Разкриване

— Вярно — съгласи се Сандърс, — но това няма отношение към проблема. Първо, възможно е пазарът на клетъчни телефони да е наситен, но отрасълът като цяло — безжичните съобщения — се намира в началната си фаза. В бъдеще ще се появят голям брой безжични служебни мрежи и полеви връзки. Затова пазарът се разширява, макар и не в посока на телефоните. Второ, твърдя, че безжичните изделия ще запазят значението си за бъдещето на фирмата, а за да запазим конкурентноспособност, трябва да произвеждаме и да продаваме. Ето защо трябва да поддържаме тесни връзки с потребителите, да държим сметка на бъдещите им интереси. Не бих се изтеглил точно сега. Щом „Моторола“ и „Хитачи“ виждат перспектива, защо ние сме на обратното мнение? Трето, според мен имаме задължение — ако щеш, към обществото — да запазим високоплатените квалифицирани работни места в Съединените щати. Другите държави не изнасят в чужбина добрите работни места. Защо да го правим ние? Всяко от решенията ни за изнасяне на производства другаде се основава на конкретни съображения и аз лично се надявам, че ще почнем да ги изтегляме обратно. Защото производството в чужбина е свързано с редица скрити разходи. И най-важното, въпреки че тук сме съсредоточили главно развойната и внедрителската дейност, производството ни е необходимо. През последните двайсет години сме отстоявали най-силната си черта — единството между разработването на нови изделия и усвояването им в производството. Започнем ли да отделяме проектантите от производствениците, ще пострадат изделията. Ще ни лапне „Дженерал Мотърс“.

Сандърс спря. Последва кратко мълчание. Нямаше никакво намерение да говори толкова разгорещено: просто така се получи. Но Конли само кимна замислено.

— Значи смяташ, че продажбата на завода в Остин ще навреди на развойното звено.

— Несъмнено. В крайна сметка производството ни налага по-строга дисциплина.

Конли се размърда на стола.

— Как според теб гледа на тези въпроси Мередит Джонсън?

— Не зная.

— Нали разбираш, стигаме до другия проблем — поде Конли. — За преценката на ръководството. Откровено казано, чух недоволство от нейното назначение. В смисъл, че не е ясно доколко притежава необходимите знания и умения, за да ръководи техническо направление.

Сандърс разпери ръце.

— Смятам, че нямам какво да кажа.

— Не искам подобно нещо от теб — увери го Конли. — Доколкото знам. тя разчита на подкрепата на Гарвин.

— Да.

— Нямаме нищо против. Но знаеш накъде бия — каза Конли. — Класическият проблем при купуването на чужди фирми е, че фирмата купувач всъщност не разбира какво получава и убива кокошката, която снася златните яйца. Без да иска, но го прави. Излиза, че унищожава тъкмо онова, към което се е стремяла. Тревожа се да не би „Конли-Уайт“ да допусне подобна грешка.

— Аха

— Между нас да си остане. Ако на утрешното съвещание възникне този въпрос, ще изразиш ли същото мнение като сега?

— Срещу Джонсън ли? — Сандърс сви рамене. — Трудно ще бъде.

Мислеше си. че вероятно изобщо няма да присъства на съвещанието, но не можеше да го каже на Конли.

— Добре! — Конли протегна ръка — Благодаря за откровеността. — Понечи да си тръгне, но се завъртя и добави: — Последно. Ще бъде много хубаво, ако до утре сме наясно поне в общи линии за проблема с устройството „Туинкъл“.

— Зная — каза Сандърс. — Наистина работим по него.

— Добре.

Конли се обърна и си тръгна. Влезе Синди.

— Как си днес?

— Нервен.

— Имаш ли нужда от нещо?

— Извади данните за устройството „Туинкъл“. Искам копия от всичко, което в понеделник вечер носих на Мередит Джонсън.

— На бюрото са.

Сандърс пое купчината папки. Отгоре имаше мачка касета

— Това какво е?

— Запис на видеовръзката с Артър от понеделник. Той сви рамене и пусна касетата в куфарчето си.

— Нещо друго? — попита Синди.

— Не. — Сандърс погледна часовника си. — Закъснявам.

— Стискам палци, Том — каза секретарката.

Той й благодари и излезе от кабинета.