Разкриване

Негодница! Цялото тяло на Сандърс беше напрегнато, ръцете му свити в юмруци, челюстта — здраво стисната.

Фернандес се наклони и хвана китката на едната си ръка с другата

Мередит Джонсън продължаваше:

— Обадиха се Гарвин и други. По телефона говорех от бюрото си. После влезе секретарката и попита може ли да си тръгне по-рано, защото имала лични въпроси за уреждане. Разреших й. Тя излезе. Тъкмо тогава Том се приближи и изведнъж започна да ме целува.

Тя спря за миг и изгледа присъстващите. Не извърна очи, когато срещна погледа на Сандърс.

— Изненадах се от внезапната и неочаквана постъпка — каза Мередит, без да откъсва очи от Сандърс. — Отначало се помъчих да възразя и да замажа положението. Но Том е много по-едър от мен. Много по-силен. Дръпна ме на канапето, почна да се съблича, да дърпа и моите дрехи. Както можете да си представите, бях ужасена и уплашена Положението не можеше да се овладее и случката силно затрудняваше бъдещите ни служебни отношения. Да не говорим как се чувствах самата аз като жена. Имам предвид грубото нападение.

Сандърс я гледаше и отчаяно се мъчеше да потисне гнева си. Дочу шепота на Фернандес в ухото си: Дишай дълбоко. Пое въздух и бавно издиша. Чак сега осъзна, че дъхът му е секнал.

— Стараех се да омаловажа случката — продължи Мередит, — шегувах се, гледах да се измъкна. Опитвах се да му кажа: „Хайде, Том. по-добре да не го правим.“ Но той си го бе навил на пръста. Когато разкъса бельото ми и чух как се раздира платът, разбрах, че няма дипломатично отърваване. Трябваше да осъзная, че господин Сандърс ме изнасилва Изплаших се и се ядосах. Когато на дивана се отдръпна, за да извади пениса си и да проникне в мен, го ударих с коляно в слабините. Търкулна се на пода. После се изправи, аз също. Господин Сандърс беше разгневен, че го отблъсвам. Разкрещя се, удари ме и ме събори на пода. Помня, че му казах: „Не можеш да постъпиш така с мен“, но и аз вече бях вбесена и го нагрубих. Не мога обаче да си спомня точно неговите или своите думи. Той ми се нахвърли още веднъж, но аз вече държах обувките си в ръце и го ударих по гърдите с токовете, за да го отблъсна Като че разкъсах ризата му. Не съм сигурна. Толкова бях побесняла, че ми идеше да го убия. Положително съм го издрала. Помня как му изкрещях, че искам да го убия. Бях побесняла. Първият ден на новата работа, толкова голямо напрежение, имах желание да се справя както трябва и изведнъж… случва се това, което съсипа отношенията ни и щеше да създаде куп неприятности за всички във фирмата. Той излезе разгневен. След като си тръгна аз се размислих как да постъпя.

Мередит млъкна и разтърси глава, видимо развълнувана от преживяното.

— Как решихте да постъпите? — внимателно я попита Хелър.

— Никак не беше просто. Том е важен служител, не е лесно да се намери равностоен заместник. Освен това според мен не бе подходящо да се назначава друг точно в момента на сливането. Първото ми импулсивно желание беше да се помъча да забравя всичко. Нали и двамата сме големи хора. Лично аз се чувствах неудобно, но си помислих, че и той ще се почувства така. след като страстите му се охладят и размисли. Сметнах, че може би ще намерим начин да продължим по-нататък. В края на краищата е възможно да изпаднеш в неудобно положение. И да не му обърнеш внимание. Ето защо позвъних на домашния му телефон, за да му съобщя за променения час на съвещанието. Не се беше върнал, но поприказвахме много приятно с жена му. От разговора разбрах, че тя изобщо не знае за срещата на Том с мен или че се познаваме с него отпреди. Както и да е, казах й кога ще започне съвещанието и я помолих да предаде на Том. На следващия ден по време на съвещанието нещата не потръгнаха. Том закъсня и представи нова версия за устройството „Туинкъл“ — омаловажавате проблемите и ми противоречеше. Очевидно се стремеше да подкопае авторитета ми на служебно съвещание. Не можех да го допусна. Отидох право при Фил Блакбърн и му разказах всичко. Обясних, че не желая да повдигам официално обвинения, но недвусмислено заявих, че не мога да работя с Том и че се налага смяна. Фил обеща да поговори д Том. В крайна сметка беше решено да се опитаме да намерим изход чрез посредничество. — Мередит се облегна и сложи длани върху масата. — Това май е всичко. Да, всичко.

Тя изгледа един по един присъстващите — много хладнокръвно, с изключително самообладание.

Беше изиграна ролята си великолепно и това подейства на Сандърс по неочакван начин: той се почувства виновен. Струваше му се, че е извършил всичко, в което тя го обвиняваше. Изведнъж се засрами и навел глава, заби поглед в масата. Фернандес го изрита в кокалчетата с всички сили. Сандърс вдигна глава и премигна Адвокатката се мръщеше. Той се изправи. Съдия Мърфи се изкашля.

— Очевидно — започна тя — ние сме изправени пред две взаимно изключващи се версии. Госпожо Джонсън, имам само няколко въпроса, преди да продължим.

— Да, ваша чест!

— Вие сте привлекателна жена. Сигурна съм, че се е налагало да отблъсвате нежелани домогвания в службата. Мередит се усмихна.

— Да, ваша чест.