. Двамата паднаха върху купчина камъни.

Ръмжейки като див звяр, Бен Брук Боб нанесе три бързи удара по главата на Крис, който видя звезди и усети вкус на кръв в устата си. Схватката беше към края си, защото Крис едва съумяваше да запази съзнание. С отчаян рефлекс, усвоен по време на обучението си в специалните сили, той придърпа към себе си Бен Брук Боб и притисна ръцете му до тялото му. Съзнанието му леко се проясни. Той се претърколи, ритна с десния крак, изтласка се на левия и се озова върху Боб. После го хвана през гърдите. Но Боб изви гръб, отскубна се от ръцете му и се изправи. Крис нямаше сили и главата му беше замаяна. Още беше на колене. Бен Брук Боб се обърна и го ритна в лицето. Крис падна по гръб. Боб отново вдигна крак, но Крис успя да го ритне в слабините. Боб се преви на две. Крис протегна ръце и го дръпна на земята. Този път вкопчи пръсти в мускулестия му врат и започна да го души, спирайки притока на кръв към мозъка му. Боб отчаяно започна да се мята. После нещо във врата му изведнъж изпука. След няколко секунди Бен Брук Боб лежеше неподвижно по лице на земята. Крис стана и се обърна към Пулман Хлапето.