Рожденичката

Но едва-що влизам вътре, застивам, забелязала бъркотията, която е сътворил Пайк. Ваната е изтръгната, крановете на мивката са откачени, а навсякъде по белите плочки на пода се търкалят отломки.

Все още ремонтира. Забравих.

Вратата на спалнята му зее отворена и виждам леглото му пред себе си с табла, опряна на отсрещната стена, докато вървя натам. Всеки път, когато минавах през нея, за да си взема душ през изминалата седмица, се чувствах неловко. Сама в стаята му.

Не искам да тършувам, но е изкушаващо.

Леглото му винаги е оправено. Малко е разхвърляно, одеялата просто са метнати набързо отгоре, но съм леко изненадана. Ако не беше мащехата ми, леглото на баща ми така и щеше да си стои неоправено.

Насочвам се към банята и виждам снимки на Коул от бебешка възраст до завършването, закачени на рамката на огледалото на скрина. На стената има плосък екран, а кабелът му виси откачен. На шкафа седи модел на шхуна с лек слой прах върху белите платна.

В един съд върху скрина забелязвам стар часовник с износена кожена каишка, който никога не съм го виждала да носи. Никъде няма други бижута.

Освен леглото, двата шкафа, телевизора и масичките до леглото друго няма, стаята е минималистична. Разбира се, няма нищо по стените, само една черна лампа със сиво покривало, а следобедната светлина влиза в стаята през процепите между частично отворените щори.

Ненавиждам това, че е живял тук сам толкова дълго. Някой трябва да поразнообрази тази къща. Но не сестра ми.

Затварям вратата на банята след себе си, заключвам я, влизам под душа и пускам водата. Оставям дрехите си на шкафа до мивката и се събличам, изваждам хавлия отвътре и я закачам на куката извън душкабината.

Ревнуваш ли вече? Поклащам глава, а гневът ме завладява отново, докато пристъпвам в душкабината и затварям стъклената врата.

Не ревнувам. Просто не искам да гледам как го разиграва, защото знам, че може. За сестра ми почти всичко е игра, тя крие несигурността си зад фриволно поведение и сарказъм.

Пайк не е такъв. Той има нужда от спокойна жена. Някоя, която да може да го успокоява.

Някоя, която да увива ръце около врата му и да кара останалия свят да изчезне.

Накланям глава назад и затварям очи, усещам топлата вода да удря по гърба и врата ми. По ръцете ми пълзят тръпки и главата ми внезапно се замайва от удоволствие от топлината.

Обръщам се и поставям ръце на стената, подлагам глава под струята, най-накрая се изправям отново и се облягам на стената зад мен, докато махам косата от лицето си.

Стомахът ми се свива. Ако Коул беше извън картинката, а Пайк дойдеше в бара някоя вечер и се заприказваше с мен… Щях да го харесам. Наистина щях да го харесам.

Щях да го пожелая.

Стискам силно очи. Божичко, сестра ми е права. Нещо става. Става от известно време. Дали останалите също са забелязали? Дали той е забелязал?

Мамка му.

Отварям очи, които веднага се спират върху душ гела му, който стои на поставката пред мен. Коул обикновено употребява „Акс“, но още не е преместил нещата си от другата баня, така че сигурно ползва ирландската пролет на баща си.

Хвърлям поглед към стъклената преграда, за да се уверя, че съм сама, после вземам бутилката от поставката и отварям капака.

Има малко пяна около отвора от къпането на момчетата сутринта, затварям очи и приближавам душ гела на Пайк до носа си. Опияняващият аромат ме удря в главата и по кожата ми се разпространяват тръпки. Душ телът е евтин, без финтифлюшки, но върши работа и ми напомня за джинси, дървесина и едва набола брада.

Напомня ми за него.

Гърлото ми се подува, като че ли пия вода, и преглъщам разочарована, че няма нищо в устата ми. Облизвам устни, дишайки тежко.

Изтиквам реалността някъде в дълбоките кътчета на съзнанието си и разсеяно изстисквам капка душ гел върху ръката си. Поднасям длан към носа си, помирисвам го отново и дъхът ми секва, очите ми се затварят, а клиторът ми започва да пулсира.

Трябва ли да хукна след нея? Спомням си необичайната му самонадеяна усмивка, която така ме развълнува снощи. Не исках да хуква след никоя, но божичко, ужасно ми се иска да го видя в такава ситуация. Какъв ли е, когато е с момиче?

Мислиш, че няма да ѝ смогна? И преди съм се занимавал с жени, нали знаеш?

Ръката с душ гела се спуска по шията ми, плъзга се по ключицата ми и погалва гърдата и зърното ми. Да ѝ смогне?

— Не на нея — мърморя си.

Пръстите ми докосват леко корема ми, докато се облягам на стената, после плъзгам ръка между бедрата си, прехапвам устна и потръпвам от докосването.

Започвам бавно да търкам, а пръстите ми описват кръгчета върху втвърдяващия се клитор.

— Не — прошепвам, отваряйки очи. — Спри, спри, спри…

Извиквам образа на Коул в главата си. Ръцете му върху тялото ми. Устните му върху ухото ми. Начина, по който заравя лице в шията ми, за да не виждам очите му.

О, скъпи.

Чукай ме скъпи, чукай ме.

Приятно е. Толкова е приятно.