Разкриване

— Добре. И така, госпожо Джонсън, казахте, че сте уведомили господин Блакбърн за невъзможността да работите по-нататък с господин Сандърс след злополучното съвещание във вторник сутринта, нали така?

— Да. Правилно.

Сандърс се наведе напред. Внезапно осъзна, че е пропуснал нещо, докато Мередит е разказвала своята версия. Беше толкова разстроен, че не е обърнал внимание на лъжата за времето на срещата й с Блакбърн. Защото Сандърс бе отишъл в кабинета на Блакбърн веднага след съвещанието и Блакбърн вече знаеше.

— Госпожо Джонсън, кога според вас отидохте при господин Блакбърн?

— Не знам точно. След съвещанието.

— Примерно?

— Около десет часа.

— Не беше ли.по-рано?

— Не.

Сандърс хвърли поглед на Блакбърн, който седеше сковано в края на масата и напрегнато хапеше устни. Фернандес продължи:

— Може ли да помоля господин Блакбърн да потвърди? Сигурно секретарката му записва срещите в дневник, ако му е трудно да помни точно.

Настъпи кратка пауза. Адвокатката загледа Блакбърн. — Не — обади се Мередит. — Обърках се. Исках да кажа, че говорих с Фил след първото съвещание, не след второто.

— Първото е онова, на което Сандърс не е присъствал? В осем часа.

— Да.

— Значи поведението на господин Сандърс на второто съвещание, когато той е влязъл в противоречие с вас, не може да е свързано с решението ви да разговаряте с господин Блакбърн. Защото още преди второто съвещание вече сте разговаряли с господин Блакбърн.

— Както ви обясних, обърках се.

— Нямам повече въпроси към този свидетел, ваша чест. Съдия Мърфи затвори бележника си. Изражението й беше каменно и непроницаемо. Тя погледна часовника си.

— Сега е единайсет и половина. Ще направим обедна почивка от два часа. Удължавам времето, за да могат адвокатите да анализират положението и да решат как страните ще продължат по-нататък. — Тя се изправи. — Освен това съм на разположение на всеки, който би желал да се срещне с мен по каквато и да било причина. Иначе ще се видим отново тук точно в един и половина. Приятен и ползотворен обяд.

Съдия Мърфи се обърна и излезе от залата.

Блакбърн се изправи и каза:

— Аз лично бих желал незабавно да се срещна с адвоката на отсрещната страна.

Сандърс погледна Фернандес. Тя се усмихна едва забележимо.

— На ваше разположение съм, господин Блакбърн — каза тя.

Тримата адвокати стояха до фонтана. Фернандес оживено разговаряше с Хелър, доближила глава до неговата Блакбърн беше на няколко крачки от тях с долепен до ухото клетъчен телефон. В дъното на двора Мередит Джонсън говореше по своя телефон и ядосано ръкомахаше.

Сандърс стоеше сам и ги наблюдаваше. Не се съмняваше, че Блакбърн иска споразумение. Фернандес беше разбила версията на Мередит Джонсън на пух и прах: бе доказала, че тя е наредила на секретарката си да купи вино, да донесе презервативи, да заключи вратата, когато Сандърс е вътре, и да отложи следващите срещи. Очевидно Мередит Джонсън не беше изненаданата от сексуално домогване шефка, на каквато се правеше. Беше се готвила за срещата цял следобед. Най-важната й реакция, ядното възклицание: „Не можеш да ме оставиш…“, беше чуто от чистачката Освен това бе излъгала за времето и подбудите си за разговора с Блакбърн.

Никой не можеше да се съмнява, че Мередит лъже. Сега единственият въпрос беше какво ще направят Блакбърн и „Диджи Ком“. Сандърс бе присъствал на достатъчно семинари за ръководители по въпросите на сексуалния тормоз, за да знае добре какви са задълженията на фирмата Те наистина нямаха избор.

Налагаше се да я уволнят.

Но как щяха да постъпят със Сандърс? Това беше съвсем отделен въпрос. Интуицията недвусмислено му подсказваше, че с повдигането на обвиненията е изгорил мостовете си във фирмата — никога вече нямаше да бъде добре приет. Сандърс бе застрелял любимото птиче на Гарвин и нямаше да има прошка

И така: нямаше да го допуснат обратно. Трябваше да му платят за довиждане.

— Вече уговарят раздялата, а?

Сандърс се обърна и видя Алън, единия от служителите на адвокатската кантора, които се занимаваха с разследването. Идваше откъм паркинга. Бе хвърлил един поглед на адвокатите, за да прецени положението.

— Така ми се струва — потвърди Сандърс. Алън присви очи и огледа адвокатите.

— Би трябвало. Джонсън има проблем. И той е известен на мнозина от фирмата. Особено на секретарката.

— Ти ли говори с нея вчера?

— Да. Хърб откри чистачката и записа отговорите й. А аз прекарах до късно с Бетси Рос. Тя е самотна в новия град. Прекалява с пиенето. Всичко съм записал на лента.

— Тя знае ли?

— Не е задължително — отговори Алън. — Законът не го забранява — Загледа се в адвокатите. — Сигурно Блакбърн е на нокти.

Приведена, Луиз-Фернандес прекоси двора с мрачно изражение.

— По дяволите! — изруга тя, когато приближи. — Какво стана? — попита Сандърс.

— Не са съгласни на споразумение. — поклати глава адвокатката.

— Не са съгласни ли?