Разкриване

— Добре. По-нататък. Казахте, че когато господин Блакбърн ви е обяснил за назначаването на госпожа Джонсън, той е добавил, че тя ще може да избира ръководителите на отдели по своя преценка, а вие сте отговорили, че това означава право на госпожа Джонсън да ви уволни. Правилно ли съм ви разбрат?

— Да, каза ми това.

— Квалифицира ли го по някакъв начин? Примерно поясни ли дали е вероятно да ви уволнят.

— Каза, че няма такава вероятност.

— Повярвахте ли му?

— Не знаех в какво да вярвам в онзи момент.

— Може ли да се разчита на преценките на господин Блакбърн по служебни въпроси?

— По правило да.

— Но във всеки случай господин Блакбърн е казал, че госпожа Джонсън има право да ви уволни.

— Да.

— Госпожа Джонсън споменавала ли ви е нещо подобно?

— Не.

— Никога ли не е правила изявление, което може да се тълкува като предложение в зависимост от вашето поведение, включително в интимна връзка?

— Не.

— Значи когато казвате; че по време на срещата с нея сте почувствали опасност за работата си, не изхождате от постъпки или думи на госпожа Джонсън.

— Не — отвърна Сандърс. — Но се усещаше.

— Вие смятате, че се е усещало.

— Да.

— Също както сте смятали, че е ваш ред за повишение, но сте се излъгали? На същия пост, който е получила госпожа Джонсън?

— Не ви разбирам.

— Просто отбелязвам — каза Хелър, — че възприятията са субективни и нямат тежестта на факти.

— Възразявам — намеси се Фернандес. — Възприятията на служителя се приемат за достоверни, в случай че разумните очаквания…

— Госпожо Фернандес — прекъсна я Мърфи, — господин Хелър не оспорва достоверността на възприятията на вашия довереник. Той поставя под въпрос тяхната точност.

— Но те, разбира се. са точни. Защото госпожа Джонсън е негов началник и ако реши. може да го уволни.

— Безспорно. Господин Хелър обаче пита дали господин Сандърс е склонен да храни безпочвени надежди. Въпросът ми се струва съвсем уместен.

— С цялото си уважение, ваша чест…

— Госпожо Фернандес — каза Мърфи, — събрали сме се да изясним спорния въпрос. Ще дам възможност на господин Хелър да продължи. Господин Хелър?

— Благодаря ви. ваша чест. Да обобщим, господин Сандърс: макар да сте смятали, че можете да бъдете уволнен, госпожа Джонсън по никакъв начин не е създавала у вас подобно впечатление, така ли е?

— Да.

— Нито господин Блакбърн?

— Не.

— Нито някой друг?

— Не.

— Добре. Сега да преминем към следващия въпрос. Как на срещата в шест часа се появи бутилка вино?

— Госпожа Джонсън каза, че ще намери вино.

— Вие не сте я молили.

— Не. Тя предложи.

— А каква беше вашата реакция?

— Не знам. — Сандърс сви рамене. — Никаква.

— Доволен ли останахте?

— Изобщо не съм мислил за това.

— Да го кажем с други думи, господин Сандърс. Чули сте, че привлекателна жена като госпожа Джонсън възнамерява да пийне с вас след работа, какво ви мина през ума тогава?

— Помислих си, че е най-добре да приема. Тя ми е шеф.

— Само това ли?

— Да.

— Споменахте ли пред някого, че искате да останете насаме с госпожа Джонсън в романтична обстановка? Изненадан. Сандърс се наведе напред.

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Да. — Сандърс поклати глава. — Не разбирам за какво намеквате.

— Не е ли госпожа Джонсън ваша бивша любовница?

— Да.

— Не сте ли искали да възобновите интимната връзка?

— Не. Само се надявах че ще успеем да намерим начин за съвместна работа.

— Трудно ли е? Според мен би трябвало да е доста лесно да се сработите, след като в миналото сте се познавали толкова добре.

— Не е лесно. Доста неудобно е.

— Така ли? Защо?

— Ами просто така. Всъщност никога преди не съм работил с нея. Познавах я в съвсем различна среда и ми беше неудобно.

— Как завърши предишната ви връзка с госпожа Джонсън, господин Сандърс?

— Ами… просто се разделихме.

— Заедно ли живеехте тогава?

— Да. С обичайните приливи и отливи. Накрая просто не се получи. Затова се разделихме.

— Остана ли някаква горчивина?

— Не.

— Кой кого остави?

— Беше взаимно, доколкото помня.

— Кой поиска да се разделите?

— Струва ми се… Не помня точно. Май аз.

— Значи не е останало някакво неудобство или напрежение заради прекратяването на връзката преди десет години.

— Не.

— Сега обаче сте изпитали неудобство.

— Разбира се — потвърди Сандърс. — Понеже преди връзката ни беше различна от сегашната.

— Имате предвид, че сега госпожа Джонсън е ваш началник.

— Да.

— Не се ли ядосахте от назначаването й?

— Малко, струва ми се.

— Само малко ли? Или може би повече?

Фернандес се наведе и понечи да възрази. Мърфи я предупреди с поглед. Адвокатката подпря брадичка на юмруците си и замълча.

— Бях не само ядосан — обясни Сандърс. — Бях също разочарован, объркан и разтревожен.

— Излиза, че въпреки различните объркани чувства онази вечер определено не сте възнамерявали при никакви обстоятелства да правите секс с госпожа Джонсън.

— Не.

— Изобщо не ви мина през ума?

— Не.

Последва пауза. Хелър събра бележките си и вдигна поглед от тях.

— Вие сте женен, нали, господин Сандърс?

— Да.

— Обадихте ли се на жена си, за да й кажете, че вечерта ще бъдете на среща?

— Да.

— Обяснихте ли й с кого?

— Не.

— Защо?