Разплата

Абът долови неприятната миризма, изсумтя, но след по-малко от минута превъзмогна отвращението си, заобиколи басейна и надникна в сауната. Когато се върна, изразът на лицето му беше мрачен и сериозен, сякаш излизаше от изповедалня.

— Никой няма да прояви желание за тази „територия“, Логан — промълви той. — Какъв е планът?

Смит кимна към чистача и към мъжа от охраната.

— Трябва да им вземат показания. Нека полицаите от отдел „Убийства“ проверят останалата част от персонала, с изключение на портиера и носача. Все още се надявам да попаднем на нещо интересно.

Абът отвори вратата на залата и извика две имена. Вътре влязоха един мъж и една жена, размениха няколко думи с Абът и се заеха с чистача и с мъжа от охраната. Абът извади радиотелефона и нареди нещо на своите хора във фоайето. Рейчъл отново погледна към Смит, който беше застинал до стената, с ръце в джобовете, загледан в пода.

— Искам да видя какво е сторил с Коупланд — внезапно предложи тя.

— Защо?

— Защото досега той е като някакво привидение, като неуловим дух, който сее само смърт около себе си. Ако видя как го върши, това ще… ще бъде причина да мисля другояче за него. — Тя облиза пресъхналите си устни. — Ако огледам жертвата, може би по-ясно ще проумея каква участ е подготвил и за мен.

— Няма ли да повърнеш?

— Вече се погрижих. Взех хапче против повдигане.

Смит кимна и се насочи към вратата на сауната. Тя го последва, но си пое дълбоко дъх, когато се приближи към него. Сега трябваше да диша само през устата.

Като заобиколи локвата от засъхнала кръв, Смит й посочи разреза на врата на Коупланд.

— Твоят човек е действал светкавично. Срезът е нанесен изключително точно, но не е достатъчно дълбок, за да причини мигновена смърт.

— Това не е било проблем за него — замислено процеди Рейчъл. — Да пререже докрай врата му. Защо се е спрял?

— Защото е искал Коупланд да повярва, че може да оцелее. Държал е двата си пръста притиснати върху раната, за да го подлъже.

— Коупланд може би му е повярвал — въздъхна тя. — Не е знаел, че минутите му са били преброени.

— Въпросът е защо го е държал жив още няколко минути? Това е ужасен риск. Вратите пред басейна не са били заключени. Чистачът е можел да се появи по-рано. Или да влезе някой от гостите на хотела…

— Куриерът се е нуждаел от нещо — прекъсна го Рейчъл. — От нещо, което само Коупланд е можел да му съобщи.

В мозъка на Логан Смит сякаш прещрака някакъв механизъм.

— Коупланд знаеше ли къде се укрива втория информатор?

Пребледняла, Рейчъл затвори очи и само кимна. Въобще не оказа съпротива, когато Смит я хвана с две ръце и я притегли към себе си:

— Къде се крие?

— В Аризона. Там, където исках да отведа Коупланд.

Смит я сграбчи за лакътя и забърза към другия край на басейна. Блъсна настрани плъзгащите се врати и те двамата излязоха на терасата. Хладната нощ се оживяваше от подвикванията на множеството, струпано около паркинга на хотела. Мигащите светлини на полицейските автомобили озаряваха лицата на струпалите се зяпачи миг преди да изгаснат и да се спусне мрак. След части от секундата сцената се повтаряше.

— Сега искам да ми кажеш всичко, докрай — започна Смит с решителен тон, вкопчил двете си ръце в парапета. — Кой е вторият информатор на Моли, и къде се укрива.

— Името й е Бети Ъндъруд. Сега се намира в едно малко, затънтено селище… Нарича се Кеърфрий, в щата Аризона.

Смит кимна, повече на себе си, че приема сведението като достоверно.

— Говори ли с нея? Знаеш ли дали е още жива, сега, в този момент?

— Не можах да разговарям с нея. Звъних един път, но линията се оказа заета. Тя е разговаряла с Коупланд…

Рейчъл се спря. Имаше много подробности, за които Смит не беше осведомен… Прекалено много, за да може да я разбере изцяло.

— Тя е жива — убедено заяви Рейчъл. — Трябва да е жива.

Когато Смит я изгледа недоверчиво, за миг долу на паркинга светлините на фаровете угаснаха и тя зърна само блясъка в очите му, а когато заговори, видя как зъбите му се бялнаха:

— Защо? Защо си толкова сигурна, че този куриер е избрал хотела на Коупланд като първата спирка по пътя си?

Смит забърза обратно към басейна. Рейчъл видя как размени няколко думи с мъжа от охраната на хотела. Тя още разсъждаваше върху въпроса на Смит, когато той пак се появи при нея на терасата.

— Току-що онзи мъж ми обясни, че имало резервен изход от помещението с басейна — каза той и размаха някакъв ключ пред лицето й.

Логан отключи вратата в отдалечения край на терасата и Рейчъл видя метална стълба. По нея тя и Смит се спуснаха до партера, където със същия ключ той отключи следващата врата. Пред тях се показа машинното отделение на хотела, в което бяха монтирани масивните оросителни камери на климатичната инсталация. Тя последва Смит по бетонната пътека, водеща към изхода, зад който се простираше хотелският паркинг. Рейчъл видя, че изходната алея беше задръстена от полицейски автомобили. Под навеса пред страничния вход на сградата бяха паркирани хаотично микробусите на телерепортерите. Никой от гостите на хотела не можеше да се измъкне с кола от паркинга.