Рожденичката

— „Граундърс“? — отговарям и си мисля, че сигурно познава мястото. Той е един от трите бара в града, макар че повечето хора предпочитат „При бедния Ред“ или стриптийз клуба пред дупката, в която работя. — Свърших работа по-рано днес, неочаквано, обаче той трябва да ме прибере с колата, а не можах да се свържа с него. Но пък може вече да е там.

Мъжът отваря вратата и я задържа, за да мина първа, после тръгва след мен.

— Е, надявам се да сте прекарали добре рождения си ден, въпреки че е трябвало да работите — казва.

Тръгвам наляво към „Граундърс“, а той свива надясно.

— И благодаря, че ми правихте компания — казвам му. — Надявам се, че не съм ви развалила гледането.

Той ме поглежда за миг, дишането му става по-тежко, а по лицето му преминава измъчено изражение. Накрая поклаща глава и отклонява поглед.

— В никакъв случай — отвръща.

Следва миг на тишина и двамата бавно се отдалечаваме, но никой не обръща гръб на другия.

Мълчанието се проточва, разстоянието се увеличава и накрая той вдига ръка и ми помахва, преди да пъхне и двете си ръце в задните си джобове.

— Лека нощ — казва ми.

Известно време просто го зяпам. Аха, лека нощ.

След това се обръщам, а стомахът ми се завързва на възел.

Дори не го попитах за името му. Би било хубаво да го поздравя, ако го срещна отново.

Обаче нямам време да умувам, защото телефонът ми звъни, изваждам го от джоба си и виждам името на Коул, изписано на екрана.

Спирам на тротоара и вдигам.

— Здрасти, в „Граундърс“ ли си? — питам го. — Ей сега идвам.

Само че той не отговаря и аз спирам, викам го по име:

— Коул? Там ли си?

Нищо.

— Коул? — казвам по-силно.

Обаче разговорът прекъсва. Опитвам се да го набера пак, но чувам глас зад себе си.

— Гаджето ви се казва Коул? — пита мъжът от киното. — Коул Лоусън?

Обръщам се и виждам, че се приближава към мен.

— Аха — отговарям. — Познавате ли го?

За миг той се поколебава, като че ли се опитва да приеме нещо, после протяга ръка и най-накрая се представя:

— Аз съм Пайк. Пайк Лоусън.

Лоусън?

Той замълчава за миг, после добавя:

— Баща му.

— Какво? — Издишвам.

Баща му?

Устата ми се отваря, но отново я затварям и поглеждам към мъжа с нови очи, когато най-накрая осъзнавам чутото.

Коул е споменавал баща си между другото — знам, че живее наблизо, — но от онова, което ми е известно, двамата не са близки. Впечатлението ми от кратките споменавания на Коул изобщо не отговаря на човека, с когото си говорих в киното тази вечер. Вижда ми се свестен.

И с него се общува лесно.

Освен това изобщо не изглежда достатъчно възрастен, за да има деветнайсетгодишен син, за бога.

— Баща му? — казвам на глас.

Той ми се усмихва кратко и аз разбирам, че той също не е очаквал такъв развой на нещата.

Чувам как телефонът вибрира в джоба му, той го изважда и поглежда екрана.

— Ако сега звъни на мен, значи е загазил — казва, взирайки се в телефона. — Искате ли да ви закарам?

— Къде?

— До полицейското управление, предполагам. — Той въздиша, вдига и ме повежда нанякъде. — Да вървим.

Глава 2 Джордан

— Не мисля, че това е добра идея — казвам на Коул и изваждам щайгите за мляко, подредени в багажника на колата му. — Чувствам се като използвачка.

Гаджето ми изпъва устни в странната си усмивка, от която се вижда само лявата страна на зъбите му.

— Тогава какво ще направиш? — Той поглежда нагоре към мен, плъзга сгъваемата ми чертожна масичка към себе си и я вдига. — Ще се върнеш при родителите си?

Сините му очи са подпухнали вероятно заради липсата на сън и двамата се насочваме към стълбите, водещи към верандата на къщата на Пайк Лоусън, и оставяме багажа си там.

Новият ни дом.

Последните няколко дни бяха откачени, изобщо не мога да повярвам, че този човек му е баща. Какъв е шансът? Иска ми се да се бяхме запознали по различен начин. А не по пътя към полицейското управление в два часа през нощта, за да приберем сина му — гаджето ми — от ареста.

— Хайде де, нали ти казах — отвръща Коул, докато върви към колата за още багаж. — Баща ми сам предложи да отседнем при него. Ще му се издължим, като помагаме с къщната работа, което ще ни позволи да съберем пари за нов апартамент. По-хубав апартамент.

Аха. А колко хлапета се връщат обратно вкъщи със същата цел, а вместо това остават още три години? Баща му би трябвало да е наясно в какво се забърква.

Ще положа всяко възможно усилие, но Коул не може да спестява пари. Нанасянето в нов апартамент с депозит — който изгубихме в предната квартира заради малки повреди на килимите — и сметки за плащане ще ни струва доста. Когато се сдобием с такъв, Коул може да помага с плащането, но вземането и подреждането му ще паднат на моите плещи.

Минаха три дни от срещата с Пайк Лоусън в киното. Когато взехме Коул, се върнах вкъщи, за да видя, че апартаментът е напълно опустошен. Явно се е опитал да ми организира купон за рождения ден късно вечерта там, но приятелите ни — или по-точно неговите приятели — не са ме изчакали, за да започнат да празнуват. Към единайсет всички вече са били пияни, пицата е била изядена, но хей, бяха ми запазили парче торта.