Рицарят на Седемте кралства

– Странстващи рицари – възкликна той отвратено. – Нямате място тук. Никой истински рицар няма да прояви такава наглост да дойде неканен, но вие, отрепки такива…

– Ние не сме желани никъде и се появяваме навсякъде, милорд.

От виното Дънк беше станал дързък, в противен случай щеше да си държи езика зад зъбите. Избърса уста с опакото на дланта си.

– Гледайте да запомните какво ви казах, сир. Ще си изпатите, ако не го направите.

Лорд Пийк изтръска повърнатото от ботуша си и се махна. Дънк отново се опря на парапета и се запита кой е по‑побъркан, лорд Гормън или Цигуларя.

Когато успя да се върне в залата, от другарите му беше останал единствено Мейнард Слива.

– Имаше ли брашно по циците й, когато й свалихте бельото? – поинтересува се той.

Дънк поклати глава, наля си вино, опита го и реши, че е пил предостатъчно.

Стюардите на Бътъруел бяха намерили стаи в замъка за лордовете и съпругите им, както и легла в казармите за свитата им. Останалите гости можеха да избират между сламеник в мазето или място под западните стени, където да вдигнат шатрите си. Скромната брезентова палатка, която Дънк бе купил в Каменна септа, не беше шатра, но поне го пазеше от дъжда и слънцето. Някои от съседите му още бяха будни и копринените стени на шатрите им светеха като цветни фенери в нощта. От една синя шатра, покрита със слънчогледи, се носеше смях, а от друга в бяло и пурпурно се чуваше страстно пъшкане и стонове. Ег беше вдигнал палатката на известно разстояние от останалите. Майстер и двата коня бяха спънати наблизо, а оръжието и доспехите на Дънк бяха грижливо подпрени на стената на замъка. Когато изпълзя в палатката, Дънк завари оръженосеца си да седи с кръстосани крака до една свещ. Взираше се в някаква книга и главата му лъщеше.

– От четене на свещи ще ослепееш. – Четенето си оставаше загадка за Дънк, макар че момчето се бе опитвало да го научи.

– Свещта ми трябва, за да виждам думите, сир.

– Искаш ли да те перна по ухото? Каква е тази книга? – Дънк видя ярки цветове на страницата и малки изрисувани щитове, криещи се сред буквите.

– Регистър на гербове, сир.

– Цигуларя ли търсиш? Няма да го намериш. В тези регистри не влизат странстващи рицари, а само лордове и шампиони.

– Не търся него. Видях други гербове в двора… Лорд Съндърленд е тук, сир. На герба му има глави на три бледи дами на зелено и синьо поле.

– Сестриник? Наистина ли? – Три сестри бяха острови в Захапката. Дънк беше чувал септоните да казват, че всички там тънели в грях и алчност. Систъртън беше най‑прословутото свърталище на контрабандисти в цял Вестерос. – Доста път е изминал. Сигурно е роднина на новата невяста на Бътъруел.

– Не е, сир.

– Тогава е дошъл за пира. На Три сестри нагъват само риба, нали? На човек му идва до гуша от риба. Успя ли да се наядеш? Донесох ти половин петел и малко сирене.

Дънк затършува в джоба на плаща си.

– Нагостиха ни с ребра, сир. – Ег беше забил нос в книгата. – Лорд Съндърленд се е сражавал за Черния дракон, сир.

– Като стария сир Юстас ли? Той не беше чак толкова лош, нали?

– Не, сир – рече Ег. – Но…

– Видях драконовото яйце. – Дънк скъта храната при сухарите и соленото говеждо. – Беше предимно червено. Лорд Блъдрейвън има ли свое яйце?

Ег свали книгата.

– Защо да има? Той е от по‑долен произход.

– Той е копеле, а не от по‑долен произход. – Блъдрейвън беше роден от погрешната страна на одеялото, но беше благородник и по бащина, и по майчина линия. Дънк тъкмо се канеше да разкаже на Ег какво беше подслушал, когато забеляза лицето на момчето. – Какво е станало с устната ти?

– Сбиване, сир.

– Дай да видя.

– Не тече много кръв. Промих я с малко вино.

– С кого си се бил?

– С някои от другите скуайъри, сир. Те казаха…

– Няма значение какво са казали скуайърите. Аз какво ти казах?

– Да си държа езика зад зъбите и да не създавам неприятности. – Момчето докосна сцепената си устна. – Само че те нарекоха баща ми братоубиец .

„И той е точно такъв, момко, макар да не мисля, че го е направил нарочно.“ Най‑малко петдесет пъти бе казвал на Ег да не приема такива думи присърце. „Знаеш истината. Това е достатъчно.“ Бяха чували подобни приказки и преди по пивници и таверни, както и около лагерни огньове в гората. Цялото кралство знаеше, че боздуганът на принц Мекар е поразил брат му Белор Копиетрошача на Ашфордски лъг. Мълвите за заговори си бяха напълно очаквани.

– Ако са знаели, че принц Мекар ти е баща, никога не биха казали подобно нещо. – „Щяха да говорят зад гърба ти, но никога пред теб.“ – А ти какво каза на скуайърите, вместо да си държиш езика зад зъбите?

Ег изглеждаше смутен.

– Че смъртта на принц Белор е била просто нещастен случай. Но когато казах, че принц Мекар е обичал брат си Белор, скуайърът на лорд Адам каза, че го е обичал до смърт, а скуайърът на лорд Малор добави, че смятал да обича брат си Ерис по същия начин. Тогава го ударих. И то доста добре.