Работилницата на дявола

Демил не се нуждаеше от много време, за да промени pH-факторите на прионите, намиращи се в устойчивите контейнери, които Фанън бе поверил на Рандъл Рейдър. Възнамеряваше да протака работата в лабораторията, за да спечели време и да намери начин да предупреди охраната. Бе решил да използва лабораторията на Военния научноизследователски институт по заразни болести, намираща се в подземието на сграда номер 1666. Беше я избрал поради две причини. Първо, лабораторията беше богато обзаведена. Второ, той бе работил там две години и знаеше къде се намира всичко. Освен това сградата беше стара и имаше няколко изхода. Щом слезеха под земята, Декстър щеше да включи някоя от алармените системи за опасност от биологична зараза и командосите щяха да дойдат за броени секунди. После само трябваше да намери начин да не попадне в кръстосания огън, докато ликвидираха Фанън и Хора му. Насилието никога не бе привличало Декстър, но той изпитваше желание да види как Кинкейд и бандата му от бели расисти ще бъдат пометени от куршумите.

Влакът пристигна навреме. Шест-седем души от Християнския хор на Фанън изскочиха от скривалищата си и се качиха на първите вагони. Групата се състоеше от десет души — Кинкейд бе решил да остави повечето си хора, за да бъдат по-трудно забележими. Декстър и останалите въоръжени до зъби мъже изскочиха от насипа и се хванаха за шаситата на вагоните. Това беше неудобно и опасно, но Фанън бе обяснил, че ще пътуват по този начин само осем километра, докато влакът влезе във Форт Детрик.

Декстър примря от страх. Беше само на метър от стържещите по релсите метални колела и се бе вкопчил в железата на долната част на вагона.

След по-малко от десет минути Декстър и десетимата членове на щурмовия екип на Фанън бяха във Форт Детрик. Влакът се движеше само с трийсет километра в час, но усещането, че си толкова близо до релсите, беше ужасяващо. Декстър се молеше на Бога да не се изпусне и да не падне. Демил се надяваше, че когато влязат в територията на Форт Детрик, ще ги спрат и ще ги арестуват, но железопътната система се оказа изненадващо добър начин за избягване на блокадите и мерките за сигурност. Влакът намали скоростта и се отправи към товарния перон, където вагоните щяха да бъдат откачени и разтоварени. Фанън скочи пръв и хукна успоредно с вагона, на който беше Декстър.

— Скачай! — изкрещя Кинкейд.

Рандъл блъсна Декстър и го събори в чакъла. Демил се претърколи и тупна под насипа. До него скочиха още четирима членове на Християнския хор.

— Залегнете — заповяда Фанън.

Изведнъж въздушните спирачки изсвистяха и десетте вагона рязко намалиха скоростта. Влакът бавно влезе в товарния перон.

— Ще се скрием в гората ей там — каза новият месия и посочи дърветата наблизо. — Ще вървим по насипа, за да не ни видят от сградите.

Групата тръгна и скоро стигна до гората на хълма.

— Настъпва Божият час — каза Фанън, докато клечаха в сенките на дърветата.

— Вяра и раса — прошепнаха в отговор членовете на щурмовия екип.

Минаха с лекота покрай първия пост на Форт Детрик. Кинкейд явно се беше подготвил за всичко. Декстър се запита дали не е направил огромна грешка, опитвайки се да го примами тук.

Фанън ги поведе по тясна пътека между дърветата. Движейки се в индийска нишка, членовете на Християнския хор се насочиха към централната част на Форт Детрик. Накрая приклекнаха в шубраците и се вторачиха в голямата сграда без прозорци. Кинкейд вдигна бинокъла си.

— Първи батальон по сателитни комуникации — съобщи той, после насочи бинокъла надясно. — Какво е това, мамка му?

И даде бинокъла на Декстър. Ученият погледна през него и онова, което видя, го изненада. Не го беше виждал. Само бе чувал за него. Белия влак. Свръхмодерният влак, целият боядисан в бяло.

43. Превръщане на прионите в биологично оръжие

Стъмни се. Те се бяха скрили в гората на изток от медицинския център. Декстър бе нарисувал карта, която показваше къде се намира сграда номер 1666. Фанън изпрати Рандъл Рейдър и Лудия тексасец да намерят лабораторията и да разузнаят района. После огледа периметъра, осветен от лампите на сградите.

— Какво става там според теб? — обърна се той към Демил. — Изглежда, онзи влак ще тръгне.

Декстър погледна към щаба на батальона за сателитни комуникации, който се намираше на около километър и половина на изток. Хълмът, на който се криеха, беше по средата на разстоянието между медицинския център и щаба, където бе спрял странният Бял влак, състоящ се само от четири вагона. Изведнъж дизеловият двигател започна да бръмчи и влакът бавно потегли към източния край на Форт Детрик, където Декстър бе чувал, че са складовете за биологични оръжия.

— Не знам — рече Демил, макар че всичко му беше ясно, както и последиците.

Фанън се усмихна и тихо каза:

— Погледни ме, Декстър.

— Гледам те.

— Не. Погледни ме в очите.