Рицарят на Седемте кралства

Момчето беше жестоко пребито. Лицето му бе насинено и подпухнало, няколко зъба бяха счупени или липсваха, от лявото му око сълзеше кръв, а плътта по целите му гърди беше червена и напукана там, където го бяха горили с нажежено желязо.

– Сега си в безопасност – промърмори сир Кайл. – Тук има само странстващи рицари, а боговете знаят, че ние сме безобидни.

Демън им беше дал покоите на майстера и се бе разпоредил да се погрижат за раните на сир Глендън и да го подготвят за арената.

Докато измиваше кръвта от лицето и дланите на момчето, Дънк видя, че три нокътя на лявата му ръка са изтръгнати. Това го обезпокои най‑много.

– Ще можеш ли да държиш копие?

– Копие ли? – От устата на сир Глендън се проточи кървава лига, когато се опита да говори. – Всичките ми пръсти на мястото ли са?

– Всичките десет – отвърна Дънк. – Но ноктите са само седем.

Кълбото кимна.

– Черния Том се канеше да ми отреже пръстите, но го повикаха. С него ли ще се бия?

– Не. Убих го.

Това накара Глендън да се усмихне.

– Някой трябваше да го направи.

– Ще се изправиш срещу Цигуларя, но истинското му име…

– … е Демън, да. Казаха ми. Черния дракон. – Сир Глендън се разсмя. – Баща ми умрял за него. Бих могъл да съм негов човек, при това с радост. Бих се сражавал за него, бих убивал за него, бих умрял за него, но не и да загубя за него. – Завъртя глава и изплю един счупен зъб. – Може ли чаша вино?

– Сир Кайл, дайте меха.

Момчето пи дълго и на големи глътки. Накрая избърса устата си.

– Вижте ме само. Треперя като момиче.

Дънк се намръщи.

– Ще можеш ли да седнеш на кон?

– Помогнете ми да се измия и ми донесете щита, копието и седлото – каза сир Глендън. – И ще видите какво мога.

Почти се беше съмнало, когато дъждът намаля достатъчно, за да се проведе двубоят. Дворът на замъка се бе превърнал в тресавище от мека кал, която блестеше на светлината на стотици факли. Отвъд полето се вдигаше сива мъгла, чиито призрачни пръсти пълзяха по бледите каменни стени и се вкопчваха в бойниците. Много от гостите на сватбата бяха изчезнали през последните часове, но останалите се качиха отново на трибуната и се настаниха на мокрите борови дъски. Сред тях бе и сир Гормън Пийк, заобиколен от група по‑дребни лордове и домашни рицари.

Бяха минали само няколко години, откакто Дънк бе скуайър на стария сир Арлън. Не беше забравил задълженията си. Стегна ремъците на бронята на сир Глендън, която не му пасваше добре, закрепи шлема за металната яка, помогна му да се качи на седлото и му подаде щита. Предишните двубои бяха оставили дълбоки вдлъбнатини в дървото, но горящото кълбо още си личеше. „Изглежда млад като Ег – помисли си Дънк. – Уплашено и намръщено момче.“ Дорестата му кобила беше нервна и без броня. „Трябваше да избере собствения си кон. Дорестата може да е по‑породиста и по‑бърза, но конникът язди най‑добре на кон, който познава, а този му е чужд.“

– Ще ми трябва копие – каза сир Глендън. – Бойно копие.

Дънк отиде при стойките. Бойните копия бяха по‑къси и по‑тежки от турнирните пики, които бяха използвани при предишните двубои – осем стъпки здрав ясен с железен връх. Дънк избра едно и го взе, като прокара ръка по дължината му, за да се увери, че няма пукнатини.

В другия край на арената един от скуайърите на Демън подаваше на господаря си подобно копие. Демън вече не беше цигулар. Мечовете и цигулките по покривалото на коня му бяха сменени от триглавия дракон на дома Блекфир, черен на червено поле. Принцът беше махнал черната боя и от косата си и сега тя се спускаше до яката му като водопад от сребро и злато и проблясваше като кован метал на светлината на факлите. „Ег ще има същата коса, ако я остави да расте“ – осъзна Дънк. Трудно му беше да си представи така момчето, но знаеше, че един ден ще трябва да го направи, стига да доживеят.

Херолдът отново се качи на платформата си.

– Сир Глендън Копелето е обвинен в кражба и убийство – обяви той – и излиза да докаже невинността си с риск за тялото си. Демън от дома Блекфир, вторият с това име, законен крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, господар на Седемте кралства и Защитник на Вестерос, излиза да докаже истината в обвиненията срещу копелето Глендън.

Изведнъж годините сякаш изчезнаха и Дънк отново се озова на Ашфордски лъг и слушаше Белор Копиетрошача малко преди да излязат да се бият за живота му. Върна бойното копие на мястото му и взе турнирна пика от съседната стойка – дванайсет стъпки дълга, по‑тънка, по‑елегантна.

– Използвай това – каза той на сир Глендън. – Използвахме същите в Ашфорд при Сблъсъка на седемте.

– Цигуларя избра бойно копие. Той смята да ме убие.

– Първо ще трябва да те улучи. Ако се прицелиш добре, острието му няма да те докосне.

– Не знам.

– Аз обаче знам.

Сир Глендън грабна пиката от ръката му, обърна коня и го подкара към арената.

– Е, Седемте да са ни на помощ.