Разкриване

Докато караше по натоварените сутрешни улици, Сандърс си мислеше за срещата с Конли, в която се изненада единствено от проницателността на младия адвокат. Поведението на Мередит изобщо не можеше да го учуди. Години наред Сандърс се бореше срещу олицетворявания от нея манталитет на бизнесшколите. Хората с дипломи оттам идваха във фирмата и си отиваха, докато накрая Сандърс стигна до окончателния извод, че в образованието им има основна грешка. В университета им бяха втълпили, че са подготвени да се справят с всичко. Но в действителност не съществуват общи управленски умения и похвати. В края на краищата има само конкретни проблеми в конкретни отрасли и с конкретни изпълнители. Прилагаш ли общи средства към конкретните проблеми, неминуемо ще се провалиш. Трябва да познаваш пазара, клиентите, ограниченията на производството и хората, с които работиш. Всичко това не се разбираше от само себе си. Мередит не проумяваше, че Дон Чери и Марк Луин се нуждаят от връзка с производството. А колко пъти бяха показвали на Сандърс някой прототип и той неизменно бе задават основния въпрос: изглежда чудесно, но ще може ли да се внедри в производството? Може ли да се произвежда качествено и бързо на изгодна цена? Понякога отговаряха утвърдително, друг път отрицателно. Без този въпрос се променяше цялата организация. И то не за добро.

Конли беше достатъчно умен, за да го разбира И достатъчно умен, за да бъде нащрек. Колко от онова, което Сандърс бе премълчал, беше известно на адвоката? Знаеше ли и за обвинението в сексуален тормоз? Не бе изключено.

Господи, Мередит искаше да продаде завода в Остин. Еди се оказа прав. Сандърс се замисли дали да му съобщи, но всъщност не можеше. Във всеки случай имаше по-неотложни тревоги. Стигна до отбивката за посредническия център „Магнусън“ и зави надясно. Опипа възела на вратовръзката, после намери място на паркинга.

Посредническият център „Магнусън“ се намираше в непосредствена близост до Сиатъл, на един хълм с изглед към града Представляваше три ниски сгради около просторен двор с фонтани и езерца Замисълът бе да се създаде спокойна и ведра обстановка, но Сандърс се чувстваше напрегнат, когато излезе от паркинга и намери Фернандес, която се разхождаше напред-назад.

— Видя ли днешния вестник? — попита го тя.

— Да.

— Не се ядосвай. Много лош тактически ход от тяхна страна — каза Фернандес. — Познаваш ли Кони Уолш?

— Не.

— Голяма мръсница! — отривисто изрече адвокатката. — Много неприятна и много способна. Очаквам обаче съдия Мърфи да заеме категорична позиция по въпроса по време на разговорите. И така, ето какво уговорих с Фил Блакбърн. Ще започнем с твоята версия за случилото се в понеделник вечерта. После Джонсън ще разкаже своята.

— Почакай. Защо аз да започвам пръв? — прекъсна я Сандърс. — В такъв случай тя ще има предимство, защото ще ме изслуша и…

— Искът е заведен от теб, значи си длъжен пръв да представиш позицията си. Струва ми се. че ще бъде в наша полза — успокои го Фернандес. — Така Джонсън ще говори последна, точно преди обяда. — Двамата тръгнаха към сградата. — Но запомни две неща. Първо, говори само истината. Каквото и да стане, казвай истината. Точно това, което помниш, дори да не звучи благоприятно за теб. Разбра ли?

— Разбрах.

— Второ, не си изпускай нервите. Нейният адвокат ще се опитва да те изкара от кожата и да те хване натясно. Не се поддавай. Ако се почувстваш обиден или изгубиш самообладание, помоли за пет минути почивка, за да се посъветваш с мен. Имаш право на прекъсване по всяко време. Ще излезем навън и ще се успокоиш. Каквото и да правиш, прави го спокойно, господин Сандърс.

— Ясно.

— Добре. — Фернандес отвори вратата. — Хайде сега на работа.

Заседателната зала беше с ламперия и оскъдна мебелировка. Сандърс видя полирана дървена маса с кана вода, чаши и няколко бележника. В ъгъла имаше странична масичка с кафе и чиния дребни сладки. Прозорците гледаха към малък двор с фонтан. Отвън долиташе тихото ромолене на вода.

Юристите на „Диджи Ком“ вече бяха в залата, от едната страна на масата. Фил Блакбърн, Мередит Джонсън, един адвокат на име Бен Хелър и още две адвокатки с намусени лица. Пред жените имаше дебели купчини ксерокопия на документи. Фернандес се представи на Мередит Джонсън. Двете се здрависаха. После Бен Хелър подаде ръка на Сандърс. Адвокатът беше жизнен пълен мъж с посребрени коси и гърлен глас. С големите си връзки в Сиатъл той приличаше на политик. Хелър представи двете жени, но Сандърс тутакси забрави имената им.

— Здравей, Том — обади се Мередит.

— Здрасти, Мередит.

Сандърс бе поразен колко красива изглежда тя. Беше облечена в син костюм и кремава блуза. С очилата и опънатата назад руса коса напомняше за хубава, но прилежна ученичка. Хелър потупа ръката й успокояващо, сякаш разговорът със Сандърс беше непоносимо изпитание.

Сандърс и Фернандес седнаха срещу Джонсън и Хелър. Всички извадиха документи и бележници. Последва неловка тишина, докато Хелър не се обърна към Фернандес:

— Какво стана с Кинг Пауър?

— Доволни сме — отвърна Фернандес.

— Определиха ли обезщетението?