Рожденичката

— Не те заслужавам — казва, след което ме шляпва по задника.

Подскачам, потискам раздразнението си и двамата се пускаме. Не, не ме. Но си сладък, освен това правиш хубави масажи.

Свършваме с разтоварването на колата и пренасяме всичко до къщата на няколко пъти. Оставям няколкото бакалски стоки, които съм купила по-рано, в кухнята, след което отнасям последната кутия във всекидневната и нагоре по стълбите към стаята ни, първата врата вляво.

Поемам си дълбок дъх през носа, докато заобикалям рамката на вратата на новата ни спалня, неспособна да скрия усмивката си, когато усещам аромата на свежа боя. От вида на къщата, в която се нанасяме, съдя, че бащата на Коул прави ремонт. Макар че си личи, че основната работа вече е свършена. На долния етаж има блестящ дъсчен под, във всяка стая са положени подхождащи си орнаменти там, където се срещат стените и таванът, а в кухнята има гранитни плотове с нови хромирани уреди и черни стъклени шкафове, от които сърцето ми се разтуптява леко. Никога не съм живяла в жилище, което да е поне отчасти толкова представително. За строителен работник Пайк Лоусън изобщо не е лош дизайнер.

Къщата определено е хубава. Наистина хубава. Не че е имение — просто обикновена двуетажна къща с малка веранда, водеща към входната врата — но е реновирана, красива, добре поддържана, а предният и задният двор са целите в зеленина.

Оставям кутията на земята, отивам до прозореца и надничам между щорите. Истински двор. Жилищната ситуация на майката на Коул невинаги е била прекрасна, така че е хубаво да знам, че той има чист и безопасен квартал, където може да дойде, когато има нужда. Чудя се защо се държи, все едно се нуждае някой да се грижи за него, когато винаги е имал тази къща на разположение. Какво се е случило между него и Пайк Лоусън?

Някой ден аз също ще имам такова жилище. Баща ми, за съжаление, ще си умре в онази каравана, в която отраснах.

Коул влиза в стаята, мята два куфара на леглото и веднага излиза обратно, като изважда телефона си по пътя.

— Мислиш ли, че баща ти би имал нещо против да използвам кухнята? — викам, докато го следвам извън стаята. — Купих продукти за бургери.

Той продължава да върви, но чувам задъхания му смях.

— Съмнявам се, че който и да било мъж, дори баща ми, би отказал на жена да използва кухнята му, за да му сготви, скъпа.

Да, разбира се. Хвърлям поглед към гърба му, докато той завива надясно към всекидневната и излиза навън. Аз продължавам направо към кухнята.

Преди ми харесваше да правя разни неща за Коул. Да го подкрепям повече, отколкото майка ми е подкрепяла баща ми. Да чистя къщата — или апартамента — и да виждам как ми се усмихва, когато направя живота му поне малко по-лесен или му осигуря онова, от което се нуждае. Но през последните няколко месеца отношенията ни станаха доста едностранчиви.

Все пак баща му прави доста за нас и готвенето няколко пъти в седмицата е част от уговорката, така че нямам проблем да се придържам към моята част от сделката. Е, нашата част от сделката, но Коул едва ли би готвил, така че ще му оставя градинската работа, за която баща му също заяви, че е негова отговорност.

Пайк Лоусън. Трябва да положа усилия, за да не се сещам за киното онази вечер. Още ми е трудно да осъзная цялата ситуация.

Продължавам да мисля за клечката кибрит, забита в поничката, и за окуражителната му реч как трябва да правя нещата, които искам. Част от мен обаче усеща, че казваше онези неща и на себе си. В тона му се четеше опит и може би малко разочарование, така че ми се ще да науча повече за него. Например какъв е бил като млад баща.

А аз си мислех, че е готин. И какво от това? Мисля, че и Крие Хемсуърт е готин. И Райън Гослинг, Том Харди, Хенри Кавил, Джейсън Момоа, братята Уинчестър… Не е като да съм имала сексуални мисли, за бога. Няма нужда да бъде неловко.

Не може да бъде. Аз съм със сина му.

Отивам до един от столовете край кухненската маса, изваждам телефона от чантата си и пускам приложението, което веднага започва да изпълнява Момичето на Джеси оттам, откъдето го спрях след тичането си тази сутрин. Оглеждам кухнята и хвърлям кратък поглед назад към всекидневната, за да се уверя, че вещите ни не се търкалят наоколо. Не искам да притесняваме баща му повече, отколкото е необходимо.

Приближавам се до хладилника и прокарвам ръка по плота в средата на кухнята, когато го подминавам. Докато останалите плотове са от жълто-кафяв гранит с черни акценти, този е направен от касапски блок. Гладкото дърво е топло под върховете на пръстите ми, но не усещам никакви бразди от рязане. Цялата кухня изглежда наскоро ремонтирана, така че може би не е използвал много дъската за рязане. Или пък не си пада по готвенето.