Рожденичката

— Може би съм я чувал навремето.

„Куката“ е стриптийз клуб в центъра на града, недалеч от „Граундърс“, където работи Джордан.

— Джордан не работи и при вас, нали? — питам. Имам предвид, може пък да работи на две места, но ако не мога да си я представя зад бара в „Граундърс“, определено не искам да си я представям в „Куката“.

Но за щастие, Кам бърза да ми отговори.

— А, не, макар че шефът ми ѝ предложи работа като барманка — казва. — Омайва я от една година. Обаче тя е много срамежлива.

Докато изрича последната дума, леко ми намигва, но не съм сигурен какво има предвид. Как така „срамежлива“? Трябва ли да се облича като танцьорките, за да работи като барманка в това заведение?

Не, не. Да си я представя в „Куката“ как се разправя с мъжете, които отиват там в търсене на едно нещо, би ме изнервило. Коул знае ли за това предложение? Не мога да си представя, че би се съгласил гаджето му да работи в стриптийз клуб.

Но нямам време да мисля повече в тази насока, защото Джордан се появява на предната веранда, прекосява ливадата и се насочва към сестра си.

— Престани да говориш за мен — предупреждава я, стиснала ремъка на чантата над гърдите си, но Кам само я поглежда игриво.

Джордан завърта очи, но аз едва забелязвам. Сърцето ми подскача болезнено, когато виждам облеклото ѝ.

Извръщам поглед.

Поради някаква причина не съдя дрехите на Джордан, така както тези на Кам по-рано, въпреки че тя е с няколко години по-малка. Облечена е с къси тъмни джинси с паднала талия, които откриват бедрата ѝ, въпреки че не са изрязани, а навити нагоре, а свободната ѝ тениска показва корема ѝ и виси само на едно рамо. Косата пада на гърба ѝ на големи свободни къдрици, а очите ѝ са подчертани от тъмна очна линия и тъмни сенки, които карат среднощно синьото да изпъква като поток лунна светлина в нощно море.

Чудя се дали пак е обута в кецовете, но за да разбера, трябва да погледна надолу към краката ѝ, а това е трудна задача, затова отклонявам поглед и вместо това продължавам да работя по колата.

Разкъсва ме вина. Тя принадлежи на Коул. Той я целува. Прегръща я. Кара я да се усмихва. Не е моя работа да си оформям мнение за нея, особено собственическо такова, като например за това в кой бар работи и как се облича. Просто все още се чувствам както в киното. Тя е младата жена, която срещнах там, беше ми забавно да си говоря с нея и никой няма нищо общо с това. Част от мен се чувства, като че ли съм я срещнал пръв, въпреки че знам, че не съм.

— Днес имам двойна смяна — казва Джордан и предполагам, че говори на мен. — Така че ще свърша късно, но пък имам ключ.

Кимвам и слагам обратно капачката, без да гледам към никого.

За кратко се възцарява тишина, после тя тръгва.

— Добре, ще се видим с вас двамата по-късно — казва.

— Благодаря ти за помощта днес, захарче — вика Дъч подире ѝ.

Той вдига високо ръка и помахва на момичетата, а аз чувам как се кикотят, преди колата да потегли. Продължавам да се занимавам с фолксвагена, без да мисля за това колко е опасен онзи район през нощта, и че ползата от това да работи зад бара е, че клиентите не могат да я пипат, което е хубаво. Всъщност работата ѝ е страхотна. Парите са повече, отколкото би изкарвала в „Бъргър Кинг“ или в телемаркетинга. Двамата с Коул ще могат да се изнесат от къщи за нула време.

Но нищо чудно, че онзи задник Мик се опитва да я накара да работи в „Куката“. За бога. Нагласена както тази вечер? Мъжете плащат много пари за млади и привлекателни момичета, но още повече за млади и привлекателни фермерски дъщери.

Отвинтвам, почиствам и завинтвам наново капачките, осъзнал най-накрая, че ръката ме боли, а мускулите ми са изморени. Спирам и се изправям, изпуквайки кокалчета.

Но след това забелязвам с крайчеца на окото си, че Дъч ме наблюдава, обръщам глава към него и срещам погледа му.

— Какво? — питам.

Защо ме зяпа така?

Но той само ми се усмихва леко и поклаща глава.

— Нищо.

Глава 4 Джордан

— Може ли един „Мъхнат пъп“?

Поглеждам и виждам Ейприл Лестър, застанала на бара между Грейди Джоунс и Рич Хенсбърг, да ме гледа в очакване. Кимвам и приключвам с подреждането на чашите за уиски, които току-що съм измила, след това се пресягам и вземам бутилката с шнапс.

— Та ще дойдеш ли с мен у дома? — пита Рич Ейприл и се мръщи леко скептично.

Грейди се разсмива тихо, а аз се усмихвам на себе си. Ейприл само се извръща с изражение на досада.

Всички те са редовни клиенти. Ейприл обикновено не се прибира сама и всички го знаят. Но Рич се шегува само отчасти, за да запази достойнството си, защото тя постоянно му отказва. Изглежда, че единствената ѝ граница са твърде възрастните мъже. Налита на всичко останало. Предполагам, че няма лошо Рич да продължава да опитва. Може някоя вечер да му излезе късметът.

Не че я съдя. Какво знам за нея? Все пак тя е добър клиент и дава щедри бакшиши. Но не мога да не си държа очите отворени, когато Коул е наблизо. Виждала съм я да се сваля на женени мъже, така че определено не би пропуснала нечие гадже.