Рожденичката

Поглеждам натам и виждам Кайл Крамер да стои на предната си веранда с чаша кафе в ръка, скрит от дъжда, който се е превърнал в лек ръмеж.

Вдигам брадичка, за да покажа, че съм го забелязал, но не отговарям. Никога не съм го харесвал и не съм се опитвал да се сприятелявам с него. Което би трябвало отдавна да е забелязал.

Но не ми пука. Само като го видя, и се дразня. Няма нещо определено в него, което да мразя. Просто малки неща, които са се натрупвали през годините. Как се държеше с жена си. Как ѝ изневеряваше и никога не се прибираше. Как си запази къщата след развода и я натири да живее с децата в някакъв апартамент. Как постоянно наема детегледачки, когато децата са при него за уикенда.

Е, кой знае? Може би той се е опитал да получи попечителство, а тя му е изневерила първа. Никога не знаеш какво се случва наистина в нечия къща. Вижте например мен и начина, по който беше отгледано хлапето ми в края на краищата. Кой съм аз, че да го съдя?

Но все пак не го харесвам. Мисли си, че бялата якичка и триатлоните му го правят герой.

А сега звуча, като че ли му завиждам. Страхотно.

Набирам кода на панела отстрани на гаражната врата, отдръпвам се назад и изчаквам да се отвори. Не държа кола вътре, така че разполагам с достатъчно място, за да го използвам като работилница.

Имам инструменти, компресор за въздух, допълнителен хладилник, няколко тезгяха и цяла маса, пълна с части от коли, които просто съм зарязвал тук през годините. Колата на Джордан е на алеята, но съм сигурен, че ще ми трябват някои неща от тук, щом ѝ отворя капака. Коул се справя нелошо с автомобилите, но знам, че за да я върнем в движение, ще трябват пари, а те нямат такива. Поне мога да я отворя, за да видя колко е зле положението.

— Здрасти, пич.

Поглеждам през рамо и виждам Дъч да се приближава по алеята. Преоблякъл се е в сухи дрехи и носи бира в ръка. Не е необичайно. Знам, че държи хладилна чанта в ремаркето на пикапа си.

— Здрасти. — Изхлузвам все още мократа тениска през главата си и я хвърлям на тезгяха. Изваждам изпод масата крик, излизам от гаража и се насочвам към избледнелия зелен фолксваген. Дъч взема един от градинските столове и го занася на тревата до колата на Джордан.

— Утре в пет? — пита.

— Аха.

Тъй като днес изгубихме време, знае, че ще искам да започнем рано утре.

— Момчетата мислеха да отскочат до „Граундърс“ по-късно. Да изпият по няколко бири, да послушат музика… — казва ми. — Няма много за правене в това време.

Започвам да работя с гаечния ключ, но поглеждам към Дъч.

— „Граундърс“? Откога ходите там? Да не би „Бедният Ред“ да е затворил?

— Не — отвръща той, свивайки рамене. — Тъкмо разбраха, че в „Граундърс“ работи едно очарователно миньонче.

Поглеждам към него, а той се усмихва и сочи с глава към къщата и обитателите ѝ.

— Млъквай. — Стискам гаечния ключ. — Това е момичето на сина ми. Оставете я на мира.

— Не смятам да правя каквото и да било! — Той вдига ръце отбранително. — Женен съм.

— Не искам дори да я гледате — казвам, изправям се и захвърлям инструмента.

Вярно, аз я заглеждах, но когато се запознахме, не знаех коя е.

Избърсвам ръце в парцала.

— Схвана ли? Оставете хлапето на мира.

Той само се засмива, настанява се удобно на стола и отпуска глава назад.

— Сигурен съм, че хлапето вече се е сблъсквало с доста мъжко внимание в онзи бар. И също така предполагам, че няма да има нищо против малко допълнителна работа тази вечер.

Звучи все едно е проститутка. Но предполагам, че е прав. Сигурно вече се е научила да отблъсква нежеланото внимание, след като работи в такава дупка.

Но все още не мога да си го представя. Вярно, тя има голяма уста, но също така е мила и невинна. Невъзможно е да си я представя в такава среда.

— Здрасти — изчуруликва женски глас.

Навеждам се, поглеждам иззад капака и забелязвам същата млада жена, която беше тук снощи. Как се казваше?

— Вие сте Пайк, нали? — казва тя и поставя ръка пред гърдите си. — Аз съм Кам, спомняте ли си? Сестрата на Джордан.

Дъч я зяпа с леко отворена уста.

— Дойдох да я взема за работа — казва ми Кам, след което очите ѝ се насочват към торса и ръцете ми. — Страхотни татуировки, пич.

Очите ѝ светват, докато ми кима одобрително. Виждам, че тя също има една на предмишницата, както и феникс на хълбока. Втората я забелязвам само защото Кам е почти съблечена — носи черна минипола и черно потниче, изрязано точно под гърдите.

Къде, по дяволите, е баща ти? Сериозно…

Зад нея е паркиран на улицата почти нов мустанг кабриолет, в който чакат още две жени, които изглеждат облечени по същия начин, доколкото мога да преценя. Имат огромни прически и когато мигат, мога да усетя вятъра, образуван от ресниците им, чак тук.

Но тогава ми хрумва нещо и отново поглеждам към нея иззад капака.

— Всички ли работите заедно? При Джордан?

— Не, ние работим в „Куката“.

Дъч издава гъргорещ звук и аз разбирам, че се е задавил с бирата си. Кашля и се смее, докато прочиства гърлото си.

Кам кимва и ни дразни:

— Да, знаете „Куката“.

Той се засмива и се кълна, че го виждам да се изчервява.