Разкриване

— Следващата седмица, Бен.

— Колко искате?

— Два милиона.

— Два милиона!

— Сексуалният тормоз не е шега-работа, Бен. Обезщетенията растат бързо. В момента средното надхвърля един милион долара. Особено когато фирмата се държи толкова лошо.

В другия край на залата се отвори врата и влезе жена над петдесетте. Беше енергична, с изправена стойка, облечена в тъмносин костюм, почти същия като на Мередит.

— Добро утро! — поздрави тя. — Казвам се Барбара Мърфи. Моля обръщайте се към мен със „съдия Мърфи“ или „госпожа Мърфи“.

Тя обиколи залата, здрависа се с всеки поотделно, после седна на централно място край масата, отвори куфарчето и извади бележките си.

— Позволете ми да обясня основните правила на разговорите — започна съдия Мърфи. — Тук не е съд и не се води протокол. Призовавам всички да се придържат към цивилизован и учтив тон. Не сме се събрали, за да отправяме невероятни обвинения или да търсим вина. Целта ни е да установим характера на спора между страните и да намерим най-добрия начин за неговото решаване. Искам да предупредя всички, че твърденията и на двете страни са извънредно сериозни и могат да имат правни последици за всички. Приканвам ви да запазите поверителността на водените тук разговори. Особено строго ви предупреждавам да не обсъждате казаното тук с външни лица или с пресата Позволих си да разговарям като частно лице с господин Донейдио, главния редактор на „Поуст Интелидженсър“. във връзка с днешната статия на госпожа Уолш. Напомних му. че всички страни във „фирмата Х“ са частни лица и че госпожа Уолш е щатен служител на вестника. Съществува реална опасност от завеждане на дело срещу вестника за клевета. Останах с впечатлението, че господин Донейдио ме разбра добре. — Тя се наведе и се облегна на лакти върху масата. — И така. Страните са се споразумели, че пръв ще вземе думата господин Сандърс и след това ще му задава въпроси господин Хелър. После ще говори госпожа Джонсън, на която въпроси ще задава госпожа Фернандес. С оглед на времето само аз ще имам право да задавам въпроси по време на основните изложения и ще определя лимит за въпросите на адвокатите от двете страни. Нямам нищо против да се води дискусия, но ви моля за съдействие при изясняването на същината и съсредоточаването по темата. Има ли някакви въпроси, преди да започнем?

Никой не се обади.

— Добре. Да започваме тогава. Господин Сандърс, защо не ни разкажете какво се случи от ваша гледна точка?

Следващия половин час Сандърс говори спокойно. Започна от срещата си с Блакбърн, на която е научил, че Мередит ще бъде новият заместник-директор на фирмата. Предаде разговора с Мередит след нейната реч и предложението й да обсъдят устройството „Туинкъл“. Подробно обясни какво се е случило на срещата в шест часа.

Докато говореше, разбра защо предния ден Фернандес е настоявала той да повтаря разказа си отново и отново. Сега вече се изразяваше гладко и можеше без запъване да говори за пениси и влагалища. Въпреки всичко изпитанието бе голямо. Чувстваше се изтощен, когато обясни как е излязъл от стаята и се е сблъскал с чистачката.

После разказа за телефонния разговор с жена му, за подранилото заседание на другия ден, за последва1ия разговор с Блакбърн и решението му да подаде иск.

— Това е — завърши той.

Съдия Мърфи се обърна към него.

— Имам няколко въпроса, преди да продължим. Господин Сандърс, споменахте, че по време на срещата е имало вино.

— Да.

— Колко пихте според вас?

— Няма и чаша.

— А госпожа Джонсън? Как преценявате?

— Поне три чаши.

— Добре. — Съдинката се отбеляза нещо. — Господин Сандърс, имате ли трудов договор с фирмата?

— Да.

— Какво според вас се казва в договора за евентуално преместване или уволнение?

— Не могат да ме уволнят по свое усмотрение — обясни Сандърс. — Не знам как се уреждат преместванията. Искам обаче да подчертая, че за мен преместването е равносилно на уволнение…

— Разбрах това — прекъсна го Мърфи. — Питам ви за договора Господин Блакбърн?

— В договора се посочва „преместване без понижаване в ранг“ — поясни Блакбърн.

— Ясно. Значи въпросът е спорен. Добре. Да продължим. Господин Хелър! Ваш ред е да задавате въпроси на господин Сандърс.

Бен Хелър прибра книжата пред себе си и се изкашля.

— Господин Сандърс, искате ли почивка?

— Не, чувствам се добре.

— Чудесно. И така, господин Сандърс. Казахте, че когато в понеделник сутринта господин Блакбърн ви е съобщил за назначението на госпожа Джонсън, сте били изненадан.

— Да.

— Кой според вас трябваше да оглави направлението?

— Не знам. Всъщност си мислех, че е мой ред.

— Какво ви караше да смятате така?

— Просто предполагах.

— Някой във фирмата — господин Блакбърн или друг — навеждал ли ви е на мисълта, че ще получите подобно повишение?

— Не.

— Има ли писмен документ, в който ви се обещава новата работа?

— Не.

— Значи щом сте предполагали, сте изхождали от общото положение във фирмата, както сте го виждали.

— Да.

— Но не и въз основа на реални факти.

— Не.