Рожденичката

Не искам Коул да преживява това с Джордан. Не и както го преживях аз с майка му. Ами ако я забремени и трябва цял живот да се занимава с нея? Не искам да е вечно сам, защото си мисли, че не е достатъчно добър за нея, мамка му.

Карам дишането си да се успокои. Правя прибързани заключения. Успокой се.

Тя ме вижда да се приближавам и очите ѝ леко се оживяват. Отваря уста да каже нещо, но аз я изпреварвам.

— Добре ли си? — питам. — Добре ли изкара снощи?

Тя накланя глава и леко се запъва.

— Ъъъ, да, предполагам.

Значи не се е случило нищо лошо. Цяла е и изглежда достатъчно щастлива.

— Забавлявахте ли се двамата с Коул? — продължавам, а пулсът ми се ускорява.

Тя свежда глава, избягва очите ми и пъха чашата под бара.

— Аха. — Кимва.

Стискам челюст, а гневът ми избухва. Току-що ме излъга отново.

— Да, обаче Коул, изглежда, смята, че изобщо не те е вземал от работа снощи. — Слагам ръце на бара и се навеждам напред. — Казва, че те е прибрал негов приятел, но не те е виждал през остатъка от нощта, а ти не си се прибрала вкъщи.

Тя се взира в мен, а бузите ѝ се изчервяват.

— Ъъъ… Да, то… Аз… Аз бях…

Продължава да заеква объркана, а аз стоя и чакам простото, логично обяснение, което знам, че ще последва, но…

Това не се случва.

Отваря уста да каже още нещо, но после я затваря, а очите ѝ леко потрепват, защото знае, че съм я хванал.

Изравнявам тона си, опитвам се да звуча спокойно.

— Къде беше цяла нощ, Джордан?

Погледът ѝ се стрелка навсякъде, освен към мен, раменете ѝ се напрягат, а дишането ѝ става по-тежко. Може да отговори на въпроса. Просто не иска.

— Джордан?

— Коул прибра ли се? — пита.

— Да.

— Значи и двамата сме добре. Другото не е твоя работа — заявява.

Присвивам очи към нея.

— Къщата ми не е хотел, момиченце.

Може да е останала при сестра си или при приятелка, но защо да лъже за това? Определено крие нещо.

Тя вдига брадичка и продължава:

— Къде съм спала снощи, си е между мен и Коул.

Запазвам безизразна физиономия, но главата ми се изпълва с картини как моето много младо и много глупаво аз хваща гаджето си да се чука с някакъв тип в кола пред апартамента ни в три през нощта. Ако изглежда като патка и върви като патка…

Аха.

Оттласквам се от бара и скръствам ръце на гърдите си.

— Изобщо не ми пука какво правиш, Джордан — казвам ѝ, а сърцето ми бавно се вледенява, — но не съм и глупав. Коул може да е разсеян, но аз не съм. Който и да те е взел снощи, не те е докарал вкъщи, така че, ако мамиш сина ми, това ме засяга — предупреждавам я. — И тогава ще те помоля да напуснеш проклетата ми къща. Не смятам да издържам човек с подобно поведение. Разбираш ли? Повече никога не ме лъжи.

Челюстта ѝ се сключва, като че ли е също толкова ядосана, колкото съм и аз. Очаквам острият ѝ език да ми отвърне, и за миг си мисля, че ще го направи, но това не се случва. Вместо това очите ѝ се напълват със сълзи, а брадичката ѝ потреперва, когато си поема дъх плитко и накъсано. После поглежда настрани и примигва.

— Да, разбрах — казва тихо. След това оставя кърпата, вдига преградата и излиза иззад бара. — Извини ме, моля.

След това тръгва по коридора и се скрива от поглед. Взирам се след нея.

Може да греша. Наистина.

Обаче съм пренебрегвал предчувствието си толкова много пъти, а вече поумнях. Мислех си, че тя е добро момиче, но няма да позволя отново да ме направят на глупак. Ако не е направила нищо лошо, щеше да ми отговори.

Обръщам се и тръгвам покрай бара обратно към вратата. Но един глас ме спира.

— Да мами сина ти… — присмива ми се женски глас. — Безценния ти син.

Спирам и поглеждам към Шел Фоли, собственичката, която седи зад бара с цигара в ръка, а пушекът се кълби пред лицето ѝ.

— Имаш нещо да кажеш ли?

Тя се оттласква от задния плот и си дръпва още веднъж, преди да загаси цигарата в пепелника и да постави ръце на бара. Поглежда ме кръвнишки.

— Тъпото ти хлапе трябваше да я прибере от работа снощи, след като приключи десетчасова смяна — казва ми. — То се напило на някакъв купон и познай кой дойде да я вземе вместо него? Джей Макейб — бившият ѝ, — който в гимназията смятал, че е много забавно да я ступва всеки път, когато изгуби игра.

Какво?

— Тя отказала да се вози в колата с него — озъбва ми се Шел. — Вместо това я намерих свита тук да спи на мръсната маса за билярд сутринта, защото не е имало на кой друг да се обади снощи. — След това присвива очи. — Не искаше да разбереш какъв загубеняк е синът ти.

Оставам неподвижен, неспособен да помръдна.

Не дишам и не мигам, а яростта ми заплашва да прелее.

Той я е удрял. Удрял я е, мамка му? Юмруците ми се свиват, а дробовете ме болят. Всеки мускул в тялото ми гори.

Кучият му син.

А Коул е бил на един и същи купон с него? Той ли го е изпратил да я прибере? Какво, по дяволите? Как може да търпи да се намира близо до такъв лайнар?

Представям си как някакъв страхлив малък боклук хваща Джордан, наранява я и я разплаква… Аз…

Затварям очи.

Току-що я разплаках.