Рожденичката

Подминавам я, за да взема малко лимонада от хладилника, и внезапно чувам ниското ръмжене на приближаващ двигател. Спирам, поглеждам към прозореца и виждам края на черен пикап, който отбива в алеята. Същият „Шевролет Шайен“ от седемдесет и първа, на който се возих след киното онази вечер, когато трябваше да приберем Коул от полицейското управление.

Сърцето ми се разтуптява, но аз го пренебрегвам и бързо затварям хладилника.

— Баща му се прибира — казвам, грабвам чантата ѝ от плота и ѝ я тиквам в ръцете. — Трябва да си вървиш.

— Защо?

— Защото къщата не е моя — изтърсвам и я избутвам към пералното помещение и задната врата. — Нека мине поне седмица, преди да се натрапя в личното му пространство с всичките си приятели.

— Аз съм ти сестра.

Чувам затръшването на вратата на кола.

Продължавам да избутвам Кам към задния вход, но тя забива пети в земята.

— По-добре ме дръж в течение — предупреждава. — Няма да дам да позволиш на някакъв перверзник шкембелия на средна възраст, който много се радва да приюти чифт секси тийнейджърски бедра в къщата си, да настоява за допълнителни услуги от новата си наемателка.

— Млъкни. — Но не мога да спра да се подхилвам.

Не, той не е шкембелия, на средна възраст или пък перверзник. Поне така мисля.

Тя се обръща, ръгва ме игриво в стомаха и казва с дълбок дрезгав глас:

— Хайде, скъпа. — Приближава се към мен и се опитва да увие съблазнително ръце около мен. — Време е да си заработиш наема, моето момиче.

— Млъкни! — викам тихо, смея се и се опитвам да я избутам от кухнята. — Боже, не ме излагай така. Изчезвай!

— Не се страхувай — продължава тя и се преструва на някакъв зловещ старец, докато лигави устни и се опитва да ме целуне. — Момиченцата се грижат за своите татенца.

След това се бута наужким в мен и се опитва да докара бирен корем с петдесет и пет сантиметровата си талия.

— Стига! — моля я, пламнала от срам.

Тя ме опипва нагоре-надолу по бедрата и се усмихва, докато се опитвам да я изтикам навън от кухнята.

Но внезапно спира, отпуска лице и погледът ѝ се фокусира върху нещо — или някого — зад мен.

Затварям очи за миг. Страхотно.

Обръщам се назад и виждам бащата на Коул, застанал на вратата между всекидневната и кухнята, втренчен в нас. Топлина пълзи нагоре по врата ми, когато го виждам отново.

Чувам как сестра ми си поема дъх и се отдалечавам от нея, прочиствайки гърло. Не мисля, че е чул нещо. Или поне се надявам да не е.

Очите му се стрелкат между двете ни и накрая се спират върху мен. Късата му коса е леко разбъркана, потта от работния ден все още мокри страните му, а по челюстта му е набола лека брада. Върху предмишниците му има черни следи, а сухожилията на загорелите му ръце се свиват, докато стиска колана си с инструменти и кутията за обяд.

Той си поема дълбок дъх, пристъпва напред и оставя нещата си върху централния плот.

— Преместихте ли всичко? — пита ме, докато прокарва ръка през косата си.

Кимвам.

— Аха — изтърсвам. — Искам да кажа, да.

Сърцето ми отново се вълнува, като че ли в гръдния ми кош се разливат океански вълни, и изобщо не мога да си спомня какво се очаква от мен. Затова кимвам отново и мигам на парцали, докато сестра ми не се появява в зрителното ми поле от едната страна и най-накрая не си спомням какво се случва.

— Пайк. Господин Лоусън — поправям се. — Извинете. Това е сестра ми Кам. — Посочвам към нея. — Тя тъкмо си тръгва.

Той я поглежда.

— Привет.

И след това за моя изненада погледът му се връща за миг обратно върху мен, преди да забележи пощата върху плота и да започне да я преглежда, като че ли ни няма.

Примигвам, леко объркана.

Кам е страшно парче. Може да е по-млада от него, но определено е жена и повечето мъже спират погледа си за по-дълго върху нея, върху дългите ѝ крака и наперените и скъпи хълмчета под потника ѝ. Той обаче не го прави.

— Аха, радвам се да се запознаем — отвръща тя. — Благодаря, че приютихте сестра ми.

Той ни поглежда за кратко и се усмихва леко, преди да вземе всички пликове и да ги натъпче в кутията за писма.

Кам тръгва да излиза от кухнята и аз я следвам в пералното помещение.

Когато се скрива от линията на погледа му, се обръща и изрича само с устни „О, боже“ с палав блясък в широко отворените си очи.

Стискам челюст и завъртам брадичка, за да я накарам да си върви. Сега ще виси тук през ден, за да флиртува с него.

Чувам как Пайк отваря една от фурните зад мен и се обръщам.

— Направих вечеря — казвам му. — За трима ни. Нали няма проблем?

Той затваря фурната, виждам леко облекчение на лицето му.

— Аха, страхотно. — Въздиша. — Благодаря ти. Умирам от глад.

— Само още петнайсет минути.

Той отваря хладилника и си взема „Корона“, отваря я с отварачката, закована под централния плот, и я издърпва оттам, а капачката пада в боклука.

— Значи имам достатъчно време да взема душ — отговаря и поглежда надолу към нас. — Извинете ме.