Рицарят на Седемте кралства

– Амброз Бътъруел никога не е бил човек, когото можете да наречете решителен – каза сир Мейнард, докато мачкаше три ивици коприна и ги пускаше във виното. – Имаше съмнения относно заговора от самото начало. И тези съмнения се разгоряха, когато откри, че момчето не носи меча. А тази сутрин драконовото яйце изчезна, а с него и последните му капки кураж.

– Сир Глендън не е крал яйцето – каза Дънк. – През целия ден беше на двора, сражаваше се или гледаше другите.

– И въпреки това Пийк ще открие яйцето в дисагите му.

Виното вече вреше. Слива си сложи кожена ръкавица.

– Гледайте да не пищите.

Извади ивица коприна от купата и започна да чисти раната.

Дънк не запищя. Стисна зъби, прехапа език и заудря с юмрук бедрото си с такава сила, че си направи синини, но не запищя. Сир Мейнард използва остатъците от хубавата му туника да направи превръзка и я стегна хубаво.

– Как е? – попита, когато приключи.

– Отвратително. – Дънк трепереше. – Къде е Ег?

– При боговете. Казах ви вече.

Дънк се пресегна и сграбчи Слива за гърлото със здравата си ръка.

– Говорете ясно. Писна ми от недомлъвки и намеци. Кажете къде да намеря момчето или ще ви счупя проклетия врат, независимо дали сте приятел, или не.

– В септата. Няма да е зле да отидете въоръжен. – Сир Мейнард се усмихна. – Достатъчно ясно ли се изразих, Дънк?

Първата му работа беше да спре при шатрата на сир Утор Ъндърлийф.

Когато се вмъкна вътре, Дънк откри само скуайъра Уил – беше се навел над едно корито и переше бельото на господаря си.

– Пак ли вие? Сир Утор е на пира. Какво искате?

– Меча и щита си.

– Носите ли откупа?

– Не.

– Тогава защо да ви позволявам да си взимате оръжието?

– Защото ми трябва.

– Това не е достатъчна причина.

– Тогава какво ще кажеш за „опитай да ме спреш и ще те убия“?

Уил се опули.

– Ето там са.

Дънк спря пред септата на замъка. „Богове, дано не съм закъснял.“ Оръжейният му колан си беше на обичайното място, стегнат здраво на кръста. Беше привързал щита с бесилото за ранената си ръка и с всяка крачка тежестта му пращаше вълни болка по цялото му тяло. Боеше се, че ако някой го закачи случайно, ще зареве. Бутна вратата със здравата си ръка.

Септата бе сумрачна и притихнала, осветена само от свещите, които блещукаха на олтарите на Седемте. Воинът се радваше на най‑много свещи, както и можеше да се очаква по време на турнир; мнозина рицари бяха минали оттук да се помолят за сила и храброст, преди да излязат на арената. Олтарът на Странника тънеше в сянка и пред него гореше една‑единствена свещ. Майката и Бащата имаха десетки, а Ковача и Девата – малко по‑малко. А под светещата лампа на Старицата беше коленичил лорд Амброз Бътъруел, свел глава и молещ се безмълвно за мъдрост.

Не беше сам. Щом Дънк тръгна към него, двама стражници препречиха пътя му – лицата им под полушлемовете бяха сурови. И двамата бяха с ризници под наметките в зелено, бяло и жълто на дома Бътъруел.

– Спрете, сир – каза единият. – Нямате работа тук.

– Напротив, има. Предупредих ви, че ще ме намери.

Гласът беше на Ег.

Момчето излезе от сенките под Бащата. Бръснатата му глава лъщеше на светлината на свещите. Дънк едва не се втурна към него. Идеше му да го вдигне на ръце с радостен вик и да го смачка в прегръдката си. Нещо в тона на Ег обаче го накара да се поколебае. „Изглежда не толкова уплашен, колкото ядосан. Никога не съм го виждал да гледа така строго. И Бътъруел е на колене. Има нещо странно тук.“

Лорд Бътъруел се изправи. Дори на слабата светлина на свещите кожата му изглеждаше бледа и мокра от пот.

– Пуснете го да мине – каза той на стражниците и когато те отстъпиха, направи знак на Дънк да приближи. – Не съм направил на момчето нищо лошо. Познавах добре баща му, когато бях Ръка на краля. Принц Мекар трябва да научи, че нищо от това не е по моя вина.

– Ще научи – обеща Дънк. „Какво става тук?“

– Пийк. Всичко е негова работа, кълна се в Седемте. – Лорд Бътъруел постави ръка на олтара. – Боговете да ме поразят на място, ако лъжа. Той ми каза кого трябва да поканя и кого да изключа, и той доведе това момче претендент тук. Никога не съм искал да участвам в каквато и да било измяна, трябва да ми повярвате. Том Хедъл ме увеща да се включа, не отричам. Зет ми е, женен е за най‑голямата ми дъщеря, но няма да лъжа. Той беше част от това.

– Той е ваш шампион – каза Ег. – Щом той е участвал, значи същото се отнася и за вас.

„Млъкни! – искаше да изреве Дънк. – Този твой език ще докара смъртта и на двама ни.“

Бътъруел обаче като ли се разтрепери от страх.

– Милорд, вие не разбирате. Хедъл командва гарнизона ми.

– Трябва да имате поне няколко верни войници – каза Ег.