Разкриване

— Още караници, още крясъци. Продължавахме да живеем заедно, но някак започнахме да подреждаме деня си така, че да не се засичаме. Знаеш как става. Засичахме ли се, кавгите почваха. Накрая една вечер жестоко се скарахме, докато се готвехме да излезем. Някакво официално тържество на „Диджи Ком“. Помня, че трябваше да облека смокинг. Замерих я с копчетата за ръкавели и после не можех да ги намеря. Обикалях пода на четири крака и ги търсех. Но когато тръгнахме с колата за тържеството, вече се бяхме поуспокоили и заговорихме за раздяла. Нищо особено. Съвсем разумно. Просто така се получи. И при двамата. Никой не крещя. Накрая решихме, че е най-добре да скъсаме.

Фернандес го гледаше замислено.

— Това ли е всичко?

— Да — сви рамене Сандърс. — Само дето не стигнахме до тържеството.

Нещо прещрака в главата му. Двама души в кола, тръгнали на празненство. Нещо за мобифон. Облечени са официално, отиват на празненството, обаждат се по телефона и…

Не се сещаше. Неясният спомен не изплуваше.

Жената се обажда по мобифона, после… Следва нещо неловко…

— Том! — повика го Фернандес и го разтърси за рамото. — Време е. Готов ли си да се върнем в залата?

— Готов съм — потвърди той.

Докато вървяха по обратния път. към тях се приближи Хелър. Хвърли мазна усмивка към Сандърс, после се обърна към Фернандес.

— Госпожо адвокат, мисля си не е ли подходящ моментът да се споразумеем.

— Да се споразумеем ли? — с престорена изненада понита тя. — Защо?

— Ами нещата не вървят добре за вашия Довереник и…

— За моя довереник нещата вървят чудесно…

— Колкото повече продължава разследването, толкова по-неприятно и неловко ще е за него…

— Довереникът ми изобщо не се чувства така…

— И може би е в интерес на всички да прекратим сега. Фернандес се усмихна.

— Едва ли довереникът ми желае това, Бен, но ако имате предложение, разбира се, че ще го изслушаме.

— Да, имам.

— Добре.

Хелър се изкашля.

— Предвид сегашната основна заплата на Том и надбавките към нея. както и продължителния му трудов стаж във фирмата, сме готови да се съгласим на обезщетение в размер на няколко годишни заплати. Ще добавим известна сума, която да покрие вашия хонорар, други разходи по прекратяването на договора, разходите по търсене на нова работа и всички преки разходи по евентуалното преместване на семейството. Общо четиристотин хиляди долара. Струва ми се, че е повече от щедро.

— Ще видя какво мисли моят довереник — каза Фернандес, хвана Сандърс под ръка и го отведе настрани. — Е?

— Не — отсече той.

— Не бързай толкова — възрази адвокатката. — Предложението е доста разумно. Почти толкова ще получиш в съда. но без протакането и разноските.

— Не.

— Имаш ли насрещно предложение?

— Не. Да си гледа работата

— Според мен е добре да излезем с насрещно предложение.

— Майната му. Фернандес поклати глава.

— Прояви разум, а не гняв. Какво се надяваш да спечелиш от всичко това. Том? Не може да няма сума, на която да се съгласиш.

— Искам това. което ще получа при обособяването на акционерното дружество — каза Сандърс. — А то е някъде от пет до дванайсет милиона

— Според теб. Умозрителна преценка за бъдещи събития.

— Така ще бъде, повярвай ми. Фернандес го изгледа.

— Ще приемеш ли пет милиона сега?

— Да.

— Или друг вариант: предложената от него сума плюс акциите, които би получил при обособяването на дружеството. Сандърс се замисли.

— Да.

— Добре. Ще му кажа

Адвокатката прекоси двора и отиде при Хелър. Двамата поговориха накратко. След малко Хелър се завъртя и се отдалечи.

Фернандес се върна засмяна.

— Не се съгласи. Тръгнаха към залата.

— Но едно ще ти кажа: това е добър признак.

— Така ли?

— Да. Много добър признак е, че искат да се споразумеем преди показанията на Джонсън.

— С оглед на сливането — разказваше Мередит Джонсън — сметнах, че е важно в понеделник да проведа срещи с всички ръководители на отдели. — Говореше спокойно и бавно, оглеждаше поред всички присъстващи около масата Сандърс имаше чувството, че слуша доклад на началник. — Следобед се срещнах с Дон Чери, Марк Луин и Мери-Ан Хънтър. Но Том Сандърс ми каза, че е много зает, и попита дали можем да се срещнем към края на деня. По негова молба насрочих срещата за шест часа.

Сандърс беше смаян от наглостта, с която тя лъжеше. Знаеше, че Мередит ще се яви подготвена, но тя надмина всичките му очаквания.

— Том предложи също да пийнем по нещо. да поговорим за старите времена Това не е в моя стил. но приех. Особено много държах да установя добри отношения с него заради разочарованието му. че не е получил повишението, и заради предишната ни връзка. Исках служебните ни отношения да бъдат сърдечни. Да му откажа да пийнем по нещо ми се струваше… Не знам — надуто или пък сковано от моя страна Затова се съгласих. Том дойде в кабинета ми в шест часа. Пийнахме по чаша вино и обсъдихме проблемите с устройството „Туинкъл“. Но още от началото той подхвърляше забележки от личен характер, които ми се сториха неуместни — примерно за външния ми вид или пък колко често се сещат за предишната ни връзка. Споменаваше ми интимни случки от минатото и така нататък.