Рицарят на Седемте кралства

– Кинжал.

Дънк се обърна към подиума и се намръщи. Днес се беше разминал на два пъти със смъртта. Знаеше, че за повечето хора това е предостатъчно. „Дънк дръвника, тъп като стена на замък.“ Изправи се на крака.

– Ваше височество.

Неколцина на съседните пейки оставиха лъжиците си, прекъснаха разговорите и се обърнаха към него.

– Ваше височество – повтори Дънк, този път по‑високо, и закрачи по мирския килим към подиума. – Демън.

Половината зала се смълча. На високата маса онзи, който наричаше себе си Цигуларя, се обърна усмихнат към него. Дънк видя, че е облякъл тъмновиолетова туника за пира. „За да подчертае цвета на очите си.“

– Сир Дънкан. Радвам се, че сте с нас. Какво желаете от мен?

– Справедливост – каза Дънк. – Справедливост за Глендън Кълбото.

Името отекна от стените и за миг сякаш всеки мъж, жена и дете в залата се вкамениха. После лорд Костейн стовари юмрук върху масата и изрева:

– Той заслужава смърт, а не справедливост!

Десетина гласа повториха думите му като ехо.

– Той е копеле – заяви сир Харберт Пейдж. – Всички копелета са крадци или по‑лошо. Кръвта си казва своето.

За момент Дънк изпита отчаяние. „Сам съм тук.“ Но тогава сир Кайл Котака се надигна от масата. Олюляваше се, но съвсем леко.

– Момчето може и да е копеле, почитаеми лордове, но е копеле на Метеора – Огненото кълбо . Точно както посочи сир Харберт. Кръвта си казва своето.

Демън се намръщи.

– Никой не тачи Огненото кълбо повече от мен – рече той. – Няма да повярвам, че този лъжлив рицар е от неговото семе. Той открадна драконовото яйце, като междувременно уби трима добри мъже.

– Нищо не е крал и никого не е убивал – настоя Дънк. – Ако са били убити трима мъже, търсете убиеца другаде. Ваше височество знае не по‑зле от мен, че сир Глендън през целия ден бе на двора и участваше в двубой след двубой.

– Така е – призна Демън. – На мен самия ми беше чудно. Но драконовото яйце бе открито сред вещите му.

– Нима? И къде е то сега?

Сир Гормън Пийк се изправи и го изгледа ледено.

– На сигурно място и добре охранявано – властно заяви той. – И какво ви засяга това, сир?

– Донесете го – каза Дънк. – Бих искал да го видя отново, милорд. Снощи го зърнах само за миг.

Пийк присви очи.

– Ваше височество – обърна се той към Демън. – Научавам, че този странстващ рицар е пристигнал в Бели стени със сир Глендън, без да е поканен. Като едното нищо може да е съучастник.

Дънк не му обърна внимание.

– Ваше височество, драконовото яйце, открито от лорд Пийк сред вещите на сир Глендън, е било поставено там от самия него. Нека го покаже, ако може. Сам го огледайте. Обзалагам се, че ще се окаже просто изрисуван камък.

В залата настъпи пълен хаос. Сто гласа заговориха едновременно, десетки рицари скочиха на крака. Демън изглеждаше почти толкова млад и слисан като сир Глендън, когато го обвиниха.

– Да не сте пиян, приятелю?

„Де да бях.“

– Изгубих малко кръв – призна Дънк, – но не и ума си. Сир Глендън е обвинен несправедливо.

– Защо? – попита озадаченият Демън. – Ако Кълбото не е направил нищо лошо, както твърдите, защо му е на негово благородие да казва всичко това и да доказва думите си с някакъв изрисуван камък?

– За да го премахне от пътя ви. Негово благородие е купил другите ви противници със злато и обещания, но Кълбото не се е продал.

Цигуларя се изчерви.

– Това не е вярно.

– Вярно е. Нека доведат сир Глендън и го питайте лично.

– Точно това смятам да направя. Лорд Пийк, погрижете се незабавно да доведат копелето. И донесете драконовото яйце. Искам да го огледам по‑внимателно.

Гормън Пийк изгледа злобно Дънк.

– Ваше височество, копелето в момента е подложено на разпит. Още няколко часа и ще имате признанията му, не се съмнявам.

– Под „разпит“ милорд има предвид изтезания – каза Дънк. – Още няколко часа и сир Глендън ще признае, че е убил бащата на ваше височество, както и двамата ви братя.

– Спрете! – Лицето на лорд Пийк беше станало почти пурпурно. – Още една дума и ще ви изтръгна езика.

– Вие лъжете – каза Дънк. – Това бяха две думи.

– А вие ще съжалявате и за двете – обеща му Пийк. – Отведете този човек и го оковете в тъмницата.

– Не. – Гласът на Демън беше зловещо тих. – Искам да разбера истината. Съндърленд, Вирвел, Смолууд, вземете хората си и намерете сир Глендън в тъмницата. Доведете го незабавно и се погрижете да не му се случи нищо лошо. Ако някой се опита да ви попречи, кажете му, че сте по работа на краля.

– Както заповядате – отвърна лорд Вирвел.

– Ще реша този въпрос така, както би го направил баща ми – каза Цигуларя. – Сир Глендън е обвинен в тежки престъпления. Като рицар той има правото да се защити със силата на оръжието си. Ще се срещна с него на арената и нека боговете определят дали е виновен, или невинен.

„Геройска или курвенска, няма значение – помисли си Дънк, когато двама от хората на лорд Вирвел хвърлиха голия сир Глендън в краката му. – Сега кръвта му е доста по‑малко, отколкото е била преди.“