Разплата

— Рейчъл, да не ти прилошее? По-добре излез!

Смит се надвеси над нея, с лице, зачервено от горещия въздух, лъхащ от огнището. Стори й се, че гласът му звучи уверено и загрижено, като на обръгнал санитар сред окопите на фронтовата линия.

— Добре съм, нищо ми няма — чу тя собствения си глас, но трябваше да вдигне очи към лицето на Логан, за да повярва, че всичко това не е кошмарен сън.

— Иди да заключиш вратата към фитнес центъра. Сега не се нуждаем от зрители. После се обади в спешното отделение на най-близката болница. Не забравяй да позвъниш и на рецепцията. Ще търсиш Крис Абът, специален агент от ФБР. Би трябвало Крис сега да е някъде във фоайето. Обади ми се, когато го намериш.

Рейчъл кимна мълчаливо, отстъпи крачка назад, но се спря. Не можа да се стърпи да надникне още веднъж зад гърба на Смит, към обвитата в пара сцена, напомняща гледка от кланица.

— Ти стори за него всичко, на което беше способна — понечи Смит да я успокои. — Ако още искаш да му помогнеш, направи точно това, което ти казах. Мисля, че това тук е станало преди броени минути. Следователно, този кучи син няма да е много далече.

— Куриерът… — прошепна Рейчъл. — Така го наричаше Моли.

Тя усети как ръката на Смит се отпусна върху рамото й и побутна да излезе от сауната.

— Хайде, тръгвай.

Щом я изслуша, служителят на рецепцията веднага посегна към телефона на гишето, за да повика охраната. Рейчъл го спря и му нареди само да потърси Абът във фоайето, след което да й остави телефона. Докато чакаше, слухът й машинално отчиташе хаотичния шум във фоайето. Отнякъде в слушалката отекваше неясна мелодия, може би изпълнявана на пиано. Когато най-после Абът се приближи към нея, тя му обясни ролята си в разследването и му предаде молбата на Смит да се свърже с него.

— Веднага се погрижи за чистача и за човека от охраната — нареди Смит на Абът по телефона. — Приберете ги в залата за фитнес… Онази, която е зад басейна. Възможно е чистачът да не говори добре английски. Как си с испанския?

— Ще се справя.

— Добре. Провери какви показания може да ни предложи чистачът.

Смит сниши тон. Искаше Абът спешно да доведе технически отряд, за да снемат отпечатъци от предметите в сауната. Особено твърдо той настоя нищо да не се докосва, преди да е приключил огледа на местопрестъплението. Спомена му, че вече някой почукал на отсрещната врата към помещението с басейна. Необходимо било да се отклони наплива на желаещите сред гостите и персонала на хотела да ползват басейна и сауната. Накрая Смит възложи на Абът да организира разпитите на персонала. Но внимателно, за да не плъзнат слухове в хотела. Възможно е портиерът или носачът да си спомнят как е пристигнал убиеца, дори може да опишат външността му. За целта трябвало да споменат всички новодошли, които са изглеждали по-нервни от останалите. Или за тези, които са бързали да напуснат хотела през последния половин час.

След това Смит нареди на Абът да позвъни в полицейското управление на Атланта, за да поиска помощ от колегите от отдел „Убийства“. Смит искаше да проучи дали може да разчита на достатъчно полицаи, ако се наложи да се възпират репортерите, които може би щяха да се появят във фоайето преди следователите.

Накрая Абът трябваше да поиска от полицията в Атланта да изпратят съдебен лекар.

Рейчъл стоеше на няколко крачи от чистача, който не беше помръднал, коленичил край басейна, докато мълвеше някаква молитва на испански. Тъкмо се готвеше да го докосне по рамото, когато си спомни нещо, потръпна и се втурна към Смит. Той още разговаряше с Абът, притиснал клетъчния телефон към ухото си.

Рейчъл бръкна в джоба си и измъкна смачкания лист хартия.

— Ето, това е той!

— Почакай малко — каза Смит на Абът, погледна листа в ръката й, после вдигна очи към нея.

— Кой е този?

— Не зная името му. Но този лист ми предаде дежурният сержант на пропуските в сградата на полицията в Балтимор. Тук е скициран мъжа, който се е представил за куриер. Същият, който успя да задигне касетата, на която балтиморският отряд за бързо реагиране беше записал операцията по обезвреждането на сержант Дън. Не зная дали това ти говори нещо. Но Моли вярваше, а също и аз, че той преследва Коупланд и Ъндъруд.

— Обаче не си напълно сигурна.

— Нали никога не съм го виждала!

Рейчъл се ядоса, че гласът й затрепери. Трябваше да се овладее, и то веднага. Очевидно Смит не беше запознат с цялата информация, с която разполагаше тя, но сега моментът не беше подходящ да го занимава с детайлите.

— Това е единствената скица, с която разполагаме, нарисувана от единствения човек, който го е виждал отблизо, който е разменил няколко реплики с него. Но съм длъжна да ти призная нещо… Сержантът от Балтимор подозираше, че куриерът е бил дегизиран. Може би е използвал перука. Тези мустаци и тази брада никак не ми вдъхват доверие.

— Ако включа скицата в бюлетина, рискуваме да изпратим нашите хора по грешна следа.