Разкриване

— Сигурна съм също, че сте придобили известни умения в тази насока.

— Да, ваша чест.

— Казахте, че сте знаели за напрежението, породено от предишната ви връзка с господин Сандърс. С оглед на това бих заключила, че една среща по обедно време, без вино, би била по-професионална, би допринесла за по-добър тон.

— Сега, като си мисля, съм убедена, че сте права — отговори Мередит. — Но тогава всичко се свързваше с разговорите за сливането. Всички бяхме много заети. Просто исках да проведа срещата с господин Сандърс преди съвещанието с „Кон-ли-Уайт“ на следващия ден. Не мислех за нищо друго. Само за графика

— Разбирам. И след като господин Сандърс излезе от кабинета ви. защо не се обадихте на господин Блакбърн или на друг във фирмата, за да разкажете за случката?

— Както казах, надявах се, че тя може да се забрави.

— Въпреки всичко описанието ви навежда на мисълта за сериозно нарушение на обичайното служебно поведение. Като опитен ръководител сигурно сте знаели, че няма никакви шансове за установяване на добри работни отношения с господин Сандърс. Според мен би трябвало незабавно да докладвате за случилото се. А от практическа гледна точка бих отсъдила, че за вас е най-добре да направите официално заявление във възможно най-кратък срок.

— Както казах, все още се надявах — смръщи се замислено Мередит. — Знаете ли, струва ми се… Чувствах се отговорна за Том. Като стар приятел не исках да бъда причината той да загуби работата си.

— От друга страна именно вие сте причината той да загуби работата си.

— Да Пак погледнато постфактум.

— Разбирам. Добре. Госпожо Фернандес?

— Благодаря, ваша чест. — Адвокатката обърна стола, за да гледа Джонсън в лицето. — Госпожо Джонсън, в подобна ситуация, когато всичко става насаме зад затворени врати, трябва да се помъчим да изясним страничните обстоятелства Затова ще ви задам няколко въпроса тъкмо за тях.

— Казахте, че когато сте уточнявали срещата, господин Сандърс ви е помолил за вино.

— Да.

— Откъде беше виното, което пихте онази вечер?

— Помолих секретарката да го купи.

— Това госпожа Рос ли е?

— Да.

— Отдавна ли работи при вас?

— Да.

— Дошла е с вас от Кюпъртино?

— Да.

— И е доверен служител.

— Да.

— Колко бутилки й заръчахте да купи?

— Не помня да съм казвала точна цифра.

— Добре. Колко бутилки донесе секретарката?

— Като че три.

— Три. А помолихте ли я да купи нещо друго?

— Какво например?

— Помолихте ли я да купи презервативи?

— Не.

— Знаете ли дали тя е купила презервативи?

— Не, нямам представа.

— Но всъщност е купила. От аптеката на Второ авеню.

— Е, ако е купувала презервативи, сигурно са били за нея — отвърна Мередит.

— Сещате ли се за някаква причина секретарката да твърди, че е купила презервативите за вас?

— Не — бавно отговори Джонсън. Обмисляше думите си. — Нямам представа.

— Момент — прекъсна ги Мърфи. — Госпожо Фернандес, твърдите ли, че секретарката наистина е заявила, че презервативите са купени за госпожа Джонсън?

— Да, ваша чест. Точно така.

— Имате ли свидетел?

— Да.

Седнал до Джонсън, Хелър потри долната си устна с пръст. Джонсън не реагира. Дори не трепна. Просто продължи да гледа втренчено Фернандес в очакване на следващия въпрос.

— Госпожо Джонсън, наредихте ли на секретарката да заключи вратата на кабинета, когато вътре бяхте двамата с господин Сандърс?

— Разбира се, че не.

— Известно ли ви е дали е заключила?

— Не.

— Можете ли да кажете защо според вас тя би могла да сподели с някого, че сте й наредили да заключи?

— Не.

— Госпожо Джонсън, срещата ви с господин Сандърс е била насрочена за шест часа. Имахте ли други ангажименти след това?

— Не. Срещата с него беше последна.

— Не е ли вярно, че сте имали среша в седем, която сте отменили?

— О. Да, вярно е. Имах среща със Стефани Каплан. Отмених я обаче, защото данните за разговора с нея нямаше да бъдат готови. Нямаше време за подготовка.

— Известно ли ви е, че секретарката ви е обяснила на госпожа Каплан, че срещата се отменя, защото другата ще продължи до късно?

— Нямам представа какво й е казала секретарката — отговори Мередит, проявявайки за пръв път нетърпеливост. — Прекалено много време отделихме на секретарката ми. Може би трябва да зададете тези въпроси на нея.

— Сигурно. Убедена съм, че може да се уреди. Добре. Сега да минем на друг въпрос. Господин Сандърс каза, че на излизане от кабинета ви е видял чистачка. Вие видяхте ли я?

— Не. Останах в кабинета и след като той си тръгна.

— Чистачката, Мариан Уолдън, твърди, че преди да излезе господин Сандърс, е чула караница. Твърди, че мъжки глас е казал: „Не искам. Не ми харесва“, а женски глас отвърнал: „Скапаняк, не можеш да ме оставиш така.“ Помните ли да сте казвали нещо подобно?

— Не, помня, че казах: „Не можеш да постъпваш така с мене.“

— Но не помните да сте казвали: „Не можеш да ме оставиш така.“

— Не.

— Госпожа Уолдън е убедена, сте го казали.

— Не знам какво си въобразява госпожа Уолдън, че е чула — отвърна Джонсън. — Вратата беше затворена през цялото време.

— Не говорехте ли прекалено силно?

— Не знам. Възможно е.

— Госпожа Уолдън твърди, че сте крещели. Господин Сандърс каза същото.

— Не знам.