Работилницата на дявола

Малко след десет вратата се отвори и по дървените стълби слезе кльощав мъж по джинси и фланелка. Той изсипа в боклука съдържанието на картонената кутия, която носеше, после се обърна и бавно се качи в кабинета си.

— Хайде — каза Робърт Вейл и двамата изскочиха от сенките на магнолията и бързо грабнаха двайсетина индигови копия.

— Хей! — извика някой.

Робърт Вейл се обърна и видя нисък набит пазач в униформа, който държеше поничка.

— Какво правите? — изръмжа пазачът и заплашително тръгна към тях.

— Какво правим ли? — попита Робърт Вейл и погледна Лудия тексасец за помощ.

Лудия вече бе започнал да се усмихва, предвкусвайки убийството, и да плъзга ръка под разкопчаната си риза. Ъгълчетата на месестата му уста се набръчкаха в ухилване, в което нямаше нищо весело.

— Чухте какво ви попитах. Какво правите? Крадете копия на пътните листове, а? — изсмя се подигравателно пазачът.

Той се приближи до тях, захапа поничката, за да освободи ръката си, и грабна копията от Робърт Вейл.

— Е, днес няма да се качите на влака, скапаняци. Отивате в затвора — изфъфли униформеният мъж.

И посегна да откопчее белезниците от колана си. В същия миг Лудия тексасец извади пистолет и го застреля между очите. Деветмилиметровият куршум проби дупка в средата на челото на пазача. Главата на мъжа отхвръкна назад, но предизвиквайки всички закони на физиката, поничката остана в устата му. Лудия тексасец

изпита доближаващо се до оргазъм удоволствие, когато видя как светлината в очите на пазача угасва. Мъжът падна — първо на колене, сетне по лице — и удари пръснатия си череп и неизядената поничка в прахоляка в краката на Лудия.

За миг настъпи тишина, после Робърт Вейл чу нещо, което прозвуча като драскане на нокти по черна дъска. Огромното туловище на Лудия се тресеше. Убиецът се кикотеше. Преподобният Фанън Кинкейд седеше в топлия вагон на влака, превозващ пшеница. Бяха спрели, за да изчакат влак с предимство и завръщането на Робърт Вейл и Лудия тексасец. Чакаха вече два часа.

Рандъл Рейдър седеше в отсрещния ъгъл на вагона и тихо четеше Библията на Декстър Демил. Фанън се заслуша в плътния му дрезгав глас.

Преди години Фанън бе започнал като изпълнен с патриотизъм лейтенант от южняшко баптистко семейство и воден от идеализъм, бе отишъл във Виетнам, за да служи на родината си. Бяха му казали, че няма да се бие срещу северновиетнамците, а срещу комунизма. Той знаеше, че комунистите са врагове на Бога, затова мисията там му се стори справедлива. Но всичко, което видя и направи в онова затънтено място, промени мнението му за човечеството. Фанън стана свидетел на злоупотреби с наркотици, безумие, поквара и разврат. Но продължи да вярва в Бога и в родината си и се отличи в сраженията. Върна се с куп медали и званието полковник. Но щом отново стъпи на американска земя, нещата се промениха.

Хората го наричаха „убиец на бебета“ и го заплюваха, когато се разхождаше с униформата си, която провъзгласяваше победите му над безбожния комунизъм с редиците отличия над сърцето му. Не можа да си намери подходяща работа. Бюрата по труда отнемаха работните места от него и ги даваха на протестиращите срещу участниците във войната, негрите и евреите, които бяха останали по домовете си. Докато препрочиташе откъси от Стария завет, Фанън проумя неща, които дотогава не бе разбирал. Неща, които нямаха смисъл за него, когато беше млад, сега се набиваха в очите му от страниците на Битие и Откровението на Йоана. Всичко бе предсказано преди хиляди години. Той прочете, изтълкува и разбра как дяволът е изпратил на земята юдеите и нечистите раси, за да се опълчат срещу Божията воля. През следващите няколко години Фанън започна да пътува из страната. Отказа се от традиционните политически протести и предпочете книгите за сепаратизъм на белите. Посети арийската църква в Хейдън Лейк, Айдахо, и там се запозна с Боб Матюс. Една нощ двамата дадоха кръвна клетва и се зарекоха да прочистят Съединените еврейски щати от покварата и злото. Фанън стана арийски Робин Худ. Обираше банки и супермаркети и даваше парите на хора, които според него бяха поддръжници на каузата на белите. В замяна не искаше нищо — освен безрезервната им убеденост.

Възгледите му за религията се промениха. Вече не беше баптист. Новите му виждания приличаха на гипс, излят върху несъвършения отпечатък на човечеството, гипс, който се втвърдяваше, докато не изпъкнеха очертанията на моралните недостатъци на Америка. Социалните програми и политическите теории набраздяваха повърхността на любимата му нация като вражески окопи. Нещо повече, Фанън придоби ново чувство за собствената си значимост. Сега вече наистина виждаше призванието си. Той вече не беше само Робин Худ, а новият месия.

Свирката на влака наруши тишината и го изтръгна от мислите му. Земята под вагона се разтресе и покрай тях премина влакът с предимство.