Рожденичката

Без да се замислям, краката ме отнасят по улица „Корнел“ и после по „Ламбърт“, небето притъмнява все повече, а в короните на дърветата над мен летят светулки. Трафикът е намалял, но става по-интензивен в следващия час, докато се приближавам все повече към края на града. Къщи обрамчват улиците, както и няколко ъглови магазинчета и бензиностанции, но светлината става все по-оскъдна, така че се придържам към тротоара и приятните фенери на верандите отляво и отдясно.

След по-малко от час виждам светлините на „Куката“ пред себе си и увеличаващия се паркинг, пълен с коли. Идвала съм и преди, но не обичам да влизам в заведение, пълно с хора, с дрехи на повече от ден и с коса, миришеща на пушек.

Оглеждам паркинга и виждам мустанга на сестра ми близо до стената на сградата. Всяка нощ някой от биячите води всички момичета до колите им за всеки случай, ако някой побъркан фен случайно реши да се опита да хване някоя от тях, докато е сама.

Влизам в клуба и внезапно съм заобиколена от тъмнина, а тежкият ритъм на музиката вибрира под краката ми. Топло е и мирише на мъгла и парфюм. За разлика от „Граундърс“, тук не е разрешено да се пуши, а вместо древните дървени подове с мръсотия, набита в пукнатините, под кецовете ми проскърцва блестящ черен под.

— Здравей, прасковке! — вика женски глас. — Какво правиш?

Обръщам се и виждам Малена през прозорчето на касата. Разбира се, тя никога не ми взема пари за вход. Не идвам за това.

— Кам тук ли е? — питам.

— Тъкмо приключи на сцената — отвръща ми. — Вероятно сега е някъде на пода. Влизай.

— Благодаря. — Усмихвам ѝ се и влизам в клуба, а възелчето в стомаха ми се затяга още повече. Никога не съм тормозила Кам на работа, освен ако не се е налагало. Някои от сестрите и приятелките на момичетата седят отзад с другите танцьорки, мотаят се с тях и се социализират, но на мен ми е трудно. Нямам проблем да гледам сестра си гола, но не искам да виждам как я гледат другите. Бащи на приятели от училище, стари гаджета… дори жени от града, които идват на тълпи, за да разпуснат и „да направят нещо различно“, но знам, че после ще си тръгнат и на другия ден ще говорят гадости за танцьорките на всеки, който има желание да слуша. Ако погледна иззад завесата и видя шофьора на автобуса от началното училище или нещо такова, това направо ще ме хвърли в оркестъра. Не знам как издържа Кам.

Светлината в помещението се осигурява от стробоскопични лампи, които се въртят нагоре, надолу и около оста си, а ъглите на сцената са обрамчени с крушки там, където тя се врязва в публиката, заобиколена от маси от двете страни. Мястото не е голямо, но има два отделни пиедестала с пилони със собствени светлини, където танцьорките могат да се приближат до публиката, далеч от основното действие.

Спирам на бара от вътрешната страна на входа и се оглеждам за кестенявата коса на Кам, вероятно оформена в бухнала прическа, на която би завидяла всяка тексаска жена. Тази вечер има доста посетители. Самотници, няколко двойки, сепарета, пълни с мъже, нагъващи пържоли и бургери, които, изглежда, току-що са излезли от офиса, както и голяма компания младежи, които не разпознавам.

Гуен, една от приятелките на Кам, слага ръце на страничните облегалки на един фотьойл и се отпуска на седалката.

Право в скута на мъжа, който вече седи там.

Опирайки се на ръцете си, тя се движи и се отърква в него, върти бедра и обляга глава назад върху рамото му. Кожата ми се сгорещява, а дишането ми става плитко. Виждала съм я, както и другите момичета, да го правят десетки пъти. Но клиентът е онзи, който привлича вниманието ми.

Изглежда в края на двайсетте си години, млад мъж, облечен в джинси и тениска, но красив и със стегнато тяло. Очите му са насочени надолу, гледа през рамото ѝ към тялото ѝ, докато тя се движи върху него. Ръцете му стискат страничните облегалки, защото не може да я докосва, а когато поглеждам нагоре, виждам, че е напрегнал челюст.

Тя го дразни, провокира го, привлича вниманието му и развява онова, което той иска, точно пред носа му, после го дръпва, защото не иска да му го даде…

В този кратък миг се чудя дали и аз ще съм толкова добра.

— Виждам, че вече си привлякла няколко погледа.

Обръщам глава и виждам Мик Чан, собственика на „Куката“, да седи зад ъгъла на бара. Мик е бивш професионален борец на средна възраст, който се е оженил за стриптийзьорка и решил, че иска да прекара остатъка от живота си в бар, така че двамата със съпругата му отворили това място и заживели щастливо.

Той ми се усмихва, а черната му тениска е опъната по все още мускулестите му гърди.

— Можем да направим много пари заедно — казва ми с намигване.

Обръщам поглед към залата и сдържам кикота си. Този пич трябва да си отвори щанд на кариерния панаир в гимназията, за да може да грабва момичетата веднага щом узреят до законната възраст от осемнайсет години, вместо да тормози мен.

— Сестра ти казва, че нямаш подходящата нагласа за тази работа и че трябва да те оставя на мира, но, Джордан…

— Не съм дошла за това — сопвам се. — Дойдох да говоря с нея.