Рожденичката

Тя хвърля поглед на Шел, но после става и идва зад бара. Шел се отправя надолу по коридора, където се намира складът и бирата.

— Изпразни буркана с бакшиша — виквам на сестра ми, която се намира в другия край на бара. — Няма да деля с теб.

Тя се засмива и ме поглежда самодоволно с ръце на хълбоците. Обръщам се да направя една „Отвертка“ за друг клиент и следващото, което виждам, е дебела пачка пари, завряна в лицето ми.

— Все едно имам нужда от дребните ти стотинки, скъпа — отговаря ми тя самодоволно.

Очите ми се разширяват, а устата ми зейва широко отворена, докато зяпам към пачката.

— Какво, по дяволите? — грабвам я от ръката ѝ, разтварям банкнотите на ветрило и забелязвам доста еднодоларови, но също и впечатляващо количество десетачки и двайсетачки.

— Така изглежда наемът, изкаран за една вечер, скъпа. — Тя грабва обратно парите от ръката ми. — Имахме ергенско парти.

Тълпа пияни мъже, хвърлящи пари. Наблюдавам как ги прибира обратно в задния си джоб, и се мръщя на блясъка в очите ѝ. Нормално е да изкарва много повече от мен. Аз работя в бар. А тя в клуб. Тя забавлява хората. Аз им наливам пиене.

Но сигурно е хубаво да се прибереш вкъщи и да знаеш, че утре ще можеш да си платиш сметките. Че ще можеш да влезеш в магазина и да си купиш каквото поискаш.

Поглеждам нагоре и срещам погледа ѝ. Сигурна съм, че си мисли съвсем същото. Моят живот също ще стане по-лесен, ако приема предложението за работа на шефа ѝ.

Като барманка там няма да изкарвам колкото нея, обаче ще е повече, отколкото тук.

Но въпреки че „Куката“ предлага бързи пари, нищо там не е лесно. Мъжете гледат на Кам, все едно е парче месо, и тя трябва да търпи доста неприятни неща.

Обаче… Уморена съм да се притеснявам за пари всеки божи ден.

Връщам се към работата, но усещам погледа ѝ. Тя си мисли, че съм хамстер, който върти колело.

— Просто млъкни — промърморвам.

Тя изсумтява.

— Нищо не съм казала. Съвсем нищичко.

* * *

— Благодаря — казвам и слизам от мустанга на Кам след малко повече от час. Сгъвам предната седалка и вземам чантата си от задната, като хвърлям бърз поглед, за да видя дали колата на Коул е на алеята.

Няма я. Там е само пикапът на Пайк.

Поклащам глава.

— Утре не си на работа, нали? — пита Кам.

Обръщам се към нея.

— Не, но ще работя в събота вечер. Ще ти изпратя програмата си по-късно.

— Добре.

Затръшвам вратата и ровя в джоба си за ключа от къщата.

— Обичам те. Чао — извиквам.

— А, между другото, купила съм ти нещо! — извиква Кам през отворения пасажерски прозорец. — Погледни в раницата си, след като се прибереш в стаята си. Пробвай го. Виж как ще ти се стори.

Спирам, обръщам се наполовина и присвивам очи към нея.

— Само не още един вибратор… — простенвам.

Тя отмята глава назад и се размива на подаръка, който ми подари за осемнайсетия рожден ден миналата година. Нямаше да е толкова зле, ако не ме беше оставила да го отворя пред всички на купона.

— Не е това — казва тя. — Но определено е нещо, на което двамата с Коул можете да се порадвате заедно. — След това тя посочва с брадичка към тъмната къща зад мен. — Или, ъм… може би мъжът в къщата също би го харесал. Другият мъж в къщата, имам предвид.

Тя помръдва няколко пъти веждите си, а аз я поглеждам мръсно.

— Вече изобщо не искам да отварям пакета.

— Лека нощ! — дразни ме тя и потегля.

Гадина. Обичам сестра си, но тя знае как да ме злепостави.

След като отключвам входната врата, пристъпвам вътре, затварям я след себе си, заключвам отново и оглеждам тъмната всекидневна. Подредена е. Отправям се към кухнята и забелязвам лампичката над печката да свети по начин, който ми харесва. Мивката е празна, поне доколкото виждам, издишвам и се радвам, че се прибирам в чиста къща.

Завличам се нагоре по стълбите, а къщата около мен е потънала в зловеща тишина. Докато вървя по тъмния коридор, вдигам глава и виждам вратата на стаята на Пайк право пред себе си. Затворена е и отдолу не се процежда никаква светлина.

Отварям първата врата вляво, светвам лампата и откривам онова, за което вече подозирах. Леглото е празно. Коул още е навън.

Оставям чантата си, затварям тихо вратата и изваждам телефона от задния си джоб.

Вкъщи съм. Ти къде си? — пиша и чакам да се появят трите точици, които да ми покажат, че ми отговаря.

Но няколко секунди по-късно не се е случило нищо, така че хвърлям телефона на леглото.

Той трябва да е на работа след осем часа и най-добре да отиде. Иначе няма да го взема със себе си, когато събера достатъчно пари, за да се махна оттук.

Изритвам обувките си и се насочвам към леглото, готова да се пльосна на него и да вдигна уморените си крака, но си спомням за „нещото“, което сестра ми каза, че е сложила в чантата ми. Обръщам се, вдигам чантата, отварям я и я оставям на леглото. И там, най-отгоре, виждам торбичка на розови ивици, която изобщо не съм слагала вътре. От „Виктория’с Сикрет“ е.