Разплата

Коупланд протегна крака, за да ги намести върху съседната пейка. Дървото се оказа много нагорещено и той бързо ги прибра, но без да пусне веднага стъпалата си върху керамичните плочки на пода. В този миг пешкирът се изхлузи от кръста му и той остана съвсем гол. Стивън сграбчи пешкира, огледа се и забеляза, че служителят от хотела е застанал досами пейката. Вратата зад гърба му беше затворена.

Последва мълниеносен замах и Коупланд усети само как нещо твърдо, но горещо се вряза във врата му. Нагорещените камъни в камината засъскаха. Все пак на Коупланд останаха няколко секунди, за да се запита откъде се взе тази тъмна вода, преди да осъзнае с удивление, че това не беше вода, а собствената му кръв.

Три пръста се впиха в гърлото му. Острието на нож проблесна на милиметри от десния му клепач, а влажните устни на непознатия просъскаха право в ухото му:

— Кажи ми къде се крие Бети. Ако ми го кажеш сега, ще оцелееш. Иначе ще дръпна пръсти и кръвта ти ще обагри стените.

Изминаха цели петнадесет минути, а все още нямаше и следа от Коупланд. Рейчъл стана, направи десетина крачки и се озова пред бюрото на портиера, точно зад двойните врати пред главния вход. Обърна глава, когато избръмча един от асансьорите. Огледа трите двойки, които се появиха от кабината. Тъй като не очакваше Коупланд да слезе от етажа във фоайето, тя не обърна внимание на хората, които в този момент излязоха от вратите на току-що спрялата кола пред входа. Високият мъж в тъмен костюм и шофьорска фуражка въобще не си направи труда да се регистрира.

Рейчъл се върна към фотьойла. Така изтекоха десет минути. Нетърпението й започна да прераства в страх, когато тълпата във фоайето видимо оредя. В този миг вниманието й привлече служителя на рецепцията, който посочи с ръка към нея, докато разговаряше с някакъв непознат.

— Рейчъл Колинс?

Тя вдигна глава към мъжа, който сякаш безшумно изникна пред нея от земята. Сърцето й подскочи. Никога не беше виждала това загоряло лице, но веднага се досети, може би заради смътната прилика. Или все пак бе виждала някъде това лице?

— Вие… вие сте Логан Смит?

После тя видя още двама мъже зад гърба му. Мигновено разбра, че са федерални агенти и тутакси скочи на крака.

— Успокойте се. Не преследваме вас, разбрахте ли?

Гласът му беше спокоен и приятелски, ала въпреки това Рейчъл успя да долови скритото напрежение. Този мъж бързаше да узнае нещо — нещо, което очевидно много го безпокоеше.

Рейчъл повтори името му, за да бъде напълно сигурна, че не се е припознала.

— От снимките — обясни й той. — Познаваме се от снимките, които ни остави Моли.

— Но… но какво търсиш тук? — изрече смаяно Рейчъл, без да осъзнае, че веднага му бе заговорила на „ти“.

— Същото, което и ти — опитвам се да попадна на следите на Коупланд. Не е в стаята си, нали? Иначе ти нямаше да го чакаш тук. Претърси ли всичко наоколо?

— Той знаеше, че днес ще пристигна — каза Рейчъл. — Длъжен беше да ме чака тук. Изтече почти половин час, а…

Смит се извърна с гръб към нея. Едва не закачи с лакът едрия мъж, който се бе приближил към тях. Смит извади служебната си карта.

— Нещо се е случило?

Служителят от охраната на хотела хвърли бърз поглед към картата на Логан Смит, а после вдигна очи към лицето му. Мъжът отдавна се беше научил бързо да разпознава федералните агенти.

— Имаме злополука. В сауната. Един от нашите гости…

— Кой? — прекъсна го Смит.

— Казвал се е Банистър.

Смит видя как лицето на Рейчъл посивя и веднага подкара мъжа от охраната към асансьорите.

— Каква е злополуката? — прошепна той.

Служителят извърна поглед назад към Рейчъл, през рамото на Смит, и остана сепнат от горящите очи на Рейчъл, впити в неговите.

— Нищо не мога да твърдя със сигурност. Но един от нашите чистачи припаднал, а другият се разкрещял, когато видял цялата сауна опръскана с кръв.

Трета част

18.

Сладникаво блудкавата миризма на опърлена коса беше позната на Рейчъл още от армейските учения, при които се налагаше да се симулират разгорещени сражения и често се използваха огнепръскачки. Тя не успя да разпознае другата миризма, не по-малко силна и също така неприятна и отблъскваща, докато най-после не видя през полуоткрехнатата врата тялото на Стивън Коупланд, проснато във ваната. Краката и ръцете му се опираха на пода, но коремът беше точно в огнището, където нажежаваха камъните за сауната. До слуха на Рейчъл достигна някакво съскане и тя с ужас осъзна, че така цвърчи мазнината, когато се топи. Подкожната мазнина от човешка плът.

Сега в сауната имаше четирима души. Чистачът, латиноамериканец на средна възраст, коленичил до ръба на плувния басейн, полюшкващ се напред-назад, докато повръщаше във водата. Пазачът от охраната на хотела нахлу в сауната заедно с Рейчъл и Смит, но се вцепени още на прага, сякаш се бе сблъскал в невидима стена. След това се извърна, преви се надве и побърза да притисне кърпичка към устата си. Рейчъл чу как Логан Смит въздъхна тежко, преди да изтича навътре, за да изтегли трупа на Коупланд от огнището и да го пусне върху опръсканата с кръв теракота.

Той бързо се върна при нея.