Разкриване

Не се усмихвай на дете но улицата, освен ако не си заедно с жена си. Никога не докосвай непознато дете. Не оставай насаме с чуждо дете дори за миг. Ако дете те покани в стаята си, не влизай без друг възрастен, за предпочитане жена. Не си позволявай на гости да вземаш на колене малки момиченца Дори да протягат ръце, лекичко ги отмествай. Ако зърнеш голичко момче или момиче, веднага извърни поглед. Или най-добре си тръгни.

Разумно е да внимаваш и със собствените си деца, защото, ако бракът не потръгне, жена ти ще те обвини. Тогава досегашното ти поведение ще се разглежда в неблагоприятна светлина: „О, той беше такъв любящ баша, дори прекалено.“ Или: „Прекарваше много време с децата. Все си стоеше вкъщи…“

Този свят на правила и наказания бе напълно непознат на жените. Видеше ли разплакано дете на улицата, Сюзан го вземате на ръце. Правеше го автоматично, без да се замисли. Сандърс никога не би дръзнал да го стори. Поне сега.

Разбира се, промениха се и правилата в службата. Той познаваше мъже. които категорично отказваха да заминат в командировка с жена, да седнат до колежка в самолета или да идат да пийнат нещо с жена, без да присъства и трети човек. Сандърс смяташе, че подобна предпазливост е крайна, дори параноична. Сега обаче не беше толкова сигурен.

Сирената на ферибота го сепна и прекъсна мисълта му. Сандърс вдигна очи и видя черните купчини по кея Долман. Тъмните облаци продължаваха да вещаят дъждовно време. Той се изправи, закопча колана на шлифера и тръгна надолу да вземе колата си.

На път към залата за срещата с посредника Сандърс се отби за няколко минути в кабинета си да събере основната документация по устройството „Туинкъл“. Смяташе, че суфинта ще му потрябва. Изненадан, завари Джон Конли, който разговаряше със Синди. Беше осем и петнайсет.

— О, Том — каза Конли. — тъкмо се опитвах да уговоря среша с теб. Синди ми обясняваше, че си много зает и може би няма да се появиш в кабинета си почти през целия ден.

Сандърс погледна Синди. Лицето й беше напрегнато.

— Да — потвърди гой, — поне сутринта.

— Ще ти отнема само няколко минути. Сандърс го покани с ръка в кабинета. След като Конли влезе, затвори вратата.

— Очаквам утрешното съвещание с нашия управител Джон Мардън — подхвана Конли. — Сигурно и ти ще се изкажеш.

Сандърс кимна неопределено. Не беше чувал за никакво съвещание. А утрешният ден му се струваше безкрайно далеч. Трудно се съсредоточаваше върху думите на Конли.

— Разбира се, всички трябва да вземем отношение по точките от дневния ред — продължи Конли. — Мен особено ме тревожи Остин.

— Остин ли?

— Имам предвид продажбата на завода там.

— Ясно — каза Сандърс. — Значи наистина беше така.

— Както знаеш, още от самото начало Мередит Джонсън категорично подкрепи продажбата — заяви Конли. — Това беше една от първите й препоръки, когато подготвяхме сделката. Мардън се притеснява за приходите след сливането: сделката ще увеличи дълга, а не е лесно да се намерят финансови средства за развитие на високите технологии. Според Джонсън продажбата на завода в Остин ше намали задлъжнялостта. Аз обаче не се чувствам подготвен да преценя плюсовете и минусите на подобен ход. Ти на какво мнение си?

— За продажбата на завода в Остин ли?

— Да. Очевидно интерес проявяват и „Хитачи“ и „Моторола“. Затова е възможно продажбата да приключи бързо. Според мен точно това има предвид Мередит. Говорила ли е с теб?

— Не — каза Сандърс.

— Сигурно е много заета покрай новата работа — отбеляза Конли. като внимателно наблюдаваше Сандърс. — Какво мислиш за такава продажба?

— Не виждам належаща причина — отвърна Сандърс.

— Освен приходите другият й довод е, че производството на клетъчни телефони като цяло вече с навлязло в зрялата си фаза — допълни Конли. — Технологията е минала през етапа на експоненциалния растеж и вече се задържа. Големите печалби са минало. Отсега нататък ще има само постепенно неголямо увеличаване на продажбите, и то при все по-голяма жестока конкуренция от чужбина. Затова телефоните едва ли ще са основен източник на доходи в бъдеще. Разбира се, стои въпросът дали изобщо да бъдат произвеждани в Щатите. Голяма част от производството на „Диджи Ком“ вече е изнесено в други страни.