Рожденичката

Особено след онова, което се случи. Как може да е толкова небрежен?

Поглеждам отново надолу към белезите ни и си спомням.

— Какво щях да правя без теб? — казва той, а дъхът му гъделичка ухото ми.

Дръпвам се.

— Сигурно щеше да се переш сам.

Но той само се разсмива и затяга хватката си около мен.

— Съжалявам, че съм загубеняк.

— Невинаги си бил такъв.

При репликата ми той вдига вежда и ме избутва обратно към бара, а на устните му играе самодоволна усмивка.

— Но пък съм добър в някои неща, нали?

Той повдига брадичката ми и се спуска към врата ми, а горещата му уста ме целува и хапе.

По ръцете ми се разпространяват тръпки и аз простенвам:

— Коул…

Добре де. Не си тотално безполезен.

Винаги е успявал да ме накара да се усмихна, освен това се целува добре. Просто ми се ще да го правеше повече вкъщи напоследък. Скоро не ме е докосвал много-много.

А тази вечер пак ще излиза.

Обръщам глава и го целувам, жадувам за връзката помежду ни, но после бързо се дръпвам и го избутвам с усмивка.

— Не тук — скарвам му се.

Обръщам се, вземам няколко бирени бутилки от бара и ги изхвърлям.

— Много съжалявам, нали знаеш? — прошепва в ухото ми. — Не исках да ни изхвърлят от апартамента и да се налага да се местим при баща ми.

Кимвам, сигурна съм, че го мисли. Той е мило момче, виждала съм го в по-добра форма. Сега е паднал в дупка, но пък се застъпи за мен, когато никой друг не си мръдна пръста, така че искам да вярвам, че ще влезе в релси.

Хвърлям поглед към Джей и си припомням как Коул беше единственият приятел, който ми остана, след като скъсах с онзи задник. Всички останали взеха страната на Джей.

— Та баща ми добре ли се държи с теб? — пита той, дръпва се и ме пуска.

— Разбира се. Защо би се държал зле?

Той свива рамене.

— Просто проверявам. Едно време беше гъз. Изневеряваше на майка ми, затова двамата не се разбираме. — Той замълчава и после добавя: — Искам просто да обясня напрежението между нас, което сигурно си усетила.

Изневерявал е? Защо не ми го каза по-рано? Боже.

Само че това не се връзва с образа на Пайк в главата ми. Не ми изглежда толкова повърхностен.

Но пък хората израстват и се променят. Може би е бил различен човек преди двайсет години.

Обаче…

— Мислех, че ми каза, че вашите са се разделили, когато си бил на две? — питам го.

Ако е бил толкова малък, как би могъл да го помни?

— Аха. — Той отново тръгва към края на бара. — Знам само онова, което ми е казвала тя. Явно е било неприятно, така че не му позволявай да те тормози. Той обича да командва жените, вероятно затова още е сам.

Е, по-рано през деня баща му изглеждаше силно учуден, когато се опита да ми нареди да си стоя вкъщи, а аз му отвърнах. Мисля, че е свикнал другите да му се подчиняват. Последното твърдение на Коул звучи донякъде вярно.

— Ще ходим в „Щеката“ — казва ми Коул, вдига преградата и излиза от другата страна на бара. — Ще се видим вкъщи.

— Не закъснявай — казвам тихо.

Смяната му започва чак в десет сутринта, но ми се ще да го видя, когато се прибера. Днес не прекарахме много време заедно.

Коул и приятелите му излизат бавно, отправяйки се към „Щеката“, за да играят билярд, но Джей поглежда назад към мен, преди също да се отправи към вратата, прегърнал Шона Абът. Очите му се спускат към гърдите ми, после отново се изкачват нагоре и той ме зяпа подигравателно с една част желание и три части заплаха.

Това продължава вече две години. Понасям всичките му неприятни погледи, защото се страхувам, че иначе мога да го тласна отново към действие. В общи линии ме е оставил на мира, така че просто го избягвам и се преструвам, че не съществува.

И двете групи излизат, решили да потърсят забавление другаде, но преди входната врата да се затвори, сестра ми влиза бавно, следвана от две свои колежки. Всяко око в помещението се насочва към тях, а мъжете оглеждат привлекателните жени с техните къси блузки и високи токчета.

Джубоксът свири Момичето се забавлява на Сами Хагар и Кам се отправя към бара, хваща се за ръба му и започва да танцува, докато се прави, че ми пее.

Сестра ми е забавна.

— Приключи ли работа? — питам я, надвиквайки се с музиката, докато поглеждам часовника на стената. — Аз имам поне още час.

— Няма проблем. — Кам махва с ръка, протяга се и взема рома от кофата с лед и чистата чаша, оставена пред мен. — И без това трябва да разпуснем, преди да се приберем вкъщи.

Тя налива един шот, връща бутилката и допълва чашата си с диетична кола от машината.

Вземам лопатката от кофата с лед и добавям няколко ледчета в чашата ѝ, преди да обиколя бара, за да нагледам клиентите.

Подавам нови бири на Грейди и Рич, наливам на мъжа на Шел, който играе видеопокер, и забърквам три коктейла „Космополитън“ за дамите, които оставят в сепарето си екземплярите от Книга на тайните на Дийпак Чопра — носят ги всяка седмица, за да си мислят мъжете им, че са на среща на читателския клуб.

— Искаш ли да помагаш? — извиква Шел на Кам. — Трябва да заредя още бира.