Рожденичката

— Млъквай. Достатъчно малка съм, за да съм му дъщеря.

— Но не си му дъщеря — отвръща ми тя, завърта се към мен и се навежда. — Ти си младо секси котенце, живеещо в къщата му, знаеш, че му е минавало през главата. Може да е баща на Коул, но е и мъж. — Тя се обръща, поглежда през прозореца и го оглежда. — Освен това е хубав и здрав.

— Имам си гадже. Сина му.

Точно така, Джордан. Точно това трябваше да си кажеш, докато го зяпаше преди минутка.

Но сестра ми само свива рамене.

— Още по-секси.

Разсмивам се горчиво.

— Ако го харесваш, действай.

— Аха. — Устните ѝ се извиват игриво. — Сега цялата съм потънала във фантазията. Желая бащата на гаджето си.

Оооооххххххх… бузите ми отново се загряват.

— Много си гадна. Освен това нямаш гадже — изтъквам.

— Е, значи трябва да си намеря. Такова със секси баща.

Поклащам глава. Не искам да го обсъждам повече. Тя е убедена, че съм го зяпала, и това я забавлява. Не смятам да подхранвам фантазиите ѝ.

— Освен това си ми сестра — отбелязва. — Не искам да те карам да ревнуваш, като започна да излизам с него.

— Защо бих ревнувала? — питам, довършвайки последния картоф. — Сериозно. Имам си гадже. Не ме интересува кого чука Пайк Лоусън. Дерзай.

Обръщам се, избърсвам ръце и я заобикалям, за да взема тенджерата с картофи и да я сложа на котлона. Включвам го. Свинските пържоли се мариноват. Тестото за бисквитите втасва. Проверявам списъка наум, за да държа мозъка си зает с нещо. И далеч от него.

Той може да излиза с която си иска. Къщата си е негова.

— Е — чувам да казва Кам. — Ако нямаш проблем с това…

Оставам до печката и се преструвам, че проверявам котлона, но ръката ми се стяга върху копчето, а вътрешностите ми се свиват от страх.

Следващото нещо, което чувам, е затръшването на задната врата, внезапно се изправям и виждам, че Кам е излязла от кухнята.

Мамка…

Връщам се при мивката и поглеждам през прозореца, откъдето наблюдавам как сестра ми се отправя през ливадата към мястото, където работи Пайк. Тя ми хвърля поглед през рамо, като че ли знае, че я наблюдавам. После се усмихва самодоволно, а аз се намръщвам.

Не го мислех наистина. Като си представя ръцете ѝ върху тялото му… неговите върху нейното… Не искам да го виждам. Тя ми е сестра.

Той усеща приближаването ѝ, поглежда надолу към нея и изключва резачката, а аз гледам как я слуша, вероятно се чуди защо му досажда.

Може би наистина се чуди.

Сестра ми е секси и малко мъже биха ѝ отказали, когато видят, че им обръща внимание. Може би Пайк е привлечен от нея? Все пак е мъж, както тя отбеляза.

А и тя е по-голяма, има си апартамент, кола и е пуснала корени в града поне засега. Все пак е значително по-млада от него, но не е хлапе.

Не е „момиченце“.

Кам скръства ръце на гърдите си, помръдва леко с крака, за да създаде впечатление за скромност, и аз поклащам глава, защото сестра ми не е скромна. Изобщо.

Просто чете хората много добре. Знае, че ще го уплаши, ако изглежда твърде силна.

След миг докосва ръката му и аз едва дишам, докато гледам как извива врат, за да разгледа татуировките му. После бързо се изправя и вдига ръка, за да му покаже огромния черен феникс отстрани на торса си.

Пайк гледа как тя подвига презрамките на белия си потник и на сутиена си, а стомахът ми се обръща в очакване той да се изчерви или да я погледне неудобно, защото така прави обикновено, но не се случва нищо подобно. Вместо това я наблюдава с вълнение, докато тя говори оживено, а после внезапно се усмихва и тялото му се разтриса от смях заради каквото там е казала.

Нещо ме боде в гърлото, изобщо не се чувствам добре. Той продължава да я гледа. Очите му почти не са се откъсвали от нея, откакто тя отиде там. Дали я желае? Дали тя го възбужда?

Имам предвид, че искам да я харесва, но не и да я желае. Не е редно. Не искам да я чувам да стене и да пъшка в другия край на коридора през нощта.

Освен това едва ли би го харесала. Пайк е твърде праволинеен. Доста е скучен всъщност.

Но със сигурност би го накарала да се чувства добре за известно време.

Затварям очи, а на раменете ми тежи петтонна тежест.

Тя се обръща и започва да събира клонките от земята, а той се връща към рязането, двамата работят в щастлив унисон. Но я виждам как се завърта към мен и произнася нещо само с устни, със самодоволна усмивчица на лицето.

Отнема ми известно време да го разбера.

Ревнуваш ли вече?

Не мога да спра ръмженето си, показвам ѝ среден пръст, после се обръщам и се отдалечавам от прозореца. Проклета да е. Няма да направи нищо. Мисли си, че го харесвам. Просто се опитва да ме вбеси.

Дърпам яката на тениската си, всеки сантиметър от кожата ми гори. Трябва да си поема дъх.

Отивам до печката, изключвам котлона, излизам от кухнята и се затичвам нагоре по стълбите. Влизам в моята и на Коул спалня, вземам чисти дрехи от чекмеджетата, излизам и прекосявам коридора към нашата баня.